Окованият нарцис - Страница 161

161

46

Мускулестият бодигард обеща да кара направо към централата на Регионалният отряд за свръхестествени разследвания и да даде показания. Джанет Талбот отиде с тях. Кристин не знаеше нищо по въпроса за лъвското изчезване, така че просто си отиде у дома, обещавайки да внимава. Предложих и да остане при мен докато лошия, или лошите, са заловени, но тя отказа.

Донован Райс каза:

-Тя е самостоятелно същество Можех да се възхита на това.

-Надявам се да не се нарани заради самостоятелността си.

Той сви рамене, изправяйки се. Видях издутина под предната част на розовата му риза. -Въоръжен си. - казах.

-Няма да позволя да отведат момичетата ми.

-Хора, наричай ги хора. - казах аз.

Той ми се усмихна.

-Те всички са момичета.

-Угоди ми. - казах.

Леко ми се поклони с глава.

-Моите хора, добре, но няма да позволя да бъдат отведени.

-Или теб, Донован. Помни, че всеки, който е изчезнал е бил лидер, не последовател. Те оковаха Натаниел защото помислиха, че си ти; задържането на хората ти бе случайност.

Той срещна погледа ми. Изведнъж много сериозен.

-Права си. Как знаеше, че съм въоръжен?

-Ако ще пъхаш пистолет отпред в панталона си носи риза с тъмен цвят и може би един номер по-голяма.

Той кимна.

-Никога преди не съм носил оръжие.

-Знаеш ли как да го използваш?

-Знам как да стрелям. Просто обикновено не го нося постоянно.

-Имаш ли лиценз в себе си - той примигна срещу мен. - Приемам го за не.

-Не. - каза той.

-Тогава ако го използваш и убиеш някого, ще бъде проблем в съда. Да носиш оръжие без лиценз го прави незаконно оръжие. В зависимост от съдията, може дори да отидеш в затвора.

-Колко ще отнеме да взема лиценз?

-По-дълго отколкото ти се чака. Но провери в страната си започни процедурата. Или не започвай процедурата и когато те арестуват може да се опиташ и да се обявиш за невинен пред съда. Не е легално извинение, но може да умиротвори съдията. Не знам. Бих кандидатствала за оръжие и да се надявам да потръгне.

-Какво трябва да приложа?

-Различно е за всяка страна. Провери в близкия полицейски участък. Те ще знаят кой трябва да видиш.

Той кимна отново.

-Ще го направя - погледна ме, със сериозни сиви очи. - Благодаря ти, Анита.

Свих рамене.

-Просто си върша работата.

Той поклати глава

-Това не ти е работата. Не си ничия алфа тук. Можеше просто да откажеш да ни помогнеш.

-И какво добро би направило това? - попитах.

-Повечето превръщачи не да си помогнат взаимно.

-Знаеш ли цялата тази космата или перната политика, не я разбирам. Точно както сега, каквото се случва на една група може да засегне и другите. Ако си говорехте помежду си, тогава бихте знаели, че Хенри МакНаър е изчезнал, насилствено изчезнал. Това би поставило всички ви на крака.

-Мислиш, че би предотвратило другите изчезвания?

-Не знам, но можеше да помогне. Хората биха станали по-предпазливи, може би да не излизт сами. Поне можеше да имаме свидетели

-Бе след като моите момичета, хора, бяха взети и ти ни помогне, Кристин дойде при мен. Тя знаеше, че Урса на мечките е изчезнал. Бе Етан МакНаър, не майка му, който ни каза за баща му.

-Обзалагам се, че си е платил, че е пренебрегнал заповедите на майка си. - казах. -Вероятно - каза Донован, - но той е прав, ако само бяхме говорили помежду си, можехме повече взаимно да си помагаме.

-Не само при спешни случай. - казах.

Очите му се намръщиха.

-Имаш в предвид коалиция от превръщачи?

Свих рамене.

-Не съм мислила по въпроса чак толкова, но защо не? Място, където да споделяме информация. Имаме лъв работещ с цяла купчина змии. Защо трябва лошите да се разбират по-добре отколкото ние?

-Всеки път щом някое от животните говори за обединяване на силите винаги значи, че те ще бъдат голямото... куче. Искаш да бъдеш Нимир-Ра на всички ли, Анита?

-Не говоря за обща власт. Това никога няма да стане без война. Просто казвам да споделяме информация, да си помагаме един на друг. Когато един от леопардите или вълците е ранен той или тя, да имат място, където да останат докато се оправят. Подобни неща.

-Някой ще трябва да бъде начело.

Искаше ми се да го хвана за ризата и да го разтърся.

-Защо, Донован, защо някой трябва да бъде начело? Нещо се случва на някой от лебедите ти, ти вдигаш телефона и ми се обаждаш, или на Итън, или Кристин. Ние се обаждаме на някой труд. Опитваме се да си помогнем взаимно. Не ни е нужда йерархия, само желанието да сътрудничим.

Изглеждаше нещастен, почти подозрителен.

-Не искам да бъдеш начело.

Поклатих ръка.

-Донован, не искам да бъда начело дори на това, на което съм в момента. Със сигурност не искам да добавям още.

Бе Мика, седящ облегнал се на стената, толкова твърд, толкова спокойно, че почти забравяш че е там, той каза:

-Тя ти предлага приятелство, Донован.

-Приятелство?

Той го накара да звучи като непозната дума.

Мика кимна, отдръпвайки се от стената, за да застане до мен.

-Ако нещо стане и ти трябва помощ, те се обаждаш на приятелите си.

Донован се намръщи толкова, че линия на челото му се появи на безупречната кожа. -Превръщачите не са приятели едни с други, камо ли между видовете.

-Това не е истина - казах. - Ричард - направих пауза след като казах името му, все едно болеше или очаквах да боли. Мика докосна рамото ми и поставих ръка над неговата, хванах я. Опитах отново. - Най-добрият приятел на Ричард е от плъховете на Рафаел. Моят леопард Вивиан живее и е влюбена в Стивън, един от вълците на Ричард.

161