Окованият нарцис - Страница 125

К оглавлению

125

Той поклати глава.

-Не да бъдеш ти начело ме притеснява.

-Тогава какво?

Той отново поклати глава.

-Това, което ме притеснява е, да се опиташ да бъдеш начело и да се провалиш - да се провалиш много, много здраво .

Правя всичко по силите си, Мерле, това е всичко, което мога да направя.

Той кимна.

-Аз ти вярвам, но съм виждал, много хора да се опитват да направят всичко по силите си и все още да не успяват.

Свих рамене и го оставих.

-Бъди песимист в твоето си време, Мерле, имаме нужда от малко надежда тук, не негативност.

-Аз просто ще млъкна тогава,- каза той, което предполагаше, че ако не може да бъде негативен

той нямаше какво да каже. Устройваше ме

Обърнах се обратно към Грегъри и неговите широки, уплашени очи. Докоснах лицето му

внимателно, опитвайки се да облекча част от този страх, но той трепкаше, все така леко, когато

се докоснех до него. Ако получавате достатъчно насилие в живота си, започнете да мислите, че всяка ръка е удар, който чака да удари.

-Ще бъде наред, Грегъри,- казах аз. Тъй като той не можеше да ме чуе, трябва да го казвах за да успокоя себе си. Това не изглеждаше да прави нещо за Грегъри.

Опитах се да се видя Грегъри като обект на похот, и се провалих. Прокарах ръце над гладката кожа на гърба му, грабнах шепа от тези жълти къдрици, гледах в тези прекрасни очи, но всичко, което можех да усетя е съжаление. Всичко, което можех да усетя беше защитничество към него и колко много исках да го държа на сигурно. Той беше напълно гол, седеше пред мен, и беше прекрасен. Нямаше нищо не наред с начина, по който той изглеждаше, освен, че не виждах Грегъри по този начин. Повярвай ми да намеря начин да направя целомъдрието проблем.

Обърнах се към Стивън, който все още беше на колене до нас.

-Съжалявам, той е красив, но искам да го държа, да го пазя в безопасност, не да правя секс с него, и защитническите инстинкти, няма да накарат Рейна да излезе.

Чери каза:

-Ти просто повика Рейна в лупанара. Защо сега различно?

Погледнах я, застанала гола и удобно срещу парапета на верандата. Зейн беше до нея, облечен, и също толкова удобно.

-Мога да извикам Райна, но не мога да гарантирам, че ще ми помогне да излекувам Грегъри.

Оздравяването обикновено идва с похот, не без.

-Повикай я,- каза Стивън. - След като веднъж е тук, може би и останалото ще стане. -Искаш да кажеш, да викна мунина, след това да я вкарам в настроение, не аз.

Той изглеждаше много сериозен, но той кимна.

-Знаеш каква е идеята и за секс , Стивън.

Той кимна отново.

-Довери ми се,- каза той.

Странно, аз го направих. Той не беше доминиращ, в действителност беше много често жертва, но Стивън направи това, което той каза, че ще направи, на почти всяка цена. Имаше отчаяна упоритост в него, без значение колко често ще го събориш.

-Ще извикам мунина.

-И аз ще се уверя, че Рейна вижда Грегъри по начина, по който тя се нуждае да го види. Ние се спогледахме и имахме един от онези моменти, на почти съвършенно разбирателство. Стивън щеше да направи всичко, за да спаси брат си, а аз почти всичко, за да му помогна да направи това.

30


Застанах облегната на пети пред Грегъри и се отворих за мунина,спуснах бариерите,които държат настрана Рейна и тя се разля през мен ,като топла вода пълнеща траба,нагоре,нагоре,чздеше вълна от плам,която немовеше на лупанара. Тръпка на страх премина през мен.Знаех,че е лош знак,но не се борих с нея.Оставих я да дойде,остадих я да ме изпълне,оставих нейният смях да избълбука през гърлото ми. Когато тя гледаяе към Грегъри,нямаше проблем да гледа на него,като сексуален обект,но тогава Рейна видя почти всички,като сексуални обекти,не е много голяма изненада.

Докоснах лицето му,галех линията на челюстта му.очите на Грегъри се разшириха.В този момент осъзнах,че той може да не знае,какво подяволите правим или какво се е променило.Аз бих могла да повикам Рейна и да мисля рационално.Упражнявах се дълго и упорито за да съм в състояние да направя това.Можех да се дистанцирам,когато ръката ми се плъзна по голите гърди на Грегъри.Можех да спра ръката си - нашата ръка - на стройната му талия и Рейна неможеше да ме принуди да продължа по-ниско.Тя изръмжа в главата ми,давайки ми визуални образи на нея във вълчата си форма,хапеща ме.Но беше просто визуално,като сън,неможе да ме нарани или някой.

Рейна заговори в главата ми:

-Този вълк все още има зъби,Анита.

-Знаеш правилата.-казах аз -Какво?-попита Стефън Поклатих глава -Говорих на Рейна.

-Това просто е зловещо.-каза Зейн

Съглна съм с него с цялото си сърце,но Рейна вече говореше в главата ми и неможех да му отговоря.

-Знам правилата ,Анита,а ти?

-Да.

-Правя каквото си искам...

-А аз се опитвам да те спра.-довърших за нея.

-Както едно време.-каза гласа в главата ми.

Това прозвуча,като връзка която сме имали,когато тя беше жива.Тя искаше да целуне Грегъри,не я спрях.Целувката беше с отворена уста,но невна нищо,което да ме изплаши прекалено много.По неин собствен начин Рейна се учеше как да се сработваме.

Никога не бях целувала Грегъри преди,никога не съм го искала.И все още не го искам.Целуването в някои отношения е по-интимно от полов акт,по специално.Отдръпнах се от устните му и Рейна беше също толкова щастлива да да целува едната страна на врата му.Кожата му беше топла и миришеше на сапун.Зарових лицето си в косата зад ухото му и открих,че е все още мокра и мирише на моя шампоан. Опитах се да повикам лекуване от Рейна,но тя не ми позволи.

125