Окованият нарцис - Страница 11

-Не, не го правят. - Красивото лице на Нарцис не ми казваше нищо. Той не бе нито разтревожен, нито загрижен. Всичко това беше просто работа за него, като гласът на Марко по телефона.

Обърнах се към Жан-Клод.

-Няма да влезна в клуба с пистолета си, нали?

-Страхувам се че не, ма рейе.

-Ще ги дам, но не съм щастлива за това.

-Това не е мой проблем - каза Нарцис.

Срещнах очите му и усетих лицето ми да се променя към изражението, което може да извади добро ченге, моето чудовище надзърташе. Одисей и Аякс започнаха да се придвижват пред Нарцис, но той ги върна назад.

-Госпожица Блейк ще се държи прилично. Нали, госпожице Блейк?

Кимнах, но казах.

-Ако моите хора бъдат наранени, защото нямам пистолет, мога да го направя твой проблем.

-ma petite - каза Жан-Клод, гласът му ме предупреждаваше.

Поклатих глава.

-Знам, знам, те са като Швейцария, неутрални. Лично аз мисля, че неутралното е просто друг начин да спасиш задника си.

Нарцис направи стъпка по-близо, докато само няколко инча не ни разделяха. Енергията от аурата му танцуваше по кожата ми и както се случи в Ню Мексико с много различни животни, това повика част от звяра на Ричард, който изглежда живее в мен. Втурването на сила се плъзна надолу по кожата ми, прескочи в дистанцията между нас и се смеси със силата на Нарцис. Това ме изненада. Не мислех, че може да се случи със щитовете на място. Мариан каза, че способността ми си приляга със смъртта и за това не мога да контролирам силите на Ричард, както контролирам тези на Жан Клод. Но трябваше да е възможно, когато щитът е по-здрав. Плашеше ме леко това, че не можех.

Бяха леопарди и ягуари в Ню Мексико. Те ме бяха сбъркали с друг ликантроп. Нарцис направи същата грешка. Видях очите му да се разширяват и после да се стесняват. Той погледна към Жан-Клод и се засмя.

-Всеки казва, че си човек, Анита. - Той вдигна ръката си и погали лицето ми, докосвайки завъртащата се енергия. - Мисля, че трябва да излезеш от килера преди някой да се нарани.

-Никога не съм казвала че съм човек, Нарцис, но не съм превръщач, така или иначе.

Той потри ръката си в ръба на дрехата си, сякаш се опитваше да махне усещането за сила от ръцете си.

-Тогава какво си?

-Ако нещата се развият зле тази вечер, ще разбереш.

Очите му се стесниха отново.

-Ако не можеш да защитаваш хората си без оръжия, тогава ти трябва да отстъпиш като тяхна Нимир Ра и да оставиш някой друг да свърши работата.

-Ще пусна слух за интервю още от утре за потенциален Нимир Ра.

Той изглеждаше искрено изненадан.

-Ти знаеш ли, че нямаш силата да ги управляваш?

Кимнах.

-Да, аз съм само временно, докато мога да намеря някой друг. Ако вие не бяхте толкова привързани към вида си, щях да ги свържа с друга група. Но никой не иска да си играе с животни, които не са същите като тях.

-Това е нашият начин, винаги е било нашият начин.

Знаех че „наш” не е сама за хиените, а за всички превръщачи.

- Е, този начин не струва.

Тогава той се усмихна.

-Не знам дали те харесвам, Анита, но ти си различна, а аз винаги ценя това. Сега дай пистолета като добро малко момиче и можеш да влезнеш на територията ми. - Той държеше ръката си напред.

Погледнах към ръката. Не исках да си давам пистолета. Това, което казах на Рони е истина. Не мога да се боря с тях, щях да загубя в честна битка. Пистолета беше това, което ни изравняваше. Имах два ножа, но честно казано, те бяха за спешен случай. -Твой е избора, ma petite.

-Ако ще ти помогне да направиш избора - каза Нарцис - Аз сложих двама от личните си бодигарди в стаята с леопардите ти. Забранил съм да има по-нататъшни наранявания, докато не пристигнеш. Докато ти не влезнеш в горнате стая, където те те чакат, нищо няма да се случи, ако те не искат да им се случи. - Познавайки Натаниел, това не беше толкова успокояващо, колкото трябваше да бъде.

Ако някой разбира от проблеми, то е такъв, който ходи по клубове като тези.

-Натаниел е от тези, които искат повече наказания, докато може да оцелее. Той няма способността да се грижи за себе си. Разбираш ли това?

Очите на Нарцис се разшириха съвсем малко.

-Тогава какво прави сам без доминиращ?

-Изпратих го с някой, който се предполагаше да го гледа тази вечер. Но Грегорий каза, че Елизабет е изоставила Натаниел по-рано тази вечер.

-Тя също ли е от твоите леопарди?

Кимнах.

-Тя те предизвиква.

-Знам. Факта, че Натаниел страда, явно не я притеснява.

Той изучи лицето ми.

-Не виждам гняв в теб за това.

-Ако се ядосвах за всичко, което Елизабет прави за да ме изнерви, никога няма да правя нищо друго. - Истината бе, че просто бях уморена. Уморена да спасявам глутницата от един спешен случай и от друг. Уморена от Елизабет да се изправя пред мен и да не поема грижа за другите, дори и по общо мнение да е по-доминираща от тях. Аз отбягвах да я наказвам, защото не можех да я набия, а това е, от което се нуждаеше. Единственото нещо, което можех да направя, е да я застрелям, опитвах се да избягвам това, но тя просто ме притисна достатъчно, че да нямам други възможности. Разбрах какво наистина бе направила. Ако някой умреше заради нея, тогава тя щеше да го последва. Мразех факта, че не ми пукаше дали ще я убия. Познавах я от повече от година. Трябваше да ми пука, но не беше така. Не я харесвах, и беше така, от както я познавах. Животът ми щеше да е по-прост, ако тя умре. Но трябваше да има по-добра причина за да убия някой. Трябваше ли?

-Един съвет - каза Нарцис. - Всички предизвикателства за доминация, особено от собствените ти хора, трябва да бъдат отрязвани бързо, или проблема ще се задълбочи. -Благодаря. Всъщност го знам.