Окованият нарцис - Страница 134

134

(двора* - задният двор).

Д-р Лилиан продължаваше да докосва Грегорий, да проверява пулса му, колко хидратирана е кожата му. Мръщеше се и бе ясно че не е щастлива. Натаниел стоеше до тях, оставяйки масата за пикник между него и Ричард. Ричард не се бе опитал да го нарани отново, всъщност го игнорираше напълно. Другите котки се бяха настанили до плъзгащите се стъклени врати. Двамата плъхолаци бодигардове, Клаудия и Игор, стояха от едната ми страна докато се облягах на парапета. Започнаха да ме следят след като Ричард излезе с превързаната си ръка и с Джамил и Шанг-Да зад гърба си. Силата на Ричард изпълваше лятната тъмнина като наближаваща буря, правейки гореща, влажна нощ, дори по-плътна от колкото бе и по-трудна за дишане. Мисля че бе натиска на силите му, гняв му, което накара плъхолаците да се държат като бодигарди. Опитах се да им кажа, че Ричард не би ме наранил, но Клаудия сви рамене и каза:

-Рафаел ни каза да те пазим и това е което ще направим.

-Дори ако ви кажа, че няма заплаха?

Отново сви рамене

-Бих казала, че си прекалено близо до него, за да не е повлияно мнението ти от нещо. Погледнах към Игор -Съгласен ли си с нея?

-Никога не споря с дама, особено такава която може да ме бие на борба.

Трудно бе да спориш с логиката на Игор, но това означава че придобих две високи, мускулести сенки и това ме дразнеше. Нито един от двамата не се интересуваше дали съм щастлива или не. Те следваха заповедите на Рафаел и моето желание не се броеше. Така че Ричард с неговите бодигарди и аз с моите бяхме в задният двор, изправени пред Стивън, който се бе съблякъл подготвен за превръщане. Ако се превърнеш докато носиш дрехи ще ги разкъсаш. Превръщачите или претърсват магазините за втора употреба , търсейки стари дрехи,които да носят, в нощта на пълнолунието или ходят голи.

Всички стояхме със силата на Ричард обгръщаща ни от всякъде. Енергията се натрупваше около нас като невидими светкавици проблясващи. Силата буквално пращеше, вдигайки косъмчетата на ръцете и по задната част на врата ми, като наежено куче. Джамил каза:

-Ричард...- но един поглед от Ричард го спря по средата на изречението му. Силата нарасна още малко, стискайки ни като гигантска ръка.

-Какво има, Ричард? Защо е тази показност на сила? - попитах.

Той се обърна към мен и гнева на лицето му ме накара да поискам до направя крачка назад, но не го направих. Останах където съм, но не без усилия.

-Искаш ли да спасиш котката си? - попита той, гласът му изпълнен с чувството изразено на лицето му, което се промъкваше и в силата му. Гласът ми бе почти шепот.

-Да.

-Тогава гледай - отвърна той.

Разтвори ръцете си пред Стивън, задържайки ги на около осем инча от раменете на малкия мъж. Енергията се сгъсти, толкова гъста че трябваше да преглътна за да прочистя ушите си*, сякаш налягането се е променило.

(*когато се изкачвате високо в планината и се променя налягането ушите на човек заглъхват)

Но преглъщането не помогна, не беше този тип налягане. Дланите на Ричард се свивах, сякаш пръстите му дълбаят през нещо невидимо точно пред Стивън. Той се придвижи нестабилно към Ричард, стъпка по стъпка, бях достатъчно близо, че да чуя тихия болезнен звук който издаде. Ричард сви дланите си в юмруци и нещо се придвижи между тях, като горещината хваната точно преди настъпването на нощта. Костите на лицето ме боляха от изграждащата се сила. Въздухът бе почти прекалено гъст за дишане, сякаш е придобил тежест. Ричард направо едно внезапно движение с ръцете си и напрежението се пречупи, като буря най-накрая пламнала за живот. За секунда, две, помислих, че тежката, светла течност,която се разля около нас бе дъжд, но бе гореща като кръв и не падаше от небето. Изригна от тялото на Стивън.

Виждала съм дузина превръщачи да се превръщат, но нищо като това. Бе сякаш тялото му се е пръснало в дъжд от гореща, гъста течност и малки парченца плът. Звяра обикновено излиза от човешкото тяло като пеперуда от пашкул, но не и този път. Тялото на Стивън се прибра от само себе си и неговата човешко-вълча форма внезапно стоеше там. Падна на колене дишайки тежко, тресеше се.

Аз стоях, дори не дишах, покрита в бързо охлаждащите се частички и парченца от тялото на Стивън. Когато можех да дишам отново се задъхах -Исусе Христе.

Козината на Стивън бе с цвета на тъмен, златен мед. Тресеше се в краката на Ричард. Превръщането може да боли докато човек преминава през него, но веднъж щом свърши, обикновено стават и си вървят. Стивън изглеждаше дезориентиран, почти сякаш го боли. Какво, по дяволите, се бе случило? Пълзеше през последните няколко крачки до Ричард, полагайки дългата си изпълнена със зъби муцуна срещу обувките за бягане на вълчия си крал. Бе почти в ембрионална поза, големите мускулести ръце прегърнали козината. Лежеше в краката на Улфрика си. Това бе изключително подчинително поведение и не знаех какво го е причинило. Стивън не бе направил нищо лошо. Погледнах към Ричард. Бялата му риза се бе прилепила към тялото му заради гъстата течност. Той обърна лице и погледна към мен и леката светлина на звездите проблясваше по мокротата на лицето му. Плътно парче от нещо се спусна надолу по бузата му докато ме гледаше. Погледа на лицето му бе предизвикателен, сякаш очакваше да съм му ядосана. Вдигнах треперещата си ръка и избърсах най-лошото от лицето си, изтръсквайки го, където падна с мокро пльосване. Погледнах към бодигардовете. Те също бяха обсипани с гъстото нещо, но не колкото мен и Ричард. Не бяха стояли толкова близо. Всички гледаха Ричард, гледаха го с изражение смес от ужас, гняв и удивление, което ми показа, че има нещо много, много грешно. Трябваше да опитам два пъти преди да мога да проговоря и дори тогава гласът ми беше задъхан. -Виждала съм много превръщачи да се променят в животинската си форма, но никога не съм виждала нещо такова. Беше ли различно защото ти повика звяра му, а не той самият?

134