Окованият нарцис - Страница 143

143

Почувствах леглото да се движи под мен и момент по-късно Ричард бе над мен. Бе застанал на четири крака, покривайки ме и ми бе трудна да фокусирам лицето му. Той хвана лицето ми, гледаше ме в очите, докато се опитвах да го погледна.

-Анита, добре ли си?

Засмях се, бавно и мързеливо.

-Помогни ми да изправя колената си и ще съм добре.

Помогна ми да изправя на крака и дори тогава исках само да лежа.

-Какво ми направи?

Той легна до мен, облягайки се на едното си рамо.

-Доведох те до оргазъм, използвайки зверовете.

Примигнах срещу него, облизах устни и се опитах да помисля за интелектуален въпрос, отказах се и се задоволих с това, което исках да знам.

-Винаги ли е така между ликантропи?

-Не - каза той и легна върху мен, докато лицето му не покри цялото ми полезрение. -Не, само истинска лупа или истинска Нимир-Ра може да отговори на моя Улфрик както ти го направи.

Докоснах гърдите му, достатъчно да го отдалеча, за да видя ясно лицето му.

-Никога ли не си го правил с някой друг преди?

Погледна надолу, кичур коса се плъзна над лицето му, скривайки го от мен. Отдръпнах косата му назад, така че да видя почти перфектният профил.

-Кой?

Топлина обви врата и лицето му. Не мисля, че съм го виждала толкова изчервен преди. -Бела е Рейна, нали?

Той кимна.

-Да-

Оставих косата му да се върне на място и лежах така няколко секунди мислейки за това. Тогава се засмях, смях се и не можех да спря.

Отново бе при раменете ми, гледащ надолу към мен.

-Анита?

Веселието изчезна, докато гледах разтревожените му очи.

-Когато накара Рейна да се откаже от теб преди толкова години, знаеше ли, че тя е единствената, с която можеш да правиш това?

Той кимна, лицето му бе спокойно.

-Рейна посочи недостатъците да не бъда неин любимец.

Поех ръката му и я плъзнах надолу по сатененото ми долнище. Пръстите му откриха влажността, която бе попита от сатена и не трябваше повече да водя ръката му. Той постави тази голяма негова ръка върху слабините ми и дрехата стана още по-напоена. Проследи с пръсти вътрешността на бедрото ми и кожата бе мокра, мокра надолу до коленете ми.

-Как се отказа?

Гласът ми дойде като шепот.

Пръстите му се плъзнаха навътре към бедрото ми и надолу към извивката на бедрото. Наведе се да ме целуне, докато пръстите му се плъзгаха бавно, бавно, нагоре по влажната кожа, под мокрия сатен. Устата му остана точно над моята, толкова близо, че един по-рязък дъх би ни накарал да се докоснем. Той проговори, горещият му дъх по кожата ми, докато пръстите му ме докосваха.

-Никакво количество удоволствие не заслужава нейната цена.

Две неща се случиха едновременно: той ме целуна и пръста му проникна в мен. Изкрещях срещу устата му, извих гръб, забих нокти в раменете му, докато пръстът му откри онова малко местенце и го притискаше отново и отново, докато не ме доведе до края отново. Светът бе нежен, с бели краища, като да гледаш през мъгла.

Почувствах леглото да мърда, но не можех да се фокусирам, не можех да видя, не бях сигурна, че ме интересува какво се случва. Ръце се плъзнаха под шортите ми. Примигнах да видя Ричард клечащ над мен. Той плъзна шортите ми надолу, разделяйки краката ми и коленичи между тях. Протегна се над мен, повдигайки сатенената дреха, оголвайки гърдите ми. Прокара ръцете си по тях, накара ме да се гърча, после придвижи ръцете си надолу по линията на тялото ми, сграбчи ме, накара ме да се притисна срещу тялото му.

В момента в който се потърка в мен, почувствах еластичният латекс на презерватива. Погледнах към лицето му и попитах:

-Как знаеше?

Той се придвижи, така че долната част от тялото му да бъде между краката ми, но все още да се притиска към тялото ми. По-голямата част от тежестта му бе подкрепяна от ръцете му като модифицирана стойка за набиране.

-Мислиш ли, че Жан-Клод ще ме предупреди за ardeur и да не ми каже, че не си на противозачатъчни?

-Точка за теб. - казах.

-Не - каза той, - това е.

Почувствах движението на бедрата му, секунди преди да проникне в мен, с едно мощно движение, което изкара звуци през устните ми, нещо между вик и писък.

Наведе глава достатъчно да види лицето ми. Лежах задъхана под него, но каквото и да видя там го убеди, защото той се отдръпна назад, лицето му гледаше някъде в далечината и той се отдръпна от мен, бавно, инч по инч, докато издавах малки звуци.

Отдръпна се докато едва докосваше вътрешността ми. Гледах надолу по дължината на тялото си да го видях стегнат, твърд и готов. Той винаги бе внимателен с мен, защото не бе малък; това едно първо проникване бе по-силно отколкото някога си бе позволяваше. Той като Мика, ме изпълваше, удряше онази точка вътре в мен, която бе или болка или удоволствие. Видях гърба и бедра му да се стягат секунди преди да проникне в мен. Гледах го да прониква в мен, виждах всеки инч от него да влиза в мен, докато не извих гърба и врата си и не можех да виждам, защото се гърчех под него, ръцете ми се деряха по покривката на леглото, забивайки пръсти в завивките.

Отново се отдръпна, но го спрях с ръка на стомаха му.

-Чакай, чакай.

Имах проблем с дишането.

-Не те наранява. Виждам го в лицето ти, очите ти, тялото ти.

Преглътнах, поех си дълбоко дъх и казах:

-Не, не ме нараняваш. Чувствам се чудесно, но ти винаги си бил така внимателен, дори когато исках да не си. Какво се промени?

Той погледна надолу към мен, косата му падаше покрай лицето му като копринен пламък.

-Преди винаги съм се боял да не те нараня. Но почувствах звяра ти.

143