Окованият нарцис - Страница 131

131

Джамил помогна на Ричард да притисна кърпата към раната. Шанг Да бе отишъл за д-р Лилиян.

-Би ти послужило за урок ако просто си тръгна и оставя теб и твоите леопарди да се погрижите за себе си.

-Ще оставиш Грегорий да оглушее завинаги или умре, защото сме се скарали? Той е в опасност защото ти не можеш да контролираш темперамента и вълците си.

-Вината е моя, правилно, всичко е по моя вина.

Просто го гледах, Натаниел зад мен, кървавият нож все още в ръката ми. Ричард се изсмя, но звукът звучеше повече болезнен от колкото щастлив.

-Провалих всичко тази вечер. - Изгледа ме, имаше нещо сурово на лицето му, което не беше свързано със звяра, а просто със способността да чувстваш. Гняв, болка толкова дълбока че бе като пропаст.

-Ще ти помогна да спасиш Грегорий, тъй като си права, вината е моя. Ще преглътна това - той вдигна наранената си ръка, докато Джамил все още я държеше - защото отново си права, аз нямам право да докосвам хората ти. Аз не бих те оставил да нараниш един от моите вълци.

Д-р Лилиян влезе, видя ситуацията и започна да се кара, че се държим като деца, които не могат да си играят заедно без да правят глупости.

-Ще са му нужни шевове, и двамата се засрамете.

Ричард се бе взрял над главата й, докато тя почистваше раната. Не мисля че гледаше мен, а по скоро Натаниел. Ревнуваше дълбоко, по начин по който не би трябвало. Какво му бе казал Жан Клод за ardeur и за Натаниел, и за това което направихме всички ние в цирка? Жан Клод нямаше наистина да излъже, но може да накара нещата да звучат по-зле, ако така му е удобно. Но за какво му е да кара Ричард да ревнува от Натаниел? За това, трябва да попита Жан Клод. Имам време докато зашият Ричард.

34

Жан Клод призна само, че е казал абсолютната истина, но допълни, че ако заради това мосю Зийман е ревнувал от Натаниел, то това не е толкова лошо.

-Той ще те споделя с мен, защото трябва, ще те споделя и с Мика, защото трябва, но и двамата сме алфи, доминиращи. Да те дели с някого като Натаниел, това е различно. -Променил си нещо в историята, което да представя Натаниел като по-голяма заплаха, нали?

-Не, ma petite, просто казах истината, без да пропускам нищо. Той не е много доволен и от Джейсън.

-Жан Клод, не можеш да причиняваш това на Ричард. Ще го подлудиш.

-Ще го подлуди достатъчно, може би, така че най-накрая да признае, че не може да живее без теб и най-накрая да се справи с мисълта за триумвирата ни.

-Ти макиавелски боклук, играеш си с него.

-Опитвам се да го накарам да направи, това което трябва да бъде направено, за да оцелеем. Ако е макиавелско, то така да бъде.

-Правиш нещата по-лоши. - казах.

-Не вярвам, че е така. Мисля, ma petite, че все още не разбираш мъжете. Много мъже ще се откажат от жена, ако не са щастливи с нея. Но остави друг мъж да изяви желанието си към нея и често откриват, че все още я искат.

-Ти и Мика не сте достатъчни като конкуренти?

-Както обясних, ние сме му равни. Натаниел е по-низш и това ще човърка гордостта му. -Не мисля, че Ричард има такъв вид унищожителна мъжка гордост.

-А аз мисля, че има много неща, които не знаеш за нашият Ричард.

-А ти ги знаеш?

-Аз съм, все пак, мъж, ma petite. Вярвам, че разбирам мъжката психика малко повече от теб.

Не можех да споря с това.

-Е, предупреди ме следващият път, преди да правиш някакви маневри. Можеше да убиеш един от двама ни.

Той въздъхна.

-Продължавам да подценявам упоритостта и на двама ви. Моите извинения за това. Подпрях чело на кухненската стена.

-Жан Клод...

-Да, ma petite?

Затворих очи.

-Кажи ми какво точно мисли Ричард за мен и Натаниел.

-Казах му абсолютната истина, ma petite, нищо повече, нищо по-малко.

Обърнах се, облягайки гръб на кухненската стена, поглеждайки към празната кухня. Ричард бе в банята, за да бъде зашит. Натаниел бе с другите леопарди. Дадох ясна заповед, че той не трябва да бъде оставян сам. Просто не бях в настроение за истинска битка между него и Ричард. Би било твърде... абсурдно и жалко.

-И какво точно означава, че си казал истината, нищо повече, нищо по-малко.

-Няма да ти хареса.

-И сега не ми харесва, просто го кажи Жан Клод.

-Разказах му какво се е случило с ardeur и добавих собственото си убеждение, че причината, поради която Натаниел е наоколо, когато сексът е във въздуха е това, че го намираш сексуално привлекателен.

-Това не е накарало Ричард да дойде и да се заяде.

-Спомням си, че добавих, че може би намираш по-малко изискващите мъже, освежаващи след двама ни. Някой, който не иска толкова много от теб, някой който те приема такава каквато си.

-Ти го правиш - казах.

-Хубаво е, че си го забелязала - каза той - но не аз живея в домът ти от месеци и от това, което помирисвам от Натаниел, когато идва на работа, споделям леглото ти. -Всеки леопард е добре дошъл в леглото ми, когато остават тук е като скупчени кученца, няма нищо сексуално.

-Щом така казваш - гласът му бе мек, подигравателен.

-Проклет да си Жан Клод, знаеш, че не гледам на Натаниел по този начин. - Той въздъхна и бе тежко.

-Не мисля, че лъжеш мен, ma petite, а себе си.

-Не съм влюбена в Натаниел.

-Някога казвал ли съм, че си?

-Тогава за какво говориш?

Издаде тих, раздразнен звук.

-Мa petite, все още вярваш, че трябва да обичаш всеки мъж с когото имаш физически отношения. Това не е така. Можеш да имаш много приятен, дори прекрасен секс с приятел. Не трябва да има любов.

Поклатих глава, усетих, че не може да ме види и казах.

-Не правя случаен секс, Жан Клод, знаеш това.

-Каквото и да правиш с Натаниел, ma petite, не е случайно.

131