Окованият нарцис - Страница 2

Плана на Рони бе да отидем на клуб за рождения й ден. Клуб за танци. Еек. Никога не ходех на клубове. Не танцувам. Но отидох с нея. Да, тя ме изведе на дансинга, главно защото танцувайки сама привличаше прекалено голямо нежелано мъжко внимание. Накрая двете да танцуваме заедно, накара Казановите да стоят на разстояние. Въпреки, че да кажа че танцувах би било неточно. Стоях там и се клатушках. Рони танцуваше. Тя танцуваше, сякаш това й бе последната нощ на земята и използваше всеки свой мускул добре. Беше изумително и малко плашещо. Имаше нещо, почти отчаяно в това, сякаш Рони чувстваше студени ръце да се плъзгат по нея по - бързо и по - бързо. Или това беше просто проекцията ми към собствената ми несигурност.Станах на двадесет и шест по - рано тази година и честно казано, ако продължавах така, вероятно нямаше да трябва да се притеснявам за тридесетата си година. Смъртта изцелява всички болести. Добре де, повечето от тях.

Имаше един мъж, който се бе прикрепил към мен, вместо към Рони. Не разбирах защо. Тя беше висока, дългокрака блондинка, танцуваше сякаш правеше секс с музиката, но той ми предложи питие. Аз не пия. Той се опита на бавен танц. Аз отказах. Накрая трябваше да бъда груба. Рони ми каза да танцувам с него, най - малко, той бе човек.

Бях й казала, че греховете през рождения ден се забравят и тя се възползваше. Последното нещо, от което се нуждаех, бе друг мъж в живота ми. Нямах и представа какво да правя с двамата, които имам вече. Фактът че те бяха, съответно, господар вампир и Улфик, кралят на вълците, беше само част от проблема. Този факт само ви позволява да видите, просто, колко дълбока е дупката, която си копая.

Бях на сухо от шест месеца. Това, което знаех бе, че и те са. Всеки чакаше мен да реша. Чакаха ме да избера или реша, нещо, всичко.

Аз бях скала от половин година, защото стоях далеч от тях. Не ги виждах. Не отвръщах на телефонните им обаждания. Бягах в хълмовете при първия намек на одеколон. Защо такива драстични мерки? Честно казано, защото почти всеки път, в който ги видех усещах целомърието да се залюлява. И двамата имаха моята похот, но се опитвах да разбера кой притежава сърцето ми. Все още не знам. Единственото нещо, което бях решила е, че е време да спра да се крия. Трябваше да ги видя и да решим какво ще правим. От две седмици съм решила, че трябва да ги видя. Беше денят, в който се заредих с хапчета против забременяване и започнах да ги взимам отново. Последното нещо, от което се нуждаех, е изненадваща бременност. Първото нещо, за което си помислях, когато мислех за Ричард и Жан - Клод, беше да си върна контрола казвайки им какъв ефект имаха върху мен.

Нуждаете се от, най - малко месец, безопасност. От повече седмици, пет за всеки случай, тогава ще се обадя. Може би.

Чух токчетата на Рони да тичат по чакъла.

- Анита, чакай, чакай, не се ядосвай.

Нещото бе, че не бях ядосана на нея, а на себе си. Ядосана, че след всичките тези месеци аз все още не можех да реша между двама мъже. Спрях да вървя и я изчаках, пригладих задната част на полата си, малкият лебед бе в ръцете ми. Нощта бе станала достатъчно студена, че да ме накара, да искам да нося яке. Когато Рони ме настигна, започнах да ходя отново.

- Не съм сърдите Рони, просто уморена. Уморена от теб, Долф, Зербовски всички, които раздавате тези присъди. - Токчетата ми удряха по тротоара с остър звук. Жан -Клод ми бе казал веднъж, че може да каже дали съм ядосана, само по звука който издават токчетата ми. - Гледай къде стъпваш. Носиш по високи токчета от мен. - Рони бе метър и седемдесет, което означаваше че с токчетата е почти метър и осемдесет. Телефонът звъна, докато аз жонглирах с ключа и бонбона. Рони пое бонбона, и аз бутнах вратата отваряйки я с рамо. Бягах с токчетата преди да се спомня, че бях в отпуска. Което означаваше, че за какъвто и спешен случай се обаждаха в 2:05 сутринта не бе мой проблем, не и за следващите две седмици най - малко. Но старите навици умират трудно и аз бях на телефона преди да си спомня всичко това. Всъщност оставих секретаря да се включи, докато седях там, чух изщракването и планирах да го игнорирам, но. . но все още бях готова да грабна слушалката просто за всеки случай. Силна, оживена музика и мъжки глас. Не разпознах музиката, но познах гласа.

- Анита, Грегорий е. Натаниел е в беда.

Грегорий бе един от леопардите, които наследих, когато убих техният алфа, техният лидер. Като човек, не мога наистина да поема работата, но докато не намерех някого, който да ме замести, дори и аз бях по - добра от нищо. Превръщачи, без доминиращ, който да ги защитава бяха само месо, ако някой се преместеше и ги изколеше, някак вината щеше да е моя. Така че аз постъпих като техен защитник, но работата бе по сложна от колкото някога съм сънувала. Натаниел беше проблемът. Всички останали възстановиха живота си откакто техният стар лидер бе убит, но не и Натаниел. Той имаше тежък живот: прелъстяван, наказван, предаван по сводник и превъзхождан. Превъзхождан означаваше да си нечии роб, в секса и болката. Той беше един от няколкото истински мазохисти, които някога съм срещала, макар че, разбира се, моят кръг за запознанства бе ограничено.

Проклех леко и вдигнах слушалката.

- Тук съм, Грегорий, какво се е случило сега? - Дори и на мен, гласът ми ми изглеждаше уморен и наполовина ядосан.

- Ако имаше някого другиго, на когото да се обадя, Анита, щях да му се обадя, но си ти.

- Той също звучеше уморен и ядосан. Страхотно.

- Къде е Елизабет? Тя трябваше да е с Натаниел тази нощ. - Най - накрая се съгласих, че Натаниел може да ходи по клубове за подчинени и доминиращи, ако е придружен от Елизабет и най - малко още един леопард. Тази вечер задачата се бе паднала на Грегорий, но без Елизабет, той не е достатъчно доминиращ, за да запази Натаниел невредим. Един подчинен би бил в безопасност в такъв клуб, с някого който ще каже:”Не благодаря, ще пропуснем”. Но Натаниел е един от тези редки подчинени, които са почти неспособни да кажат не и имаше намеци за това, че неговата идея за секс и болка е доста крайна. Което означава, че може да каже да на нещо, което е много, много лошо за него. Превръщачите могат да понесат много поражения и да не бъдат увредени завинаги, но си има лимит. Копчето за лекуване ще каже: ”Стоп”, когато получи прекалено много или той ще почувства, че нещо лошо се случва, но Натаниел не бе толкова здрав. Така че имаше пазители със себе си, които да се уверят, че няма да му се случи нещо наистина лошо. Но бе и повече от това. Един добър доминиращ се доверява на подчинения да каже кога нараняването е прекалено голямо. Доминиращият вярва, че подчиненият познава собственото си тяло и има достатъчно инстинкт за самосъхранение, за да каже кога тялото му не може да поеме повече. Натаниел няма усет за безопасност, което означава, че доминиращ с най - добри намерения може да го нарани много лошо, преди да разбере, че Натаниел не може да си помогне.