Окованият нарцис - Страница 119

К оглавлению

119

- Боя се, че не. - каза тя.

- Какво не е наред, док, защо толкова сериозно?

Даде ми малка усмивка.

- За осем часа вредата за ушите на Грегъри ще е перманентна.

Примигнах срещу нея.

- Имаш в предвид, че ще остане глух?

.

- Това не е приемливо. - казах.

Усмивката й се разшири.

- Казваш го така, все едно чистата вяра ще промени нещата, Анита. Кара те да изглеждаш много млада.

- Да не ми казваш, че няма какво да направим да го излекуваме?

- Не, не казвам това.

- Моля те, док, просто ми кажи.

- Ако си истинска Нимир-Ра, може да си способна да извикаш звяра му от кожата му и да го накарах да се промени, дори с наркотиците в системата му.

- Ако някой ми каже как да го направя, съм готова да опитам.

- Значи вярваш, че ще станеш Нимир-Ра наистина при пълнолуние? - попита Лилиан. Свих рамене и отпих от кафето си.

- Не съм сто процента сигурна, не, но доказателствата говорят за това.

- Как се чувстваш относно това?

- Да бъда Нимир-Ра наистина? - попитах.

Тя кимна.

- Опитвам се да не мисля много за това.

- Да го игнорираш няма да го накара да изчезне, Анита.

- Знам това, но да се тревожиш за това също няма да промени нещата.

- Много практично от твоя страна, ако можеш да го понесеш.

- Какво, не се тревожиш?

Тя кимна отново.

Свих рамене.

- Тревожа се за всяко бедствие, когато стане.

- Можеш ли наистина да го караш така?

- Как да оправим Грегъри?

- Ще приема това за да. - каза тя.

Усмихнах се.

.

- Както казах, ако си Нимир-Ра в пълна сила, може да успееш да повикаш звяра му, дори и с наркотиците.

- Но тъй като все още не съм се преобразявала, не мога?

- Съмнявам се. Това е доста специализирано умение, дори сред пълните превръщачи.

- Рафаел може ли го?

Тя се усмихна, усмивката, която повечето плъхолаци придобиват, когато попиташ за краля им. Бе усмивка, която криеше топлина и гордост. Те го харесваха и уважаваха. Нека викнем за доброто лидерство.

- Не.

Това ме изненада и сигурно се е показало на лицето ми.

- Казах ти, това е рядък талант. Твоя Улфрик го умее.

Погледнах я.

- Имаш в предвид Ричард?

- Имаш ли друг Улфрик? - попита ме, усмихвайки се.

Почти се усмихнах обратно.

- Не, но се нуждаем от някой, който да вика леопарди, нали?

Тя кимна.

- Ами Мика?

- Вече го попитах. Нито той или Мърл могат да викат звяра на друг. Мика предложи да опита и излекува Грегъри като повика плътта, но раните бяха над уменията му.

- Кога Мика се опита да излекува Грегъри?

- Докато се почистваше. - каза тя.

- Взех си бърз душ.

- Не му отне много да бъде сигурен, че раните на Грегъри са над способностите му.

- Не би опитала освен ако нямаше някаква надежда.

- Мога да опитам с други наркотици да предизвикаме ефекта.

- Но... - казах.

- Но смесването на наркотиците може да накара главата му да експлодира или скъса достатъчно кръвоносни съдове, че да го убие.

Вгледах се в нея за сърцебиене или две.

- Колко лоши са шансовете?

- Достатъчно, че да искам разрешението на неговата Нимир-Ра преди да опитам.

- Грегори даде ли съгласието си?

- Той е ужасен. Иска да чува отново. Разбира се, че иска да опитам, но не съм сигурна, че мисли трезво.

- Значи идваш при мен както при родител за дете. - казах.

- Нужен ми е някой, който мисли ясно да реши вместо Грегъри.

- Той има брат - замръзнах, защото осъзнах, че не съм видяла Стивън при липанара. -Къде е Стивън?

- Бе ми казано, че Улфрик е заповядал брата на Грегъри да не присъства тази вечер. Нещо, че било ужасно за него да гледа екзекуцията на собствения си брат. Вивиан отиде да го вземе.

- Може, колко великодушно от страна на Ричард.

- Звучиш горчиво.

- Така ли? - и това прозвуча горчиво дори за мен. Въздъхнах. - Просто съм разстроена, Лилиан. Ричард ще причини смъртта на хора, на който държа, да не говорим за него самия.

- Което е риск за теб и Господаря на града.

Взрях с в нея.

- Предполагам, че всички знаят тази част.

- Мисля, че да. - каза тя.

- Мда, той рискува всички ни за възвишените си идеали.

- Идеалите си струват да се жертваш, Анита.

- Може би, но не съм сто процента сигурна, че някога съм идеал толкова силен, че да го заменя за хората, който обичам. Идеалите могат да умрат, но не дишат, не кървят, не плачат.

- Значи ще замениш идеалите си за хората, за който те е грижа?- попита тя.

- Не съм сигурна, че вече имам идеали.

- Все още си християнка, нали така?

- Религията ми не е идеал. Идеалите са абстрактни неща, който не можеш да докоснеш или видиш. Религията ми не е абстрактна, тя е много истинска.

- Не можеш да видиш Господ - каза тя. - Не можеш да хванеш ръката Му в своята.

- Колко ангела могат да танцуват на главата на карфица, а?

Тя се усмихна.

- Нещо подобно.

- Държа кръст, докато свети толкова, че ме заслепи, докато светът е само бял пламък. Видях копие на Талмуд в пламъци във вампирски ръце и дори след като книгата изгоря на пепел, вампирът продължи да гори, докато умре. Седях в присъствието на демон и свещен свитък и демонът не можеше да ме докосне - поклатих глава. - Религията не е абстрактна, д-р Лилиан, тя е живо, дишащо, растящо, органично нещо.

- Органично напомня повече на уикан, отколкото християнско. - каза тя.

Свих рамене.

- Учех с един медиум и приятелите й уикан за около година, трудно да не приема нещо от тях.

- Ученето с уикан не те ли поставя в странна позиция?

- Имаш в предвид защото съм монотеистка?

Тя кимна.

- Имам дадени от Господ способности и недостатъчно трениране в контрола Повечето демонстрации на църквата неодобряват медиумите, да не говорим да някой, който вдига мъртвите. Имах нужда от тренинг, затова открих хора да ме тренират. Фактът, че не са християни може да изглежда като провал на църквата, не техен провал.

119