Окованият нарцис - Страница 140

140

Той се облегна назад и изведнъж се опитвах да задържа цялата му тежест, докато се наведе към пода. Подхлъзнах се на робата на подгъва и се озовахме на пода, с главата и раменете му в скута ми и аз опитваща да се изправи. Възелът на хавлията бе отпуснат и дълга, недокосната линия от тялото му се покажа от кръста надолу до краката му. Хавлията бе все още на място, но бе изгубена битка.

Устата му се отвори в беззвучен плач, тогава изведнъж имаше звук. Той издаде груб, сърцераздирателен вик и звукът изглежда освободи нещо в него. Защото плачът бе изведнъж силен, пълен с малки, ужасно, болезнени звуци. Той плачеше и цивреше, и крещеше и стискаше ръцете ми, достатъчно, че да получа синини. И всичко, на което бях способна бе да го държа, докосвам, притискам, докато затихне. Най-накрая се плъзна на една страна, горната част на тялото му бе толкова навътре върху скута ми, колкото му позволяваше, останалата част от него се нагъна, така че едно нещо да остане покрито. Кърпата образува купчина на пода под него. Дори не знаех кога бе паднала. Донякъде се гордее с това, защото обикновено като видя Ричард гол губя около четиридесет точни от Щ-то си и повече от способността си да мисля логично. Но сега, болката му бе така тежка, че пое връх. Имаше нужна от утеха, не секс.

Най-накрая той лежеше тихо в ръцете ми, дъхът му бавно се нормализира. Клепачите му бяха напълно затворени и не помръдваха, за момент си помислих, че е заспал.

Когато проговори очите му бяха затворени:

-Посочих Ерос и Еранте за глутницата.

Гласът му бе все още тих след всичкия този плач.

Ерос бе гръцкият бог на любовта или похотта, а Еранте бе думата на еротичната поезия; в света на върколаците това бяха имената на сексуални заместители. Мъж и жена, който са нужни, когато върколака спонсор бе твърде гнуслив. Глутницата на Върн имаше такива, защото лупата на Върн бе много ревнива от своя Улфрик и понякога просто ти е нужно да се намеси някой, който не е емоционално свързан.

- Това е добре, Ричард. Мисля, че ще улесни нещата.

Той отвори очи и те бяха празни. Гърдите ме боляха да виждам този поглед в очите му. -Има и други позиции, който биха улеснили нещата. - каза той с тънък и нисък глас. Напрегнах се. Не можех да се спря, защото знаех, че има титла сред лъкойте, която би оправила всички проблеми, които бе създал в глутницата. Имаше титла, която позволяваха екзекуции, мъчения. Лъкойте имаха дълга история с някои много трудни моменти. Много малко глутници запълваха тези позиции вече. Повече не виждаха нуждата, но повече Улфрици са добри малки тирани; нямат нужда да делегират грубите неща.

-Знаеш ли какво значи Болверк? - Ричард попита тихо.

-Това е едно от имената на Один. Означава работещ за злото.

Гласът ми бе почти като шепот.

-Не помниш това от семестъра по сравнителна религия обратно в колежа.

-Не - казах аз.

Пулсът ми бе ускорен. Не можех да се спра. Болверк бе титлата за този, който извършва злите дела на Улфрика. Можеше да бъде всичко от трикове, до лъжи, до убийство. -Попитала си Върн за това, нали?

-Да.

Гласът ми бе нисък. Боях се да бъде по-силно, боях се да не спре да говори, макар да знаех накъде води разговора и исках да отида там.

-Якоб ще предизвика Силви - каза Ричард и гласът му ставаше по-силен, - и ще я убие. Тя е добра, но съм виждал Якоб да се бие. Не може да победи.

-Не съм го виждала да се бие, но мисля, че си прав.

-Ако те направя Болверк...

Спря се. Искам да му изкрещя да довърши, но не посмях. Всичко, което можех да направя бе да стоя тук, много спокойно и да се опитам да не направя нищо, което да промени решението му.

Започна наново.

-Ако те направя Болверк, какво би направила?

Последните му думи бяха нежни, все едно не може да повярва, че ги изрича.

Издишах, дори не бях осъзнала, че съм си задържала дъха и опитвах да мисля. Мисли преди да говориш, защото имам само един шанс в това. Познавах Ричард и ако каквото кажа не срещне одобрението ме, офертата ще си отиде и може никога повече да не пожелае да ме пити за подобен тип помощ отново. Имах такова желание да говоря и бях така изплашена едновременно. Молех се за мъдрост, дипломация, помощ.

-Първо, ще трябва да обявиш новата ми титла на глутницата, после ще си определя помощници. Позволени са ми трима, Бауги, Сутунг и Гънлод.

Ричард каза:

-Двамата великани, който Болверк измамил за да вземе медовината на поезията и Гънлод, дъщерята на гиганта, която съблазнил за това.

-Да.

Той обърна горната част на тялото си, така че да ме погледне.

-Прекарващ почти всеки уикенд от последните шест месеца в Тенеси. Мислех, че само учиш с Мариана, учиш се как да използваш талантите си, но ти си изучавала лъкойте, също, не е ли така?

Опитах се да бъда внимателна, когато казах:

-Глутницата на Върн е много спокойна. Помага ми да превърна леопардите в истински пард.

-Не ти е нужен Болверк или Гънлод, за да направиш леопардите на пард.

Погледът му бе много директен и не можех да го излъжа.

-Все още бях твоя лупа, но не и върколак, най-малкото, което можех да направя е да науча за културата ти.

Усмихна ми се и това се отрази в очите му, поне малко - изчезна изгубения поглед в очите му.

-Ти не се интересуваш от културата.

Това ме ядоса.

-Напротив, така е.

Усмивката му се разшири, очите му се изпълниха със светлина, по начина, по който слънцето изпълва небето докато се показва от края на света.

-Добре, интересува те културата, но не заради това си искала да знаеш за Болверк, извършителя на зло.

140