Окованият нарцис - Страница 128

К оглавлению

128

-Как мога някога да докосвана Грегъри отново и да не си спомня това?

-Не знам,- каза Чери, - но моля те, Анита, моля те да му помогнеш.

-Как мога да призова звяра му, без да съм в настроение?- Попитах аз.

-Трябва да говориш с някой, който да призове звяра от техния народ,- каза Мерле.

Аз го погледнах.

-Имаш ли някого предвид?

-Казаха ми,че твоя Улфрик може да призове звяра от вълци си.

Аз кимнах.

-Така чух.

-Ако той призове вълк във форма, докато гледаш, тогава той може да бъде в състояние да ти покаже как да го направиш.

-Наистина ли мислиш, че ще проработи? - Попитах го.

-Не знам, -каза той, - но не си струва да опиташ?

Подадох му течащата торба с лед.

-Разбира се, ако Ричард дойде.

Натаниел отговори на това.

-Ричард се обвинява за нараняванията на Грегъри .Ако му предложим възможност да го излекува, той ще дойде.

Гледах Натаниел, гледах интелигентността в тези очи с цвят на цвете. Това беше едно от най-

мъдрите нещата което някога съм го чувала да казва. Това ми даде малко надежда, че наистина Натаниел може да бъде цял - че той се подобрява. Имах нужда от някаква надежда, но все още беше изнервящо , Натаниел за познава Ричард толкова добре, да бъде толкова наблюдателен. Това означаваше, че аз бях подценила Натаниел. Държах на равно ниво покорството и посредствеността, а всъщност не беше такъв случая. Няколко хора избират да са отдолу, да служат, това не ги прави по-малко, просто различни. Погледнах в лицето му и се чудех какво друго бях пропуснала, или какво друго той ще ми покаже? Това беше нощ за откровения, така че защо по дяволите Ричард да не се присъедини към нас? Колко по- лошо можеше да стане? Моля, никой да не отговоря на това.

32


Измих си зъбите и седнах в тъмното на кухненската маса, щях да пия кафе, докато чакаме.Натаниел влезе бос, косата му в хлабава опашка около голите му гърди и дънковите къси панталонки, които беше сложил.

-Как е Грегорий?-попитах

-Доктор Лилиян му постави система, тя каза,че ще му помогне с шока.-той спря до масата,не точно пред мен.

-Система. Ричард ще е тук до час или по-малко.Ако тя сложи система тогава...-оставих гласа си да заглъхне.Натаниел довърши вместо мен -Грегорий е много наранен.

Погледнах на горе към него в тъмната кухня.Единствената светлина идваше от една малка лампа над мивката. Оставяше по-голямата част от стаята в сенки.

-Нямаш предвид нараняванията,които получи от вълците,нали?

Той поклати глава,всичката му коса се плъзна около тялото му.Дълъг,тежък кичур остана на рамото му и той хвърли главата си на зад, за да прибере косата си отново назад. Никога не съм била около мъж,който има толкова дълга коса,че кой би чувствал удобство с нея.

-Той продължава да говори за Рейна,-каза Натаниел-Продължава да кълне изпод дъха си.

Гласа му спадна ниско,почти до шепот. Той се взираше над главата ми в нещо,което не можех да видя и вероятно не исках.Докоснах ръката му.

-Добре ли си?

Той погледна на долу към мен,усмихнат,но не като да беше весел.Той премести ръката си така,че сега държеше моята.Хватката му беше стегната все едно му трябваше утеха. -Говори с мен,Натаниел.

-Дадох ти копия от три от филмите си.-той се усмихна,широко този път. Продължи пред да мога да кажа нещо.-Знам,че никога не си ги гледала.Когато ти ги дадох,все още си мислех,че си като Габриел и Рейна, че трябва да е секс и че ще ти хареса, че са порно. Сега разбирам,че ти ще се грижиш за нас без значение,какво ще се случи,не защото изпитваш похот към нас или защото обичаш един от нас,а просто защото.-Той падна на колене,все още държейки ръката ми притисната към гърдите си с неговите две. Положи глава в скута ми,лицето му обърнато на страни от мен.Отместих кичур коса от лицето му, така че да мога да виждам профила му, както лежеше на мен.Седяхме така за момент,аз чаках той да довърши, а той може би да го подсетя, но тишината не беше напрегната.Един от нас щеше да я запълни,когато беше готов и и двамата знаехме това. Той беше този,който въздъхна, държейки с едната си ръка моята,притисната към себе си, другата му ръка увита около крака ми.Можех да почувствам ударите на сърцето му с опакото на дланта си.

-Направих много повече филми от просто тези трите.Повечето то тях с Рейна.Габриел не и позволяваше да ме има като любовник или роб.Мисля,че той знаеше,че тя ще ме убие,но на филм, където нещата могат да бъдат контролирани...-той прилепи телата ни в прегръдка.

-Какво стана?-попитах нежно.

-Тя направи това на Грегорий сама, като един вид ...шега.Но щом той оцеля,тя поиска да направи филмов вариант на това.

Стоях много мирно за секунда или две.Мисля,че бях спряла да дишам,затова когато дъха ми излезе,бе като шок.

-Ти?-направих го като въпрос.Той кимна с буза все още притисната към бедрото ми.

-Аз.

Погалих косата му, гледах на долу към това младо лице.Той е с шест години по-млад от мен,почти седем,но изглеждаше така, сякаш имахме десетилетия помежду си.Той е толкова жертва,месо за толкова дълго.

-Грегорий нямаше да го направи отново,каза че първо би се самоубил и Габриел трябваше да му повярва.

Продължих да галя косата му,защото не знаех,какво друго да направя.Какво казваш на някого, когато ти шепти ужасите си в ухото ти, когато ти казва най-интимните си тайни, кошмари?Седиш и слушаш. Даваш му единственото,което можеш-тишината и сигурността да говори и да бъде чут.

Гласа му спадаше повече и повече, докато се наложи да наведа лицето си до неговото за да мога да го чувам.

-Те ме оковаха,аз знаех сцената.Знаех,какво следва да се случи и бях развълнуван.Страха правеше чакането почти непоносимо.- Допрях бузата си до неговата,усещах устата му да се движи,когато говореше,седях много, много тихо. Нямах,какво да предложа освен мълчанието и докосването ми.Той зашепна:

128