Окованият нарцис - Страница 126

126

-Не,не и преди възнаграждението ми.

Всъщност се облегнах назад от Грегъри и трябваше да го кава на глас,защото Стефън попита

-Какво възнаграждение? - поклатих глава

-Рейна няма да го излекува преди да бъде...нахранена.-беше някакъв вид хранене,по нейн начин Рейна е същото,като агбеигс изключение,че тя има нужда да се храни,когато я повикам-нейната жажда не моята.

-Какво искаш?-Попитах на глаз,защото все още не се чувствах комфортно да водя мълчалив разговор в главата си.

Показа ми картина на това как го целувам надолу по гърдите, принуждавам го да легне по гръб на бюрото, и следващото нещо,което си спомням ясно беше как нанасям невни целувки до пъпа на Грегорий.Той лежеше по гръб,гледайки ме с нефокусиран поглед.Лежах през тялото му седяща на краката му,почти голите ми гърди бяха претиснати към слабините му.Не си спомням да съм стигала до там.Мамка му.

Слязох от него и Рейна дойде като топлина,бързаща по тялото ми,спусках устата си надоло до бедрото му,облизвах покрай малката вдлъбнатина,където талията му се срещаше със слабините му.Грегорий се гърчеше под докосването от устните ми и колкото и да се опитвах да го игнорирам,погледа ми беше привлечен от слабините му. Той беше твърд,готов,но част от него избута Рейна назад,остави ме в пълен контрол,не защото беше смущаващо но тъй като никога не съм виждала Грегорий ш ерекция преди.Той все така беяе приятен за гледане но беше със странна форма почти закачен в края.Незнаех,че може да има такъв мъж и спрях вцепенена.

Рейна крещеше в главата ми,изрева над мен в прилив на спомени.Спомена беше,че съм на четири крака с мъж яздещ ме изотзад,яздеше Рейна.Немовех да видя,кой беше.Всичко което можех,беше да усещам.Те намериха тази точка от женското тяло и усещането за оргазма беше близо.Рейна отхвърли нейната-наяата-глава назад,сноп кестенява коса се отметна от лицето ни и аз видях отражението на Грегорий на огледалото в стаята.

Рейна зашепна в главата ми

-"Винаги е така с него отзад,заради фигурата му."

Освободих се от спомена и открих себе си на четири крака до Грегорий с една ръка на тялото му.Отдръпнах се от него,защото споделянето на спомени не работи без докосване.

Обърнах лице настрани,така че да не мога да го виждам гол и готов,защото все още усещах спомена от това да го чувствам в тялото си,тялото на Рейна.Една ръка докосна голата ми ръка и прилива на спомени този път беше поразителен.аз бях там.

Той изпълни устата ми,гърлото ми,дойде в устата ми в разлив от дебела топлина,а с тялото си трепереше и се бореше,зъби се забиха в нежната плът и ние го изядохме.Кръв се проля отгоре и Рейна се къпеше в нея.

Освободих се и крещях,крещене, и някой друг крещеше.Беше Грегорий.За една увасяваща секунда отворих очи,заяото спомена беше толкова силен,немога да направя разлика мевру него и реалността.Но щом можех да виждам отново,той беше цял,крещящ на страна от мен,от споделения спомен.Защото това беше една от дарбите на Рейна,способността да споделяш ужаса.

Все още можех да усетя плътността на месо в устата си,вкуса на кръвта и други плътни неща.Изпълзях до парапета,избутах се нагоре и загубих всичко,което бях яла през деня. Някой дойде зад мен и аз сложих ръка,главата ми все още висеше в тъмнина през парапета -Не ме докосвай.

-Анита,Мърл е.Натаниел каза,че никой който е споделял...-той се поколеба-моменти със старата лупа неможе да те докосва.Аз не я познавах.Тя немове да те нарани чрез мен.

Държах главата си в ръце.Чувствах се скякаш ще се разпадна.

-Той е прав.

Хватката му около раменете ми беше колеблива,като думите му.Отблъснах се от парапета и света заплува Мърл ме хвана,задържа ме към гърдите си.

-Всичко е наред.

-Все още мога да усетя вкуса на месо и кръв и...О Боже!Боже!-изкрещях но не помогна не и за това.Мърл ме задържа към гърдите му,стегнато,ръцете ми от двете ми страни,в случай,че се опитам да се нараня.

Изкрещях безмълвно отново и отново,сякаш мога да изкрещя спомена извън мен.Всеки път ,когато си поема дъх можех да чуя как Мърл шепти -Всичко е наред,всичко е наред,Анита,всичко е наред.

Но не беше наред.Това което Рейна просто ми показа,никога няма да бъде наред.Мърл ме отнесе до банята и аз не протестирах.Калеб намокри кърпа и я постави на челото ми,без да каже и една дразнеща дума.Малко чудо,но не това от което се нуждаехме.

31

Райна беше си отишла, избяга със смях, доволна от себе си. Боже, мразех тази жена.Вече я бях убила, не е, като да можех да и направя нещо друго, но исках . Исках да я боли ,като тя беше наранила толкова много други, но предполагам, че беше малко късно за това.

Д-р Лилиан светеше с малка светлина в очите ми и се опитваше да ме накара да следвам

пръстите и. Явно не вършех достатъчно добре нещата, защото тя не беше щастлива.

-В шок си Анита, също и Грегъри Той беше в лек шок преди да започнеш, но дяволите да го вземат.

Премигнах и се опитах да се съсредоточа върху нея. Очите ми просто не можеха да се спрат на нищо, като че света трепереше, но в това нямаше смисъл. Може би аз бях тази, която трепереше? Не можех да кажа. Вкопчих се в завивката,която бяха поставили около мен,сгушена на белия ми диван, на фона на многоцветните възглавници, и не можех да се стопля.

-Какво искаш да кажеш, докторе?

-Казвам, че шансовете на Грегъри сега са по-лоши от 50-50.

Премигнах и се борех да я погледна, да срещна очите и, да мисля.

-Колко лоши?

-Седемдесет на тридесет, може би. Той е свит на верандата в одеяло, треперейки по-лошо от теб.

126