Окованият нарцис - Страница 141

К оглавлению

141

Погледнах надолу, чувствайки се поне малко засрамена.

-Може би не.

Леко докосна лицето ми, карайки ме да погледна надолу към него, да срещна погледа му.

-Каза, че не си знаела за Якоб преди да говориш с него по телефона.

-Не знаех. - казах.

-Тогава защо попита Върн за Болверк?

Взирах се надолу към тези наистина кафяви очи и казах истината.

-Защото ти си добър, справедлив и честен, и това са приятни неща за един крал, но светът не е добър или справедлив, или честен. Причината глутницата на Върн да работи толкова лесно, причината моя пард да върви добре, е защото Върн и аз сме безжалостни, когато трябва да бъдем. Не знам дали можеш да бъдеш безжалостен ако трябва да си. Но мисля, че ако успееш да го направиш, това ще те пречупи,.

-Да бъдеш безжалостна за мен също ще пречупи нещо в мен, Анита. Нещо, което е важно за мен.

Пригладих косата ми, чувствайки мекотата й.

-Но правейки го аз няма да те пречупи толкова или така болезнено, както ако ти го направиш, Ричард.

Той бавно кимна.

-Знам и се мразя за това.

Наведох се над него и целунах челото му, много нежно. Проговорих с устните ми докосващи кожата му:

-Единственото истинско щастие, Ричард, лежи в знанието кой си, какво си, и помирението с това.

Ръцете му ме обвиха, държейки ме към него. Проговори с уста срещу гърлото ми. -Помирила ли си се с това, което си?

-Работя по въпроса. - казах.

Целуна гърлото ми, много нежно.

-Аз също.

Отдръпнах се достатъчно да видя лицето му и ръцете му се плъзнаха нагоре по косата ми, придръпвайки лицето ми надолу към него. Целунахме се, нежно, после по-грубо, устните му, езика му, устата му работеха срещу моите.Отдръпнах косата му с ръце и го целунах - целувах го дълго и грубо. Когато се отдръпнах, без дъх, открих, че обърнал долната част от тялото си настрани и лежеше по гръб, гол. Засмя се на изражението на лицето ми и ме наведе към себе си. Изгубих онези четиридесет точни от интелекта си и всичките си разумни умения, докато той отвърза робата ми и прекарах ръце надолу по тялото ми.

Имах достатъчно самосъхранение останало, за да кажа:

-Не тук. Имаме публика във всекидневната.

Ръцете му се плъзнаха под зеления сатен, играейки се по гърба ми, дърпайки ме към него.

-Няма място в тази къща, където да не ни чуят, да ни подушат.

Отдръпнах се от него преди да може да ме целуне.

-Господи, Ричард, това ме кара да се чувствам толкова по-добре.

Надигна се на една ръка, гледайки надолу към мен.

-Може да отидем в спалнята ако искаш, но няма да заблудим никого.

Не ми харесваше това и сигурно се е показало на лицето ми, защото Ричард отдръпна ръката си от под моето горнище и каза:

-Искаш ли да спрем?

Не бяхме наистина започнали, но знаех какво има в предвид. Вгледах се в плътното кафяво на очите му, проследих ъгъла на брадичката му с поглед, пълнотата на устните му, извивката на гърлото му, ширината на раменете му, начина по който косата му пада по тях, хващайки ранната сутринна светлина, създавайки форми от злато и мед в косата му, мириса на гърдите му, зърната му бяха тъмни и твърде, плоската линия на стомаха му с тази тънка, тъмна линия от косъмчета, която продължаваше от пъпа му надолу към... кожата бе по-тъмна, по- богата, почти можеш да подушиш кръвта, която пулсира в него, пълна и твърда. Изглеждаше изпълнен, сякаш бе нещо, което е изпълнено с живот. Исках да го докосна, да стисна, ах, така деликатно. Лежах на пода с ръце отстрани, пулсът ми биеше в гърлото ми и казах:

-Не, не искам да спреш.

Гласът ми бе почти като шепот.

Очите му се изпълниха с тъмната топлина, която изпълва мъжкото лице, когато е почти сто процента сигурен какво ще се случи. Гласът му бе дълбок, този нисък тембър, която повечето мъжки гласове придобиват, когато са дълбоко развълнувани.

-Тук или в спалнята?

Откъснах поглед от него да погледа към отворената врата към всекидневната. Нямаше врата да се затвори. Имах нужда от повече усамотение. Дори да можеха да ни чуят, дори да ни подушат от спалнята, поне нямаше да са способни да ни видят. Може би бе само илюзия да се самозалъжа, но понякога имаме само илюзии.

Погледнах обратно към него.

-Спалнята.

-Добър избор - каза той и застана на колене, държейки ръката ми, така че когато стъпи на крака, издърпа и мен. Движението ме стресна и паднах срещу него. Разликата във височината бе достатъчно, че да постави главата ми на бедрото му и така близо до други неща. Засрами ме колко много исках да го докосна, да го държа. Започнах да се отдръпвам, защото бях много близо да изгубя всякакъв контрол и да го сграбча направо тук в кухнята. Не бяха напълно сигурна, че ако го сграбча ще стигнем до спалнята. Исках врата между нас и всички останали.

Постави ръцете си около кръста ми и ме вдигна от земята, докато лицата ни не се изравниха и не знаех какво да правя с краката си. Ако бях сигурна че нямаше да използване кухненската маса, бих обвила краката си около кръста му, но не вярвах достатъчно на никой от двама ни. Той постави ръцете си под дупето ми, така че главата ми да се плъзне над неговата и аз почивах в ръцете му почти като в люлка. Все още чувствах как твърдостта му се пристиска към тялото ми, но имаше определен благоприличие в това, че оставих кръста му. Започна да върви към вратата, носейки ме, очите му толкова съсредоточено се взираха в лицето ми, че почти се спъна в стол. Накара ме да се засмея, докато очите му не се върнаха и срещнаха моите отново, видях нуждата в тези тъмни очи. Този един поглед ме остави без думи и всичко, което можех да направя бе да се взирам в очите му, докато той ме носеше към спалнята.

141