Окованият нарцис - Страница 12

-Тя все още те опетнява.

-Опитах се да избегна това да я убия.

Те се спогледаха един друг много бързо, и той кимна леко.

-Пистолета ти, моля.

Въздъхнах и вдигнах предната част на ризата, въпреки че платът бе достатъчно неподвижен, че трябваше да се обърна за да дръпна пистолета. Вдигнах пистолета и проверих предпазителя по навик, въпреки, че знаех, че е пуснат.

Нарцис взе пистолета. Двата бодигарда се преместиха, блокираха погледа на тълпата към нас. Съмнявах се, че повечето хора знаят какво правим. Нарцис се засмя, когато поставих блузата на мястото й върху сега празният кобур.

-Честно казано, ако не знаех коя си и каква ти е репутацията, нямаше да подуша пистолета, защото нямаше да опитвам да го правя. Облеклото ти не изглежда сякаш може да скрие такъв голям пистолет.

-Параноята е майка на изобретателността - казах.

Той леко кимна с глава.

-Сега влез и се наслаждавай на насладата, и ужаса в/на моят свят. - С тази по-скоро загадъчна фраза, той и бодигардовете му се придвижиха през тълпата, взимайки пистолета ми с тях.

Жан-Клод прокара пръстите си надолу по ръката ми и това малко движение ме обърна към него, кожата ми бе изтръпнала. Тази вечер беше достатъчно сложна без това ниво на сексуално усещане.

-Котките ти са добре, докато не влезнеш в горните стая. Предполагам, че можем сега първо да обединим белезите.

-Защо? - Попитах, пулсът ми внезапно беше в гърлото.

-Нека отидем на масата ни и ще ти обясня. - Той се движеше през тълпата, без да ме докосва повече. Последвах го и не можех да се спра да гледам начина, по който винила с плъзга по задните му части. Обожавах да го гледам как ходи, независимо дали идва или си отива, двойна заплаха.

Масата беше малка, нямаше много тълпа около стените. Но бяха разчистили дансинга, така че да може да започне шоу или демонстрация. Мъж и жена облечени в кожа построяваха желязно скеле с много кожени ремъци. Наистина се надявам да съм другаде, когато шоуто започне.

Жан-Клод ме дръпна на една страна преди да стигнем на масата, където бе Джейсън и трима напълно непознати се бяха събрали. Той пристъпи толкова близо до мен, че беше трудно да мисля, тъй като телата ни се докосваха. Притиснах се срещу стената и се опитах да не дишам. Той сложи устата си срещу ухото ми и проговори ниско, само звукът от дъха му срещу кожата ми.

-Всички ще сме в безопасност, когато белезите бъдат завършени, но има и други. . . изгоди. Имам много второстепенни вампира, които доведох в територията ми за последните няколко месеца, ma petite. Без теб на моя страна, реших да не ги водя със силите си, защото се страхувах, че няма да мога да ги задържа. Веднъж щом белезите между нас са завършени, ти ще си способна да усетиш вампирите които са мои. С изключение, както винаги, на вампирите повелители. Те могат да скрият верността си по-добре от останалите. Завършването на белезите също ще остави хората ми да разберат коя си, и ще знаят какво ще се случи, ако те престъпят границата с теб. Проговорих, устните едва се движеха, по -ниско от колкото той бе говорил, защото той все още можеше да ме чуе.

-Трябвало е да бъдеш много предпазлив, нали?

Той постави бузата си срещу лицето ми за момент.

-Това бе деликатно изтанцувана хореография.

Щях да направя това тази вечер с метафизичният ми щит здраво на място. Мариан ми каза, че с моята разкъсана аура, другите щитове са с важно значение. Защитавах се с камък тази вечер, перфектен, непропукан камък. Нищо не може да влезе или излезе без мое разрешение. Освен силата на Нарцис, която вече танцуваше по щита ми. Страхувах се, че да докосна Жан Клод ще е достатъчно за да разбие щита ми, но не беше. Дори не съзнавах че се защитавам, освен ако не съм наистина концентрирана. Той оставаше на място, дори и когато спях. Само когато те атакуват трябва да се концентрираш, ако си добър в защитата. Прекарах уикендите от месец в изучаването в Тенеси с Мариан, работейки по нищо освен това. Не бях добра в това, но не бях и зле.

Щита ми се беше на място. Емоциите ми се давеха в Жан Клод, но душата ми не го правеше, което означаваше че Мариан е права. Мога да задържа смъртта отвън по-лесно, отколкото задържам живота. Това ми даде куража да направя нещо малко повече. Наведох лицето си към Жан-Клод и нищо не се случи. О, чувството за кожата му срещу моята изпрати трепети през тялото ми, но щита ми и за миг не се поколеба. Усетих нещо, което дори не знаех че ще възникне в мен. Исках той да ме държи. Не просто секс. Ако това беше всичко, щях да избягам преди години. Той също трябва да го е усетил, защото ръцете му застанаха леко върху голите ми ръце. Когато не протестирах, ръцете му погалиха кожата ми и това малко движение ме накара да въздъхна.

Облегнах се на него, обвивайки с ръце кръстът му, притискайки телата ни едно към друго. Оставих главата си на гърдите му и можех да чуя ударите на сърцето му. То не биеше винаги, но тази вечер го правеше. Държахме се един друг и беше почти невинно, просто повтаряне на факта че ние се докосвахме отново. Работех по метафизичните неща, така че да мога да направя това и да не загубя себе се. Усилията бяха възнаградени.

Той се дръпна пръв, достатъчно, че да погледне лицето ми.

-Може да обединим белезите тук или да намерим нещо по-уединено. - Той не шепнеше както преди. Очевидно сега не му пукаше кой друг знае какво ще правим.

-Не ми е ясно какво означава да обединим белезите.

-Мислех че Мариан ти го е обяснила.

-Тя каза, че ще се закачим един за друг като части на пъзел и ще се освободи сила, когато това се случи. Но тя каза само, че това е начина по който се прави и при индивидуални участници.