Окованият нарцис - Страница 22

-За какво говори той? - попитах. Дори не бях сигурна кого питах.

-Нарцис има малка армия от хиени а тази и околните сгради, като охранители. - каза Жан Клод.

-Ако хиените са толкова силни, защо никой не говори за тях както се говори за върколаците и плъхолъците? - попитах.

- Защото Нарцис предпочита да бъде силата зад трона, ma petite. Това означава, че другите превръщачи постоянно печелят неговата благосклонност с подаръци.

-Както Николаос използва теб - казах.

Той кимна. Погледнах към Ричард.

-Какво си му давал?

Ричард се отдръпна от Нарцис.

-Нищо.

Нарцис се обърна в леглото, все още държейки китката си.

-Това ще се промени.

-Не мисля така - отвърна Ричард.

-Маркус и Рейна имаха договорка с мен. Те и плъховете наредиха хиените ми никога да не преминават над петдесет. За да стане това използваха подаръци, не заплахи. -Заплахата винаги е била там - каза Ричард. - Война между вас, нас и плъховете с вас на губещата страна.

Нарцис сви рамене.

-Може би, но не си ли си се чудил какво съм правил от както Маркус умря и ти пое глутницата? Чудих се кога подаръците ще започнат да пристигат, но вместо това всички подаръци спряха, дори и тези на които разчитах. - Той ме погледна тогава. -Някой от тези подаръци, бяха твой за даване, Нимир Ра.

Трябвало е да съм изглеждала толкова объркана колкото и се чувствах , защото Жан Клод каза:

-На леопардите.

- Да, Габриел, техният стар алфа, беше скъп, скъп мой приятел - каза Нарцис.

Тъй ката аз бях убила Габриел, не ми харесваше на къде отива разговора.

-Имаш предвид, че Габриел също ти е давал някои от леопардите?

Усмивката на Нарцис ме накара да потрепна. - Всички те са прекарали известно време под моя грижа, освен Натаниел. - Усмивката му помръкна. - Предположих че Габриел държи Натаниел за себе си, защото му е личният любимец, но сега, като ми каза какъв е Натаниел, знам че не е било това. - Нарцис се наведе напред на колена. - Габриел се е страхувал да ми даде Натаниел, страхувал се е от това което можем да направим заедно.

Преглътнах трудно.

-Прикри реакцията си доста добре, когато ти казах.

- Аз съм съвършен лъжец, Анита. Най-добре запомни това. - Той погледна към Ричард.

- Колко време мина от смъртта на Маркус, малко повече от година? Когато подаръците спряха да пристигат, предположих че това е края на уговорката.

-Какво казваш? - попита Ричард.

-Сега има над четиристотин хиени, някои нови, някои привлечени от друг щат. Но сега съперничим по брой на плъховете и върколаците. Ще трябва да преговаряте с нас като с равни вместо като с подчинени.

Ричард каза:

-Какво ...

Жан Клод го прекъсна.

-Нека да установим границите. - Почувствах страха зад тези спокойни думи, както и Ричард. Но питаш сексуален садист какво иска. Предлагаш му това което си склонен да му дадеш.

Нарцис погледна към Ричард.

- Сега вълците на Жан Клод ли са, Ричард? Споделяш царуването си ли?

-Аз съм Улфик и аз определям границите, никой друг. - н гласът му беше предпазлив, показваше се темперамента му. Никога не съм виждала Ричард такъв и не бях сигурна че промяната ми харесва. Реагираше повече като мен. Мислейки за това, се чудя ... аз имам в себе си част от звяра му, част от глада на Жан Клод, какво те бяха спечелили от мен?

-Знаеш какво искам - каза Нарцис.

-Ти си разумен и няма да поискаш това. - отвърна Жан Клод

- Ако не мога да имам теб Жан Клод, тогава може ни да гледам трима ви как правите любов в леглото ми би било достатъчно за да заличи обидата между нас.

Аз и Ричард казахме заедно:

-Не

-Погледна ни и имаше нещо неприятно в очите му.

-Тогава ми дай Натаниел.

-Не - казах.

-За една вечер.

-Не.

-За един час.

Поклатих глава.

-Някой от другите ти леопарди?

-Няма да ти дам никой от хората си.

Погледна към Ричард.

-А ти Улфик, ще ми дадеш ли един от вълците си?

-Знаеш отговора Нарцис.

-Тогава какво ще ми предложиш, Улфик?

-Посочи нещо което съм склонен да сам.

Нарцис се усмихна и усетих как Аякс и Ашър да се обикалят един друг, сякаш са усетили напрежението да нараства.

-Искам да бъда включен към събранията които управляват превръщаческата общност в този град.

Ричард кимна.

-Добре. С Рафаел смятахме че н е си заинтересуван от политика или вече щяхме да сме те поканили.

- Краля на плъховете не познава сърцето ми, както и върколаците.

Ричард се изправи.

-Анита се нуждае да отиде при хората си.

Нарцис се усмихна и поклати глава.

-О не , Улфик, не е толкова лесно.

Ричард се намръщи.

-Ще бъдеш включен във взимането на решения. Това е което желаеш.

-Но аз все още искам подаръци.

-Не се предават подаръци между вълците и плъховете. Ние сме съюзници. Ако желаеш да си ни съюзник, няма да има подаръци, освен това че ще дойдем когато се нуждаеш от нас.

Нарцис отново поклати глава.

-Аз не желая да бъдем съюзници, да бъда въвлечен във всяка разправа между животни, които не се отнасят за мен. Не Улфик, не ме разбра. Искам да бъда включен в политическите събрания. Но не искам да се свързвам с никого и да бъда въвлечен във война, която не съм започнал сам.

-Тогава какво искаш? -попита Ричард.

-Подаръци.

-Рушвети имаш предвид - каза Ричард .

Нарцис сви рамене.

-Викай ми както искаш.

-Не - каза Ричард.

Усетих Жан Клод да се стяга момент преди да каже на Ричард:

-Моп атт..

-Не - каза Ричард и се обърна към Жан Клод. - Дори и да може да ну убие всичките, в което се съмнявам, моите вълци, твоите вампири, ще нахлуят в този клуб и ще го сринат тухла по тухла.. Той няма да рискува това. Нарцис е предпазлив водач. Научих го докато го гледах как се разправя с Маркус. Той слага свята безопасност и комфорт над всичко друго.