Окованият нарцис - Страница 151

151

-Звучи като мен, когато не съм в човешка форма. - отвърна гласа.

Казах:

-Мърл?

-Мика е. - каза той.

-Ела през вратата, бавно. - казах.

Черният леопард бавно мина през счупената врата, лапи във въздуха. Тъмната фигура сякаш покри вратата. В човеко-леопардова форма той бе висок около един и осемдесет, по-широк в раменете, по-мускулест, все едно има повече мускули в тази форма, от колкото има в човешката си. Козината му лъщеше като абанос, слънчевата светлина преминаваше ои него, подчертавайки чернотата на черна розетка като черни цветя върху кадифе. Бледа кожа се показваше през гърдите му, стомаха и надолу. Във фирмите върколаците са безполови, гладки като Барби кукли. В истинския живот, те са доста по-мъжествени. Някак бе по-лесно да го виждам гол в полу-човешка форма и да не се чувствам повече засрамена. Просто не виждам превръщачите като сексуални обекти в козина.

-Къде е типа, който хвърли през вратата? - попитах.

-Измъкна се.

-Не чувам никого в дневната. - каза Мърл.

-Всички излязоха през предната врата - каза Зейн, - или поне стаята изглежда чиста.

Той и Чери все още бяха скрити под кухненската маса, плътно до земята.

-Ще проверя дневната. - каза Мика.

-Лошите имат сребърни куршуми. Не бих била такъв кавалер за това. - казах.

Той кимна и главата му бе повече като леопард, много малко бе останало от човешкото му лице, освен, странно, тези резедави очи. Белязаха го като извънземно, друг, в човешка форма, но докато това космато и мускулесто тяло мина покрай мен, същите тези очи го оприличаваха на Мика. Цветът бе по-наситен. Обкръжени от черна козина, очите дори повече се открояваха. Той се поколеба на вратата, после мина, вървейки ниско, правейки от себе си възможно най-малка цел. Бе рядко да видиш ликантроп да се възползва от прикритие. Игор бе все още на пода и рамото на Клаудия изглеждаше повече като месо. Беше излегната срещу шкафовете.

Лявата й ръка все още държеше оръжието, макар ръката да бе обездвижена на пода, все едно не си чувства ръката.

Когато погледнах надолу, пистолетът сочеше някъде в посока на счупената стъклена врата. Ръката трепереше достатъчно, че бях нервна да мина покрай нея, но тя се бореше с това трептете на крайника, така че никога да не срещне линията на тялото ми. Дясната страна на тялото й бе попита с кръв и очите й трудно се фокусираха. Мисля, че само упоритостта й я задържаше в съзнание.

Погледът й се фокусира върху фигурата на Игор и телата проснати при вратата. Ако Игор дишаше не можех да го видя:

-Провери му пулса, Натаниел.

Натаниел погледна надолу към мъжа, после ме погледна повторно, после се обърна към счупената стъклена врата.

-Щях да чуя сърцето му ако още биеше. Да чуя кръвта в тялото му, докато се движи. Не го прави.

Той каза всичко това с глава обърната далеч от мен. Някак си го направи по-лошо, по не изнервящо.

Мика се появи от далечната врата.

-Не е останал ни един жив тук.

Той стъпи върху купчината тела при вратата и дори това движение бе грациозно, тялото му балансираше напред с крака, който бяха нещо средно между човешки и леопардови. Наистина ли щях да бъда леопард, когато луната се изпълни този месец? Дали тази тъмна, грациозна фигура, тази мускулеста сянка, бе това, което имам вътре в себе си?

Оставих въпроса настрани, имахме други настоящи проблеми, като ранените. Концентрирах се върху спешното и се опитах да оставя всичко останало. Това бе една от специалностите ми. Поставих пръсти до врата на Клаудия, опитвайки се да усетя пулса й. Тя сви раменете си, движейки се достатъчно, че да не мога да го усетя.

-Добре съм - каза тя, с груб глас. - Добре съм.

Бе ясно, че не е истина, дори не спорих. Докато не проверя къщата лично, нямаше да повярвам, че е чиста, но чантата ми за първа помощ с индустриални размери бе в кухненския килер, а знаех, че в тази част е често.

-Чери излез под масата от тази страна и вземи чантата за първа помощ.

Изправих се и се придвижих около шкафа, така че да мога да видя едновременно дневната и плъзгащата се стъклена врата, да не говорим прозореца над ъгъла за закуска.

Чери погледна веднъж Зейн, после изпълзя покрай краката на стола. Остана ниско, докато достигне килера. Трябваше да накара Калеб да се мръдне, побутвайки го, нежно с крака си. Той най-накрая отпусна стегнатата си ембрионална форма и изпълзя по пода по-далеч, така че Чери да взема чантата.

Чери отиде първо при Игор. Тя бе леопард, слухът й бе толкова добро колкото този на Натаниел, но премина през всичките стъпки, след което се обърна към Клаудия. Клаудия се опита да я отблъсне с лявата си ръка, все още държейки пистолета.

-Клаудия, позволи на Чери да ти помогне. - казах.

-Мамка му.

Чери прие това за да и започна да преглежда рамото. Клаудия не се бори повече с нея и бях доволна. Шокът може да те накара да направиш или кажеш смешни неща. Не исках борба с ръце с плъхолак, ранен или не. Разбира се, Мика бе тук и той можеше да се бори с Клаудия и победи, поне докато е ранена.

Все още наблюдавах периферно отворените пространства, но докато времето преминаваше тихо, имаше само вятър в дърветата, звуците на лятото минаващи през отворената врата в дневната и счупеното стъкло на задната врата. Започна да се успокоявам, инч по инч. Тази напрегнатост в раменете ми, която винаги получавах по време на битка и никога наистина не забелязвах, докато адреналина не се успокоеше, ми даде да разбера, че сме добре, засега.

Тогава чух нещо над лятната тишина - сирени. Полицейски сирени свистяха, приближавайки се. Нямах съседи наблизо. Чуваш изстрели в Джеферсон Контри доста често, така че кой по дяволите съобщи за престрелка?

151