Окованият нарцис - Страница 50

-Не е мой проблем.

-Ще ме убиеш дори и да се опитам да го спася, наистина да се опитам да спася леопарда ти и да се проваля. Ти все пак ще ме убиеш.

-Да.

-Ти си студена кучка.

-Пробождания и камъни ще ти счупят костите, но неуспеха ще те убие. Обади ми се Яков, направи го скоро. - Затворих телефона.

11

-Виждам какво имаш предвид за това, че си практична - каза Мика. Той беше стоял тих, чакаше ме, лицето внимателно неутрално, но не можеше да скрие всичко от лицето си. Той беше доволен. Доволен от мен, мисля.

-Няма ли да избягаш крещейки, защото съм кръвожаден социопат?

Той се усмихна и отново дългите му мигли закриха очите му.

-Не мисля че си социопат, Анита. Мисля, че правиш каквото е нужно за да защитиш глутницата си. - Той вдигна жълтозеленият си поглед към мен. - Намирам това за прекрасно, а не за нещо, което трябва да се критикува.

Въздъхнах.

-Добре е, че някой го одобрява.

Той се усмихна с тази усмивка, която е смесица между снизхождение, радост и скръб, тази, която видях преди.

-Улфика има само добри намерения.

-Знаеш какво казват за добрите намерения, Мика. Ако той е решил да отиде в ада, добре. Но той не е прав да завлича останалите от нас с него.

-Съгласен съм.

Това Мика да се съгласява с мен не накара да се уморя. Не бях влюбена в него. Защо Ричард не може да е този, който се съгласява с мен? Разбира се, имаше някой друг. Трябваше да извадя Жан-Клод от затвора, докато все още е тъмно.

-Трябва да си взема душ, защото съм джентълмен те пуснах първа, след като звука не пречи на телефонният ти разговор, трябва да се изкъпя, ако нямаш нищо на против.

-Ще ти дам малко уединение. - Обърнах се към вратата.

-Не уединение исках, просто обяснявах защо пускам водата, докато продължаваме разговора си - каза той.

Това ме обърна отново към него.

-Какъв разговор?

Той включи душа, опита водата с ръката си, нагласи топлината, говорейки през рамо. -Никога не съм чувствал друга Нимир Ра с такъв вид сила. Беше невероятно.

-Радвам се, че си се наслаждавала, но вече трябва да вървя.

Той обърна лице към мен, стъпи с гръб към водата, отметна главата си назад за малко, мокреше косата си. Водата удари врата му и той изсъска, извиването на рамото му сякаш наистина го болеше.

Върнах се навътре в стаята.

-Добре ли си?

Той кимна и спря по средата на движението.

-Ще бъда.

Бях достатъчно близо, че когато вдигна главата си можех да видя водата на капки по лицето му, капчиците се прилепваха една към друга върху миглите му. Стоях от едната страна, поемах малки капки от водата. За първи път видях добре едната страна на врата му.

-По дяволите. - Протегнах се през водата и докоснах лицето му, обърнах го бавно, така че да мога да видя ухапването.

Имаше перфектен отпечатък от зъбите ми от дясната страна на врата му. Раната все още кървеше, така че кръгът от зъби беше изпълнен с червено. Кожата му вече беше натъртена, тъмни цветове се завъртаха около повърхността.

-Боже, Мика, съжалявам.

-Не се притеснявай, това е прекрасно ухапване.

Дръпнах ръка от лицето му.

-Да, правилно, изглежда сякаш съм се опитала да те изям през врата. - Намръщи се. -Защо не е започнало да се лекува?

-Раните направени от зъби или нокти на друг превръщач се лекуват по-бавно от останалите, не толкова бавно колкото раните причинени от сребро, но все пак бавно. -Съжалявам.

-А аз ти казах да не съжаляваш.

-Последният Улфик, който ухапах така, не беше толкова зле, дори не преминах кожата, но той прие това като обида. Той каза, че това означава, че аз се мисля за по-високо в глутницата от него.

-Ние не сме вълци. В леопардската глутница, рана на врата от Нимир Радж, е знак, че сексът е бил добър.

Това ме накара да се изчервя.

-Нямах предвид да те изчервявам, просто ти обясних, че не ми дължиш извинение. Наслаждавам се на това.

Изчервих се по-силно.

-Заедно може да направим велики неща за глутниците си. -Поклатих глава.

-Не сме сигурни, че ще бъда Нимир Радж, докато не минат няколко дни. Нека забавим нещата до тогава.

-Ако така искаш. - Погледа му беше прекалено директен и внезапно бях наясно с това, че той беше гол под душа. Аз бях по-добра в игнорирането или най-малко в това, да не се притеснявам от голотата. Но има моменти, когато осъзнаеш, когато погледа на друг човек те накара да го осъзнаеш.

-Искам го - казах.

Той обърна гърба си, наведе главата си, така че водата да удря раменете му, гърба му, долните му части. Капките, които се разпръскваха станаха повече, докато той се движеше, опръскаха лицето ми, раменете ми, ръцете, краката, кърпата. Беше време за мен да напусна.

Бях на вратата отново, когато той извика след мен.

-Анита.

Обърнах се.

Той беше с лице към мен, триеше течен сапун по тялото си. Беше на ръцете си, когато се обърнах, сапунисваше гърдите си, докато говореше.

-Ако искаш да дойдем с теб утре вечер, ще бъде чест за нас.

-Не мога да те оставя да вкараш глутницата си в нашите каши.

Ръцете му се плъзнаха надолу, прокара бялата сапунена пяна по стомаха си, ханша си, тогава плъзна ръце между краката си, работеше със сапуна върху себе си. Знаех от собствен опит, когато махах нещата от себе си, че трябва да търкаш повече, докато се докосвах, но ръцете му продължиха, докато той беше гладко покрит с балончета и частично втвърден по времето, когато ръцете му се плъзнаха по бедрата му.

Устата ми беше суха и разбрах, че не бяхме казали нищо за няколко минути. Просто го гледах, докато се покриваше със сапун. Мисълта доведе изчервяване по лицето ми. Мика продължи със сапуна по краката си, бавно, отнемаше му повече време за всяко движение, отколкото беше нужно. Той определено го правеше в моя полза. Трябваше да напусна.