Окованият нарцис - Страница 182

182

- Мамка му.

Ашър и Натаниел поеха теглото ми и това на Деймиън, придвижвайки ни към края на ваната, докато Гил дойде и започна да чисти бъркотията. Гил почисти доста бъркотии тази вечер и никога не се сърди, ни веднъж. На два пъти взе парчетата от ризата ми плуваща във водата, но не коментира гласно. Бе добър слуга. Прави каквото му кажеш и не задава въпроси.

Натаниел се опита да разкъса дънките ми както направи с ризата. Успя да разкъса горната част, но теглото на Деймиън ме притискаше под водата и мястото, което му бе нужно. Ашър закрепи кърпата колкото се може по-сигурно и внимателно навлезе във водата. Коленичи и плъзна ръце около Деймиън и мен и ни повдигна, изправен, държейки и двама ни прави. Все още докосвах дъното, но той държеше теглото и на двама ни, защото краката ми не работеха както трябва. Държеше и двама ни без усилия.

Натаниел постави ръце по краищата на цепката, която бе направил на дънките ми и дръпна. Тежките мокри дрехи се разкъсаха под ръцете му със звука на разкъсана плът, но по-тежко - мокър, тежък звук. Силата разтърси тялото ми и само силата на Ашър ме задържа права.

Почувствах въздуха на голата си кожа и осъзнах, ме с джинсите ми бе свалил и гащичките ми, но не ми пукаше. Въздухът по кожата ми би все още задушаващо топъл. Не можех да дишам. Последното, което помня да мисля, бе че ще припадна, после нищо.

58

Събудих се лежаща на края на ваната с една ръка във водата с Деймиън. Студени кърпи ме покриваха от главата до краката. Едната на лицето ми се повдигна и видях, че Натаниел е във водата, придържайки Деймиън. Примигнах през кичура мокра коса и открих Ашър да допира нова студена кърпа към лицето му. Остави достатъчно открито от лицето ми да го поглед, отстрани.

- Как се чувстваш?

Трябваше да помисля за това.

- По-добре.

Смени кърпите по дължината на тялото ми и осъзнах, че съм напълно гола. Потръпнах от студения плат и не ме интересуваше нищо друго освен, че най-накрая ми е хладно.

- Колко време бях в несвяст?

- Не дълго - каза Ашър, премествайки кърпата, за да намокри краката ми.

Погледнах към Натаниел, коленичещ във ваната, притискайки Деймиън към края, за да може вампира да ме държи.

- Никога не съм виждам превръщач да припада от горещина преди. - каза той.

- Първи път за всичко. - казах.

Деймиън обърна бавно глава към мен. Очите му бяха ясни, светли, отново живи. Очите му бяха с цвета на изумруди и не бе причинена от вампирските му сили, бе естественият цвят на очите му, все едно майка му се е размотавала с котка, за да ги получи. Хората просто нямат подобен цвят на очите.

Усмихнах му се:

- Изглеждаш по-добре.

- Храних се.

Погледнах Натаниел. Той обърна глава, така че да мога да видя пресните следи от зъби от едната страна на шията му.

- Мисля, че мога да се задържа сам. - каза Деймиън.

Натаниел погледна въпросително към Ашър, който сигурно е кимнал, защото Натаниел се отдръпна. Деймиън се настани срещу мен, все още държейки ръката ми пред гърдите си, но по-леко сега. Една ръка нежно при китката, с другата милваше ръката ми.

- Чух, че си ми господар.

Погледнах в тези спокойно очи.

- Не изглеждаш разстроен.

Той потърка бузата си срещу ръката ми. Бе подобно на котка и интимно, като жест на любим. Изучавах лицето му, опитвайки се да прочета през тези спокойно изумрудени очи. Тогава осъзнах, че не трябва да разчитам лицето му. Най-беглата мисъл и знаех, че това спокойствие в очите му го бе обзело изцяло. Той бе изпълнен с голямо спокойствие, чувство за напрегнатост. Спокойствие и покой никога не са били мой реакции към Жан-Клод, когато съм близо до нето.

Можех да почувствам какво Деймиън изпитва, познавам сърцето му почти по-добре от собственото си, но не го разбирах. В този момент гледайки в тези красиви, спокойно очи, просто се нямах идея. Аз бих побягнала нагоре към хълма, борейки се, крещейки, мразейки. Не бих отишла спокойно в какъвто и да е вид робството, без значение колко потенциални облаги има владетеля. Честно, не съм сто процента сигурно, че съм владетел с облаги. Искам да кажа, че е лесно да се разбирам, докато всичко става както аз кажа, но противоречиш ли ми, не е лесно. Бях близо да се превърна в най-твърдия човек, който познавам, а познавам някой твърди хора. Опитвах се да бъда по-мека напоследък, но опитвайки се да бъда по-мека и наистина да бъда, не са едно и също нещо. Погледнах в очите на Деймиън и знаех, че ако бях аз, свързана към себе си като господар, щях да съм изплашена.

Деймиън се обърна във водата, коленичейки на ръба на ваната. Протегна се напред и нежно ме целуна по челото.

- Отново ме спаси.

Той бе прав, но докато устните му докосваха кожата ми, се чудех колко дълго ще бъде благодарен и кога най-накрая ще осъзнае колко прецакани сме и двамата.

59

Ашър отведе Деймиън долу в мазето за деня, настанявайки и двамата малко преди изгрев. Мика се обади, казвайки че и Мърл и Зейн ще оцелеят. Чери щеше да остане там със Зейн, а той щеше да провери останалите си леопарди. Предложих му да доведе леопардите си у нас и той каза, че ще попита. Не каза „Обичам те” накрая на разговора, което бе леко изнервящо. Не бях свикнала да спя с хора, който не обичам и не казват, че също те обичат. Но бях твърде уморена да мисля толкова много, така че го оставих при всички останали неща, за който не исках да мисля за живота. Мястото ставаше доста претъпкано. Натаниел ми помогна да се облека в най-готината си пижама -копринена нощна риза, който би била твърде разкриваща ако не бях толкова ниска.

182