Окованият нарцис - Страница 150

150

-Млъкни, Феликс!

Изстрели профучаха в стаята от страната на външната врата, която нито Клаудия, нито аз можехме да видим все още скрити. Някой докосна ръката ми и аз извиках, удряйки се в Натаниел с дулото на Браунинга . Той посочи. Игор бе на пода, на една страна, с първите следи за червенина плъзгащи се по пода. Видях Зейн и Чери под масата, прегръщайки земята. Видях за миг Мърл да се отдръпва назад, заврян в ъгъла на шкафа, сигурно най-добре скрит от всички. Какво да правиш по време на престрелка без пистолета, да се криеш? За миг срещнах очите на Мърл, преди да се обърна към разрухата.

Мъж премина през счупената плъзгаща се стъклена врата с автоматичен пистолет в ръцете си. Стреля още когато престъпи през вратата. Застрелях го три пъти преди коленете му да се предадат под него. Трябваше да стреля преди да влезе през вратата. Клаудия изпращаше куршуми по вътрешната врата. Не мисля, че удряше нещо сега, но поне им попречваше да нахлуят. Нищо друго не помръдна през счупената врата, но останах в готовност, с оръжие насочено с две ръце към отвора.

Куршуми прелетяха през вътрешната врата и Клаудия, и аз се залепихме за шкафовете. Държах под око далечната врата, но не можех да се прицеля и да се покрия едновременно. Още един пистолет стреля през стаята от малкия прозорец над мивката. Отнесе голямо парче от шкафовете. Бях възможно най-ниско до земята, по задник, притисната до шкафа, но бях насочила браунинга към плъзгащата стъклена врата. Пистолета стреля отново през малкия прозорец и изстрелите от дневната идваха един след друг, без да се прицелват, просто да ни задържат където сме. Държах очите си и пистолета към далечната врата. Те стреляха да покрият нещо и това бе единствената останала врата.

Трима от тях минаха през плъзгащата се врата и всичко забави ход. Гледах света през кристал, всичко с изострени ъгли. Имах цялото време на светя да видя двете змии и човека лъв Марко да влизат в част от мига, който бе толкова бърз, че знаех, че никой от тях не е човек. Видях пистолетите, дълги и черни, цевта невъзможно дълга, лъвът Марко, имаше 9мм във всяка ръка. Имах впечатлението за кафява и златна козина, преди първият ми изстрел да го улучи отстрани, завъртайки го настрани. Клаудия стреля по една от змиите, той падна, но другия пистолет стреля и я почувствах да се гърчи над мен.

Вкарах два куршума в гърдите на мъжа и той падна на кухненската маса, пистолетът падна безшумно на пода.

Куршум удари в дясно от мен и видях Марко да се прицелва, проснат на земята. Обърнах браунинга да се прицеля в него, но щеше да бъде твърде късно. Гледах го да натиска спусъка и знаех, че ме е хванал. Нямаше време да се страхувам, само спокойната мисъл, че той ще ме застреля и не можех да го спря. Тогава черна козина бе зад него, издърпвайки го назад, докато изстрелят се изплъзна по пода пред мен.

Леопард в човешка форма изхвърли мъжа през вратата и изчезна след него.

Държах очите си на вратата, но нищо не помръдна. Нещо покапа по лицето ми, топло, почти горещо. Клаудия се плъзна надолу по шкафа, да седне, краката й се разкрачиха пред нея, все още с пистолет в ръка, но разхлабено. Дадох си секунда да видя, че дясното й рамо и ръка бяха червена маса, после се обърнах към плъзгащата се врата. Прегърнах шкафа до нея. Ако дойдеха през вратата на дневната, тогава може и да улучих някой от тях. Ако нахлуеха от двете врати едновременно, бе свършено.

Видях движение в далечния ъгъл и видях Мърл на крака с пистолет в едната си ръка и змия в другата. Той я бе издърпал през прозореца. Още един удар и той изпръска кръв в стаята с една ръка, притискайки пръстите си през врата на змията с другата.

Видях устата му да се движи, повече отколкото да го чуя и знаех, че липсата на звук не бе само от шок, бе твърде много изстрели в малка стая. Мисля, че той каза.

-За мен е тази врата.

Обърнах се около Клаудия и опитах да покрия дневната, трябвайки да се доверя на Мърл, че може да се справи с другата врата. Очите на Клаудия се обърнаха, докато минавах покрай нея. Устата й се отвори, но не можех да я чуя. Започна да придвижва лявата си ръка към безчувствената дясна, все едно дясната ръка не може да се движи. Държах под око вратата, но чувствах болезнените й бавни движени, докато взимаше пистолета в лявата си ръка. Тъй като бях притисната над тялото й, се надявах да е тренирала с лявата ръка. Имаше възможност да бъда застреляна случайно, когато бе много по-вероятно да бъда застреляна нарочно.

Нищо не се случи като че ли за цяла вечност, тишината бе плътна. Слухът ми се възвърна поетапно. Чух Калеб да мърмори отново и отново:

-Кучият му син, кучият му син.

Беше се свил срещу далечния шкаф зад мен, правейки от себе си възможно най-малката цел. Натаниел в действителност бе взел падналото оръжие на Игор и го бе насочил към плъзгащата се врата. Бях научила Натаниел основното за оръжията. Имах твърде много около него, че да не знае нещо за тях, но да го гледам облегнал на шкафовете над тялото на Игор, държейки с две ръце пистолета, лявото му рамо опряно на ъгъла на шкафа, знаех, че ще застреля каквото и да се покаже през тази врата. Ако в действителност започнеше да взима оръжия по време на битка, трябваше да го водя на стрелбището със себе си по-често.

Разбира се това бе възможност ако всички оживеем да правим нещо друго. Тишината се разпростра, докато вятърът мина през дърветата отвън навътре през счупената стъклена врата, не се усили.

Глас се появи в посока от бюрото.

-Аз съм, Мика е.

Гласът бе дълбок, ръмжащ бас.

-Не звучиш като Мика. - отвърнах.

150