Окованият нарцис - Страница 132

132

-Не мога да го използвам като ротте бе зап§. Не мога.

-Моралите ти са си показали грозните главици, не ги оставяй да те направят глупава. Отворих уста да оспоря всичко, което бе казал, но я затворих и помислих над това за секунда. Смятам ли Натаниел за привлекателен. О, да. Но смятам доста мъже за привлекателни. Това не означава, че трябва да съм интимна с тях.

-Мa petite, мога да чуя дишането ти, за какво си мислиш?

Това, което каза ме навя на други мисли.

-Когато обединихме белезите, в началото можех почти да прочета ума ти, освен ако не се съсредоточиш да ме държиш навън. Сега не е така. Може би ardeur също не е постоянен.

-Може би, можем само да се надяваме.

-Ако запазя ardeur ще трябва да правя секс. Не е ли това, което искаше.

-Ще бъда глупак, ако отрека, че целомъдрието ти не е обременяващо, но никога не бих предал ardeur на някого по желание. То е ... проклятие, ma petite. Желанието за кръв може да бъде задоволено. Тялото ни може да приема до определена граница. Но ardeur, та реЙе, никога не е напълно задоволен. Винаги я има тази нужда. Как мога да пожелая това за теб? Въпреки че, ако мосю Зийман съдейства, може това да е отговора за двама ви, най-накрая да достигнете до крайно решение.

-Какво, да живеем заедно?

-Може би. - когато произнесе тези думи, гласът му бе много внимателен.

-Аз и Ричард не можем да издържим час в една стая без да се скараме, освен ако не правим секс. Някак си не мисля, че това е основата за домашно щастие.

Почувствах първото чувство, което ме остави да усетя от него, откакто говорехме по телефона. Облекчение, беше успокоен.

-Искам това, което е най-добро за нас, ma petite, но докато нещата се усложняват, вече не съм сигурен кое е най-доброто.

-Не ми казвай, че машинациите ти не включват никакъв резервен план, който да покрие всяка вероятност. Ти планираш всичко до край, не ми казвай, че си пропуснал нещо. -Гледах как Бела Морт изпълва очите ти с нейният пламък. Ти придобиваш сили все едно си вампир повелител или господар ликантроп. Как мога да планирам такова нещо? В стомаха ми се образува студен възел.

-Значи най-накрая признаваш, че си нямаш и на идея какво става.

-Oui., доволна ли си? - Чух първата нотка на гняв в гласа му. - Радваш ли се сега, ma petite? Напълно извън познати води съм. Никой не се е опитвал да ръководи такъв съюз, като нашият, не с един господар и двама слуги, а с трима равни. Не мисля, че оценяваш колко нежен съм, когато се стигне до това да сдържам силите си. Вълците са моите животни. Много господари биха ги принудили просто да се приобщят към вампирите.

-Животното на Николаос бе плъха, не вълците - казах. - По времето, по което ти стана господар на града, глутницата на Маркус и Рейна бе прекалено силна, за да ги принудиш да се присъединят към твоята сила. По дяволите, докато не замести вампирите, които бях убила, вероятно са били по-могъщи от теб и твоите вампири.

-Да не намекваш, че единствената причина, поради която не съм тиранин, е защото нямам физическата сила да го постигна?

Помислих над това за секунда и казах:

-Не го намеквам, заявявам го.

-Мнението ти за мен е толкова ниско?

-Знам какъв беше преди две, почти три години. И смятам, че щеше да подкрепиш силата си с много малко съжаление към нещата, които ти се изпречат на пътя.

-Да не казваш, че съм коравосърдечен?

-Практичен - отвърнах.

Бе негов ред да замълчи за секунда.

-Практичен, да такъв съм, както и ти, ma petite.

-Знам каква съм, Жан Клод, ти си този, за когото не съм сигурна.

-Никога не бих те наранил нарочно, ma petite.

-Вярвам ти.

-Не съм сигурен, че можеш да кажеш същото - каза тихо.

-Не бих искала да нараня никого от двама ви. Но Ричард не може да наранява леопардите ми и ако ти направиш нещо глупаво не ме обвинявай, за това което ще последва.

-Никога не бих подценил твоето ниво на ... практичност, ma petite, но мисля, че Ричард може.

-Той ми каза, че не бих го убила просто защото е груб с Натаниел.

-Колко груб бе Ричард с малкият Натаниел.

-Не говори за него сякаш е дете, Жан Клод, и достатъчно груб, че порязах ръката му. -Колко зле?

-Доктора го зашива, докато говорим.

-Oh, dear - каза той, въздъхна и този път звука премина по кожата ми.

Разбрах, че досега се бе сдържал, най-малко с използването на гласа си.

-Без повече игри, Жан-Клод. Искам да сложа Ричард на телефона и да му кажеш, че си направил това нарочно.

-Не мога да му кажа, че съм излъгал за Натаниел, не е ли така?

-Ти оправи това, Жан-Клод, сега, тази вечер. Имам нужда от Ричард, за да ме научи как да извикам звяра на Грегорий. Нямам време за неговото цупене.

-Какво да му кажа, ma petite! Каква сигурност мога да му дам, че утре сутрин няма да бъдеш в ръцете на Натаниел. Вярвах,че мога да накарам Ричард да остане за нощта, за да го имаш до теб, когато ardeur се вдигне.

-Ричард ясно показа позицията си, Жан-Клод. Той не дава на теб или Ашър, или някого другиго да се храни от него. Не вижда защо правилата трябва да се променят само защото съм аз и е секс вместо кръв.

-Той е казал това? - Гласът му бе въпросителен.

-Да, това каза, почти дума по дума.

Жан-Клод въздъхна и звучеше изморен.

-Какво ще правя с двама ви?

-Не питай мен - казах. - Аз просто работя тук.

-И какво, точно, означава това, ma petite?

-Означава, че нямаме шеф. Страхотно е да сме равни, ако това е което сме, но никой от нас няма представа какво се случва и това не е добре, Жан-Клод. Имаме си работа с някои много сериозни неща, метафизични, емоционални и просто физически. Нуждаем се от някакъв знак какво да правим с всичко това.

132