Окованият нарцис - Страница 124

К оглавлению

124

Подадох и кобура на пистолета, и тя го взе.

-Увери се, че никой няма да се застреля с него.

Тя се намръщи към мен.

-Мислиш ли, че някой ще се опита и да вземе пистолета?

-Аз, може би.

Мръщенето се задълбочи.

-Аз не разбирам.

-Рейна се забавлява от насилието. Не искам да нося пистолет, когато призовавам мунина и.

Веждите на Клаудия се повдигнаха.

-Искаш да кажеш, тя ще се опита да те накара да го използваш върху някой?

Аз кимнах.

-Опитвала ли е и преди?

Кимнах отново.

-В Тенеси, когато практикувах с мунина, да.

Клаудия разтърси главата си.

-Не изглеждаше толкова притеснена в лупанара.

-Мога да я призова веднъж и всичко да е наред, вероятно. Но, ако аз я викам твърде често, твърде

скоро един след друг, тя расте - Аз се поколеба - по-силна, или може би просто аз се уморявам от битката .

-Тя беше кучка, когато беше жива,- каза Клаудия.

-Това че е мъртва не я е променило много.

Високата жена потръпна.

-Радвам се, че плъхолаците нямат нещо подобно на мунин. Мисълта за някой вътре в мен просто ме побърква.

-Мен също,- казах.

Тя погледна надолу към мен, сега вежливо.

-Аз ще държа пистолета в безопасност. Има ли нещо друго,което Игор и аз да можем да направим да помогнем?

Опитах се да измисля нещо, но само едно ми дойде на ум.

-Ако леопардите не могат да ме контролират, уверете се, че няма да нараня никого. -Колко зле ще бъде това? - попита тя.

Свих рамене.

-Обикновено, нямаше да бъда толкова притеснена, но последния път когато я повиках, тя не получи нейната част плът, или секс. Удрянето на Ричард, я направи щастлива, но... -Опитах се да обясня.-Повиках я три пъти подред на тренировка, без да наранявам или да малтретирам никой.Моята учителка, Мариане, и аз помислихме, че е знак, че придобивам контрол над Рейна. Тогава когато я повиках за четвърти път, беше по-зле, отколкото някога е била. Или си плащаш като си имаш работа с Рейна, или се озоваваш с дълг към нея,а дълга идва с лихви,а лихвите са трудни за плащане.

-Тогава не трябва ли да ми дадеш и ножовете? - Клаудия попита.

Имаше смисъл, без игра на думи. Свалих каниите от китките, сгънах ги, и и ги подадох. -Аз си мислех, че можеш да контролираш тези неща. - Калеб стоеше само малко зад и от едната страна на Клаудия. Той гледаше към високата жена, като че се чудеше какво ще направи тя, ако той се опитал да я изкачи. Аз почти исках да се опита, защото бях сигурна, какво ще се случи, и дори по-сигурна, че бих се насладила да го гледам . Калеб се нуждаеше от добър урок от някой.

-Аз мога.

-Тогава защо всички предпазни мерки?

Бих могла да му кажа за времето в Тенеси, когато мунина на Рейна почти започна бунт сред глутницата на Върн в нещо като игра на изнасилване, с мен като цел на изнасилването, но не го направих. Вместо това казах:

-Ако няма да бъдеш полезен, стой настрани и млъквай.

Той отвори устата си, като в знак на протест, но Мерле каза,

-Калеб, направи това, което тя казва.

Гласът му беше тих, дълбок тътен на звук, но този мек тон изглежда че действаше на Калеб като чар.

-Разбира се, Мерле, както кажеш. - Той продължи да стои на една страна, близо до д-р Лилиан и Игор.

Погледнах към Мерле.

-Благодаря. - казах аз.

Той просто поклони глава към мен.

Д-р Лилиан каза:

-Да разбирам ,че това означава, че искаш да изчакам с инжекцията.

Аз кимнах.

-Да.

Тя се обърна и тръгна обратно през плъзгащите стъклени врати, в тъмната къща.

Всички останали останаха на местата си, гледайки към мен.Дори Калеб, нацупен от парапета със своите скръстени ръце, все още гледаше шоуто.

Свалих ризата си и почувствах, отколкото видях всичките ми хора да реагират, като вятър през поле с пшеница, принудително. Никога не се събличам пред хора, ако не е абсолютно необходимо. Черния сутиен, който носех обхващаше повече, отколкото повечето бански костюми, но имаше нещо в това да оставиш хората да видят бельото ти, което просто караше всички нас добри малки момичета да се срамуваме.

-Черна дантела, харесва ми. - каза Калеб.

Започнах да казвам нещо, но Мерле ме изпревари.

-Млъкни, Калеб, и не ме карай да го казвам отново.

Калеб се облегна пак срещу парапета, прегръщайки себе си с ръце, лицето нацупено, което го караше да изглежда дори по-млад.

-Продължавай, -каза Мерле -той няма да прекъсва отново.

Погледнах го. Беше лошо, че той продължаваше да се намесва. Това подкопаваше авторитета ми, но тъй като не бях напълно сигурна,че имам някаква власт над Калеб, всичко беше наред, предполагам. Но ме дразнеше. Просто не бях сигурна какво да направя с него.

-Оценявам помощта, но ако нашите пардове наистина ще се сливат, тогава Калеб ще трябва да се научи да ме уважава, не теб.

-Не искаш помощта ми?- Той го направи като въпрос.

-Приоритет тази вечер е Грегъри, но Калеб и аз ще трябва да постигнем някакво разбирателство.

-Ще го застреляш ли?

Опитах се да прочета лицето на Мерле и не успях. Вид празна враждебност беше всичко, което показваше.

-Мислиш, че ще трябва?

Мерле се усмихна леко.

-Може би.

Накара ме да се усмихна, малко.

-Страхотно, точно това, от което имах нужда, друг проблем с дисциплината в моят пард.

Усмивката му изчезна като изличена с ръка .

-Ние не сме твои котки, Анита, все още не.

Свих рамене.

-Както кажеш.

-Ние не сме твои,- каза той.

Гледах лицето му и видях нещо, което мина през лунната светлина. Може би, ако имах по-добра светлина можех да го дешифрирам.

-Защо мисълта да съм начело ви притеснява толкова много?

124