Окованият нарцис - Страница 64

Фактът, че Джейсън искаше само мен, без скрити мотиви, ме накара да искам да го възнаградя. Накара ме да го обичам мъничко. Това надви глада, усмири звяра ми, и ми помогна да мисля.

- Махайте се, и двамата, излезте от тук.

- Анита, ти ли си?

- Отивай, Джейсън, вземи го със себе си, и отивай.

- Аз не искам да си тръгна.- каза Натаниел.

Взех кичур от тази гъста коса и го изправих на колене с нея. Очаквах да видя страх в очите му, или предателство, но това, което видях, беше нетърпение. Използвах косата му като дръжка и го притеглих към мен, докато лицата ни почти се докосваха. Чувствах сърцето му да гърми, тръпката през тялото му, когато го притеглих към мен.

Натаниел никога нямаше да ми каже не.

Ако някой не може да каже "не", това е изнасилване или нещо подобно. Аrdeur се изливаше чрез мен, спирайки дъха ми в дълга, потръпваща линия. Исках да целуна Натаниел, да усетя устата му с езика си. И знаех, че ако го направя, би било твърде късно.

Гласът ми излезе задушен.

- Ще си тръгнеш, когато ти кажа, сега се махай! - Отпуснах хватката си така внезапно, че той падна назад към леглото.

Джейсън беше от другата страна на леглото, теглеше Натаниел далеч от мен, бутайки го към вратата. Гледайки ги как си тръгват, ме накара да искам да плача, или да крещя. Те бяха идеални за хранене. Стаята беше пълна с взаимното ни желание, а аз ги изпращах далеч. Все още можех да усетя ударите на сърцата им като бонбони в устата ми, като двойно ехото на моето сърце.

Покрих очите си с ръце и изкрещях, безмълвно, изпълнено с болка. Като че ли най-накрая глада осъзна, че наистина ще ги пусна да си вървят. Той бушуваше в мен, изкарващ един разкъсващ крясък от устата ми, след друг, бързо, колкото бих могла да си поема дъх. Лежах на леглото в копринени чаршафи, гърчеща се, крещяща. И получих внезапен спомен, не беше мой, на отричане на тази нужда, заключена в тъмно, когато ничия ръка не може да те докосне, където не може кожа да се разтопи в твоята. Почувствах най-малката част на лудостта на Жан-Клод след това конкретно наказание.

Той бе оздравял, но споменът бе все още суров.

Ръце върху мен, държаха ме надолу. Отворих очи и намерих Натаниел и Джейсън да ме притискат надолу. Всеки от тях имаше ръка на едната китка и единия крак. Те биха могли да вдигнат от лежанка малко слонче, но докато тялото ми се гърчеше на леглото, аз ги повдигах,карайки ги да се мъчат да ме задържат.

- Анита, нараняваш се.- каза Джейсън.

Погледнах тяло си и намерих кървави драскотини по ръцете и краката ми. Трябваше да съм го направила, но не си спомнях. Гледката на тези кървави драскотини ме успокои, накара ме да лежа мирно под ръцете им.

- Отивам да си взема нещо да те вържа само докато Жан-Клод стане. - Джейсън каза.

Аз кимнах, страхувах се да говоря, страхуват се от това, което бих казала.

Той каза на Натаниел да ме държи, но единственият начин един човек да може да направи това, е да държи китките, докато натиска срещу мен с долната част на тялото си. Не беше перфектен контрол, но ме предпазваше да не се нараня.

Косата на Натаниел падна около телата ни със сух, бързащ звук, докато не видях света през завеса от косата му. Ароматът му беше като малко, топло налягане между издигащите му се гърдите и моите. Можех също да помириша свежия аромат на кръв. И моят звяр искаше да оближе раните, искаше да се храни от кожата ми, или още по-добре,да отвори рани в Натаниел и да се храни от него. Само мисълта, опъна тялото ми, накара ме да се гърча под него, докато освободих краката си и той се плъзна срещу мен, само дрехите ни разделяха. Той направи слаб звук, полу-протест, полу-нещо друго.

Вдигнах китките от леглото, бутайки срещу захвата му над мен.Почувствах ръцете му срещу мен, принуждавайки ме назад към легло. Не би трябвало да му бъде трудно да ме задържи по този начин. Получавах и другото освен глад чрез белезите, или звяра. Натаниел беше все още по- силен от мен, можех да го почувствам. Но има неща, освен здравината, които имат значение, когато се бориш. Повдигнах ръцете си от леглото, само на няколко сантиметра, и той ме натисна отново надолу. Но, когато имах достатъчно място, завъртях дясната си китка срещу палеца му, и ръката ми беше свободна.Вдигнах се достатъчно, за да целуна гърдите му, и той стана много мирен над мен. В този момент знаех, че той няма да се опита да си възвърне контрола на ръката ми. Ухапах го леко, и дъхът му излезе в мек, остър звук. Облизах пътя нагоре по гърдите му, той все още държеше лявата ми ръка, долната част на тялото му все още приковаваше моето. Прокарах езика си по зърното му и усетих как дишането му се ускори. Заключих устата си около зърното му и захапах в кожата, плътта отдолу. Той потръпна над мен, тялото му се гърчеше достатъчно рязко, че трябваше да бъда внимателна, да не разкъсам кожата. Но аз продължих, докато той стенеше над мен, и когато се дръпнах назад, видях, че съм оставила почти съвършени отпечатъци на зъбите си.

Легнах по гръб и се загледах в белега от ухапване на гърдите му, със зърното в центъра, и тръпка премина през мен, вълната от удоволствие при вида му, и усещането за ... владение. Бях го белязала.

Извадих лявата си китка от ръката му, и той не ме спря. Остана подпрян над мен на ръце,бедрата му притиснати към мен, косата му като водопад около нас. Той гледаше към мен, а лицето му беше пълно с нужда. Не беше нужно нищо друго да ми каже колко много искаше да завърша това, което бях започнала.

Вдигнах се достатъчно да го целуна, а устните му трепереха срещу моите. Целувката беше дълга и пълна, и звук дойде ниско в гърлото му и изведнъж той се срина срещу мен, цялото му тегло ме приковаваше към леглото, устните ни, ръцете ни, телата ни заключени заедно в топло, с аромат на ванилия гнездо от косата му, сякаш се търкаляш в топъл сатен. Натаниел ме целуна, като че ли ще се изкачи в мен през устата ми, и аз се отворих за него, позволих му да ме изследва, да ме вкуси, да ме докосне.