Окованият нарцис - Страница 16

Никога не го бях усещала толкова колеблив около мен, толкова несигурен. Дори когато устните му се носеха над моите се чудех, дали той щеше да го направи със силата на Ричард. Тогава устните му докоснаха моите и аз спрях да мисля. Беше като преграда, неговата уста върху моята. Тогава той леко ме целуна. Жан Клод отхвърли учудващо дългата си черна коса през едното рамо, така че дясната страна на лицето му беше чиста и светла и косата не пречеше на целувката. Прокарах ръката си по челюстта му, очертавайки лицето му, дори по-нежно от колкото той ме целуваше. Той потръпна под докосването ми и го усетих да трепери под ръката ми, което доведе мек звук от гърлото ми. Устата на Жан Клод се притисна към моята достатъчно силно, че да мога да усетя зъбите му срещу устните си. Отворих устата си и го пуснах вътре, прокарах езика си деликатно по зъбите му. Бях се научила във френските целувки с вампир, но беше рисковано удоволствие.

Прокарах езика си между зъбите му и се порязах сама. Беше бърза, остра болка, но Жан Клод издаде мек гърлен звук, секундата преди да усетя кръвта.

Ръцете му бяха внезапно на гърба ми, притискайки ме срещу тялото си. Целувката никога не спря и нуждата растеше, докато той се хранеше от устата ми, опитваше се да ме изпие.

Може би щях да се отдръпна, може би не, но момента в който телата ни се докоснаха, беше прекалено късно. Нямаше връщане назад, без отказване, нищо освен усещането. Усетих студения, трептящ вятър, когато неговата аура докосна моята. За един трептящ момент ние бяхме притиснати, един към друг, енергиите ни дишаха, една срещу друга, като двама големи звяра. Границата, която разделяше аурите ни изчезна. Мисля, че е както, когато правиш любов и внезапно сякаш кожата ви изчезва, прилепвате се към партньора си, давайки ви интимност, която никога не сте си представяли, нито планирали, нито искали.

Изкрещях и той ме повтори, като ехо. Усетих, че започваме да падаме към земята, но Ричард ни хвана, прегърна ни към тялото си, постави ни нежно на пода. Силата не прескочи към него, не знам защо.

Тялото на Жан Клод беше върху моето, притискайки ме към пода, слабините му притискаха моите. Той притисна бедрата си към мен, принуждавайки краката ми да се разделят около стегнатите му краката. Исках го в мен, исках да ме язди, както силата ни яздеше.

Той се пребори да се повдигне на ръце, накланяше се, принуждавайки долната част на тялото му, да се стегне срещу моята. И силата се изграждаше в изтръпващо кожата втурване, изграждаше се, като изкачване към края на оргазма, когато можеш да усетиш да става по-поразителен, изумителен, но не можеш съвсем да го стигнеш.

Видях Ричард да се навежда над мен, като тъмна сянка срещу леката светлина. Мисля, че се опитах да кажа: „Не, недей”,но звук не излезе. Той ме целуна и силата пламна, но той все още не беше част от това. Целуна бузата ми, брадичката ми, вратът ми, работеше надолу и внезапно знаех какво правеше. Той целуваше пътя си надолу, към дупката в чакрата на душата ми, центъра на енергията ми. Жан Клод вече покриваше едната, слабините ми. Гърдите на Ричард се опънаха над мен, гладки, твърди, толкова изкусително близо, че вдигнах устата си към кожата му, така че докато той целуваше надолу по тялото ми, прокарваше голите си гърди през езика ми. Облизах мокра линия надолу по тялото му. Той се заигра с устата си в потника и докосна сърцето ми, а аз открих неговото сърце във същият момент.

Силата не просто се изграждаше, тя експлодира. Беше като да седиш на земята в центъра на ядрена експлозия, шокиращи вълни се разпростираха навън, в стаята, докато ние се топяхме заедно в центъра. За един момент ги усещах и двамата в мен, през мен, сякаш те бяха вятър, чиста сила, преливаща през мен, през нас. Електрическият топъл бриз на Ричард над нас; студената сила на Жан Клод се изля над и през нас като хладен вятър; и аз бях нещо голямо и растящо, държах топлината към живот студенината към смъртта. Аз бях двете и нито едно от тях. Ние бяхме всичко и нищо.

Не знам дали бях припаднала, или просто бях загубила време по някаква свръхестествена причина. Всичко което помнех е, че внезапно лежах на пода с Ричард свит до мен, притискайки се към едната ми ръка, тялото му се бе свило около гърдите и главата ми, краката му докосваха едната страна на тялото ми. Жан Клод се бе свил върху мен, тялото му се притискаше по дължина на моето, главата му бе на една страна, почиваше си върху крака на Ричард. И на двамата очите бяха затворени, дъхът им беше парцалив, точно като моя.

Отне ми два опита за да кажа задъхано:

-Махнете се от мен.

Жан Клод се завъртя на една страна, без дори да отваря очи. Падането на тялото му, принуди краката на Ричард да се преместят малко по-нататък, така че аз и Жан Клод лежахме в кръга на тялото на Ричард.

Стаята беше толкова тиха, че помислих че ние сме единствените останали. Сякаш всички бяха избягали ужасени от това което направихме. Тогава стаята гръмна с аплодисменти и виене, и други животински звуци, за който нямах дума. Звука беше оглушителен, биеше срещу тялото ми на вълни, сякаш имах нерви на места на които никога не съм имала.

Ашър внезапно стоеше над нас. Той коленичи до мен, докосна пулсът на врата ми. -Мигни ако ме чуваш, Анита.

Мигнах.

-Можеш ли да говориш?

-Да.

Той кимна и докосна Жан Клод, прокара ръката си надолу по бузата му. Жан Клод отвори очите си от докосването. Той се усмихна и това изглежда значеше повече за Ашър от колкото за мен, защото това накара Ашър да се засмее. Смехът беше много мъжки, сякаш те споделяха някоя цинична шега, която аз не разбирах. Ашър пропълзя около мен, докато не коленичи до главата на Ричард. Той вдигна кичур от косата му, така че да може да вижда лицето на Ричард ясно. Ричард премигна към него и изглежда се опитваше да го фокусира.