Окованият нарцис - Страница 24

-Не - каза Жан Клод и се изправи бавно до полу-седнало положение, държеше тежестта си на ръцете си - Не просто Ричард, ma petite. С Ричард се споделяли силите си много пъти, но никога така. Ти си моста между двата свята.

Ашър проговори:

-Тя е мостът между животът и смъртта.

Жан Клод погледна внезапно към лицето му с скръбно изражение на лицето си.

Нарцис каза:

-Знам че Маркус и Рейна можеха да споделят силите си, зверовете си, но Анита не е върколак. Не би трябвало да сте способни да споделяте зверовете си един с друг, вълк с леопард.

- Аз не съм леопард - казах.

- Мисля че дамата протестира прекалено много - отвърна Нарцис

- Или превръщач по вампири - каза Ашър.

Погледнах го.

-Не започвай и ти.

-Знам, че не си истински превръщач Анита, но твоята ... магия се променя когато се присъедини към силата на Ричард. Има нещо в теб, така че ако не те познавах по-добре, бих казал че си като тях.

-Ричард каза, че животното което вика Жан Клод е вълк

-Но това не дава обяснение за това - каза Ашър. Коленичи до Жан Клод и протегна ръката си към него.

Жан Клод хвана ръката му, преди да докосне лицето му и Ашър се дръпна внезапно. -Кожата ти е гореща, не просто топла, а гореща.

-Това е като треската след хранене, но ... по-живо - Погледна към нас, а очите му все още бяха удавящо сини. - Отиди да спасиш леопардите си, ma petite, за да ни позволиш да се оттеглим преди изгрев. Искам да видя колко гореща ... - пое си дълбоко дъх и знаех че той задържаше усещането за нас - ... колко гореща може да стане силата. -Всичко това е много впечатляващо, но аз си искам килограма плът - каза Нарцис. -Започваш да ми лазиш по нервите - отвърнах.

Той се усмихна.

-Във всеки случай, все още мога да поискам обидата да бъда отмъстена.

Погледнах към Ричард и той кимна. Въздъхнах.

-Нали знаеш че обикновено, аз ни въвличам в такъв вид неприятности.

-Ние все още не сме в беда - каза Ричард. - Нарцис демонстрираше. Защо мислиш че не се промених? - Той погледна към малкият мъж. Нарцис се усмихна.

-Пък аз си мислих че декоративни мускули зад Маркус.

-Няма да се биеш, докато не изчерпаш възможностите си, Нарцис, така че без игри -Гласът му съдържаше студенина, твърдост. И отново звучеше повече колкото мен, от колкото като себе си. Колко трудни ли са били последните месеци за него и вълците му. Има само няколко неща, които могат да те направят толкова строг за такъв кратък период от време. Смъртта на близък човек, полицейската работа или битка в която хората около вас в действителност умират. В цивилният си живот, Ричард е гимназиален учител, така че не беше полицейска работа. Мисля че някой щеше да спомене ако Ричард е изгубил член от семейството си. Тогава остава битката. С колко претендента се е бил? Колко е убил? Кой е умрял?

Поклатих глава за да прекъсна потока на мислите си. По един проблем за даден момент.

-Не можеш да имаш никого от нас или някой от хората ни. Няма да започнеш война, така че къде ни оставя това?

-Ще извадя хората си от стаята с котките ти, Анита, ще го направя. - Застана пред мен, гърбът му срещу стълба на леглото, едната му ръка си играеше с веригите около дървото, караше метала да дрънчи. - Хората там не са ужасно изобретателни, но имат някакъв суров талант да причиняват болка. - Гледаше ме с отново човешките си очи. -Какво искаш Нарцис? - попита Ричард.

Нарцис навиваше веригата около китките си отново и отново.

-Нещо което има стойност, Ричард, има стойност.

Ашър каза:

-Имаш ли правото да изискващ някой доминиращ или предпочиташ ти да си доминиращият.

Нарцис погледна към него.

-Защо?

-Отговори на въпроса, Нарцис - каза Жан Клод. - Може да откриеш нещо което си заслужава.

Нарцис гледаше от единият вампир към другият, след което погледа му се застоя на Ашър, който стоеше в коженото си облекло.

-Предпочитам доминиращите, но с правилният човек си позволявам да съм отгоре. Ашър вървеше към нас, карайки високото си стройно тяло да се люлее.

-Аз ще съм отгоре .

-Не трябва да правиш това - каза Жан Клод -Не прави това, Ашър - добавих аз.

-Ще намерим друг начин - обади се Ричард,.

Ашър ни погледна със светлите си очи.

- Мислех че ще бъдеш щастлив Жан Клод. Най-накрая се съгласих да си взема любовник. Не беше ли това което искаше от мен? - Гласът му беше благ, но горчивата подигравка беше там.

-Предложих ти почти всичката си сила, а ти отказа всичко. Защо него? Защо сега? -Жан Клод бе на колене, а аз му предложих ръка, не бях сто процента сигурна че трябваше.

Той погледна предложената ръка.

-Ако мислиш че е безопасно - казах.

Обви ръката си около моята и силата потече с изгарящо завъртане надолу по ръката ми към неговата и усетих да удря сърцето му като вятър. Затвори очи, олюля се за секунда и ме погледна.

-Беше неочаквано първият път - Започна да се изправя и Ричард отиде от другата му страна, така че да го държим между нас.

-Не съм сигурна дали това е добре за теб или зле - казах.

-Ти ме изпълваш с живот. Ти и Ричард. Какво лошо има в това?

Не казах очевидното, но беше наистина трудно. Ако можете да изпълните ходещ мъртвец с живот, трябва ли? Ако го направите какво ще се случи с ходещият мъртвец? Толкова много от магията която се случва между нас не е правена никога преди или само веднъж. За съжаление трябваше да убием другият триумвират който се състоеше от вампир, върколак и магьосник. Те се опитаха да ни убият, но все пак бяха в състояние да отговорят на въпросите на който никой друг не можеше. Сега просто вървим в тъмното, надявайки се че няма да се нараним един друг.