Окованият нарцис - Страница 144

К оглавлению

144

-Все още не съм се променила, Ричард, не знаем със сигурност.

-Анита. - каза той и знаех, че ми се кара.

Може би бе защото дамата протестираше твърде много, но все пак.

-Все още съм човек, Ричард, все още не съм се променила.

Той се надвеси над мен, косата му гъделичкаше лицето ми, докато той нежно ме целуна по бузата.

-Дори преди първото пълнолуние, може да поемаме повече наранявания. Промяната вече е започнала, Анита.

Бутах гърдите му докато не се отдръпна достатъчно да видя лицето му.

-Винаги си се въздържал, нали?

-Да. - каза той.

Потърсих лицето му и видях такава нужда в очите му и знаех защо той бе така ядосан на Грегорий. Той каза, че почти съжалява, че не ме е направил истинска лупа, сега като ме вижда като Нимир-Ра, но бе повече от това. Вгледах се в тези кафяви очи под разлятата се ранна утрешна светлина и знаех, че той искаше да бъда като него, дори да го мразеше, на някакво ниво той бе съблазнен наистина да ме направи лупа. По някое време по време на правенето на любов, когато той в трябвало да бъде толкова внимателен, той си е мислел за това, повече от веднъж. То бе там, в очите му, на лицето му. Започна да поглежда настрани, все едно можеше да почувства всичко това, но се накара да погледна обратно, срещайки погледа ми. Бе почти предизвикващ.

-Колко внимателен си бил с мен, Ричард?

Той погледна настрани, използвайки косата си като щит. Протегнах се през тази гъста коса да докосна лицето му, да го обърна към мен.

-Ричард, колко внимателен си бил с мен?

Имаше нещо близко до болка в очите му. Прошепна:

-Много.

Държах лицето му между ръцете си.

-Не трябва повече да бъдеш внимателен.

Поглед на нежно учудване премина през лицето му и той наведе глава, и се целунахме, целунахме се както по-рано, подкрепящо, експлодиращо, редувайки се да да проникваме един в друг. Той бавно се отдръпна от целувката и почувствах върху му да докосва отвора ми. Погледнах надолу по линията на телата ни, така че да видя как тялото му ме изпълва и той проникна в мен по-силно този път, по-бързо. Това доведе дъха ми до беззвучни викове.

-Анита.

Отворих очи, без да осъзнавам, че съм ги затворила. Гледах го.

-Повече не бъди внимателен, Ричард, не бъди внимателен.

Той се усмихна, дари ме с бърза целувка, после се отдръпна, застанал над мен и този път не спря. Той проникваше с всеки инч от себе си в мен твърдо и колкото по-бързо можеше. Звукът на плът в плът се превърна в постоянен звук, мокро блъскане. Осъзнах, че не бе само неговия размер, който го е карал да бъде внимателен, но и силата му. Той спокойно можеше да премаже леглото, на което лежахме и тази сила не бе само в ръцете му, или гърба, или краката му или бедрата му, в тялото, което притискаше в мен, отново и отново. За първи път, започнах да оценявам истинската му сила.

Бях чувствала силата в ръцете му, когато ме държа, но бе нищо в сравнение с това. Той направи телата ни едно тяло, едно движещо се, потящо, мокро парче плът. Бях едва наясно, че болеше, че бях наранена и не ме интересуваше. Извиках името му и тялото ми се стегна около неговото, стискайки, гърчех се под него, тялото ми се удряше в леглото, не от ритъма на Ричард, но от силата на оргазма; викове излязоха от гърлото ми докато тялото ми се тресеше под неговото. Чувствах се добре, по-добре от почти всичко, но бе почти насилствено, почти болезнено, почти плашещо. Някъде из мъглата на всичко бях наясно че и той свърши. Той извика името ми, но не помръдна, докато аз продължих да се извивам и боря под него. Не бе докато не се успокоих, че той си позволи да легне върху мен, плъзгайки се на една страна, така че лицето ми да не бъде притиснато от гърдите му.

Лежахме в потна, отнемаща дъха купчинка, очаквайки сърцата ни да се забавят достатъчно за да говорим. Той пръв откри гласа си.

-Благодаря ти, благодаря, че ми се довери.

Засмях се.

-Благодариш ми -повдигнах ръката му към устата си и целунах китката, после оставих ръката му да почива срещу лицето ми. - Повярвай ми, Ричард, бе удоволствие за мен. Той се заспя, този богат изпълващ звук, който е чисто мъжки и чисто сексуален.

-Ще ни е нужен още един душ.

-Който от нас може да върви пръв, може и пръв да се изкъпе. - казах аз.

Той се засмя и ме прегърна. Не бях дори сигурна, че краката ми ще работят достатъчно за душ. Може би вана.

38


Събудих се достатъчно да почувствам тежестта на някой на гърба си. Преборих се с тази топлина, обвита спящо около мен. Ръка се плъзна над раменете ми и се озовах в кръг от ръка и тяло. Не бе топлината или усещането за него, което ме събуди; леопардите ме бяха привикнали с всичко това. Би мирисът на кожата му. Само по мириса знаех, че е Ричард. Отворих очи сгушена срещу него, завъртайки се в мрака, мускулестата ръка се уви още повече около тялото ми като удобно одеало. Разбира се, едно одеала няма тежестта на Ричард или копринения блясък на кожата му срещу моята, или способността да се сгушва, да използва ръце, за да притисне тялото ми към неговото.

Той съкрати разстоянието, движейки се, докато въпреки разликата във височината, гърдите му, стомаха и краката се притискаха към мен. Едно последно движение и можех да го почувствам да се притиска към мен корав и готов, към задната част на тялото ми. Бе сутрин, той е мъж, но не бе нещо срамно което да се игнорира. Можех да му обърна много или малко внимание в зависимост от желанието си, а аз го исках. Започнах да се завъртам в тесния кръг от тялото му и открих, че съм стегната. Долната част от тялото ми бе натъртено, болеше, но по добър начин. Засмях се, докато той разтвори достатъчно ръце, за да се обърна по гръб.

144