Окованият нарцис - Страница 159

159

-Добре, освен Хенри МакНаър, кой още е изчезнал.

-Синът ми, Анди - каза Джанет Талбот.

Тя ми подаде снимка на млад мъж с нейната кафява коса, късо подстриган, но структурата му бе по-нежна от нейната. Бе симпатичен, граничейки до красив.

-Той прилича на баща си.

Каза тя все едно непознати не са запознати от преди с приликата. Не казах нищо. -Нашата Урса - каза Бон, - не помислих да взема снимка.

-Урса, мечка, вашата кралица? - направих го на въпрос.

Той кимна тази масивна, брадясала глава и се почудих как така съм го пропуснала. -Излезе, за да вземе няколко неща от магазина и никога не се върна. Няма следи от борба, просто изчезна.

Погледнах към Гил със зелените очи.

-Ти кой заместваш?

Той поклати глава.

-Никой, просто ме е страх.

Погледнах към Кристин.

-Ами ти?

-Представям всички превръщачи, който имат само един или двама представителя. Тези от нас, които са избрали Сейн Луис, защото няма други като нас. Аз съм единственият тигър в града, така че не съм загубила никой, но изгубихме един лъв.

-Предполагам, че изчезналият лъв не се казва Марко?

Кристин поклати глава.

-Не, Джоузеф, защо?

Донован отговори:

-Човекът лъв се казваше Марко.

-О. - каза тя-

-И - добави Донован, - Джоузеф не е способен да се промени толкова близо до човек. Никой, който познавам не може да се приближи толкова до човек и задържи формата без промяна.

Кристина продължи все едно не съм проговаряла. Фокусирана, Кристин винаги е фокусирана.

-Партньорката на Джоузеф е бременна. Амбър би била тук ако не бе в постоянна почивка на легло, докато не се роди бебето.

-Докато не го загуби, имаш в предвид. - каза Чери.

Погледнах я.

-Казваш го все едно е губила и преди.

-Това е третият й опит. - каза Чери.

-Съжалявам да го чуя. Загубата на своя... партньор със сигурност не й помага със стреса.

-Това е разбираемо. - каза Кристин.

-Тя е глупачка да продължава да опитва - каза Чери. - Не можем да износим бебе до термина и това е.

Погледнах я отново.

-Я отново заради мен, бавно.

-Промяната е твърде насилствена и довежда до аборт - каза Чери чрез факти, после я гледах как тя осъзна какво е казала и прошепна - Анита, аз не... не биваше да откриваш по този начин. Съжалявам.

Свих рамене, после поклатих глава.

-Но МакНаър имат две деца. Гледам ги. Джанет има син.

-Моя тип ликантропия е наследствена - каза Джанет. - Не е обвързана с луната. Избягвах да се превръщам, докато не се роди Анди.

Погледнах Нилиша.

-Аз съм кобра. Мога да избирам да опитам да нося бебето си като бозайник или като змия.

-Снасяш яйца? - направих го на въпрос.

Тя кимна.

-Не бих могла да ги нося в тялото си. Промяната е твърде трудна. Но имах други възможности.

Негласно помислих, но ти не прегръщаш въздух. Беше ми трудно да мисля за това. Не е като някога да съм обмисляла да имам деца. Имам в предвид, сериозно, с моя живот? Гласно казах:

-По проблем в даден момент. Кой изчезна пръв?

Хенри МакНаър бе първата жертва и се бе борил най-много. После, лъвът Джоузеф; Анди Талбот, куче, както се оказа; последна бе Урса на мечките, Ребека Мортън. Последният път, когато имахме толкова много превръщачи изчезнали бе стария лебедов крал, който ги доставяше да бъдат ловувани от незаконни търсачи на тръпката. Погледнах към Донован Рейс. Той или прочете мислите ми или го предвиди: -Интересно съвпадение е че дойдох в града по същото време, когато всички започнаха да изчезват, нали.

-Господи, Донован, четеш ми мислите.

-Заклевам ти се, че не знам нищо за това.

Нилиша каза:

-Знам всичко за предателството на стария лебедов крал. Но залагам живота на съпруга си, че Донован е невинен във всичко това.

Свих рамене.

-Ще видим.

-Не вярваш на преценката ми. - каза тя.

-Не вярвам в ничия преценка, освен моята. Нищо лично.

Оливия докосна ръката й.

-Майко.

Нилиша си пое дълбоко дъх и се успокои. Денят изглеждаше обещаващ.

-Първото нещо, което предлагам е да се обадим на полицията.

Никой не хареса идеята.

-Вижте, те имат ресурси, който аз няма, компютърни справки, изследователи.

-Не - каза Нилиша, - не, трябва да се справим с това сами.

-Знам правилото да не наместваме човешките власти, но момчета, имаме четирима изчезнали и вече направиха опит върху лебедите и леопардите.

-Мислиш, че змиите и домашният им лъв стоят зад това? - попита Донован.

-Ще бъде твърде голяма съвпадение ако не са. - каза.

-Съгласен съм. - каза Мика.

Бе много тих през всичко, внимателен да не стои или седи твърде близко, все едно не иска да обърка нещата. Оставяше ме да командвам без да се навърта наоколо.

-Добре, тогава кой са тези хора и какво по дяволите биха искали с това разнообразие на шейпшифтъри?

Говорихме в продължение на няколко часа, но не ни хрумна нищо брилянтно. Хората змии бяха зад това. Но защо? Защо едни превръщачи ще им пука за други превръщачи, който не са от техния вид? Ако бяха кобрите под прицел, тогава може би бе някаква война на влечугите, макар че бе необичайно да имаш борба между два различни вида змии. Градът бе достатъчно голяма за всички, докато те не са от един вид.

Мислех че Нилиша МакНаър е права и съпругът й е мъртъв. Ако хора отвличат някой и не искат пари, те искат нещо по-лошо, обикновено неща свързани с кръв, борба и евентуално смърт. Най-вероятно всички да са мъртви и ако не бяха, беше ни нужна полицията в това, за ги задържи живи.

Оказа се, че всички са подари рапорт за изчезнали хора, пропускайки частта, че са ликантропи.

159