Окованият нарцис - Страница 165

165

Отново се погледнаха един друг. Въздъхнах. Боби Лий носеше дънково яке без ръкави над тениската си. Крис носеше тениска с къси ръкави и твърде голямо черно горнище, не закопчано, покриващо панталона му в цвят каки. Бе твърде топло да се носи палто. Но носех черна копринена блуза над черното си горнище. Бях си втакмила блузата и 9мм Файърстартер отпред се виждаше над всичкото това черно. Повечето хора нямаха да го видят, черно на черно. Но блуза с дълъг ръкав покриваше пистолети и ножове. Обзалагах се, че Боби Лий имаше поне един пистолет под якето си, най-вероятно на гърба му, защото нямаше издатина, без значение как се плъзгаше под всяка ръка. Бе трудно да се види издатината под лявата ръка на Крис. Бе избрал блуза с много принтове на нея, светли пътища за отвличана на очите, но топъл вятър издуха блузата му назад и за миг видях кобура за рамо. Не можех да бъда сигурна какво има под танковото горно, но бе обзалагах, че е поне още един пистолет, от през за кръстосано изваждане, също като при мен.

-Не можете да застреляте никой тази вечер освен ако не ви кажа, как е това за яснота?

-Имаме си заповеди - каза Боби Лий, - и те не са от теб.

-Тогава може да се върнете при Рафаел и да му кажете, че отказвам помощта му.

Очите на Крис се промени за миг. Изражението на Боби Лий никога не се променя.

Тези красиви сини очи бяха празни като стъкло, никой в къщи.

-Защо толкова се боиш да ни вземеш вътре? - попит тай.

Отново въздъхнах и се опитах да го вложа в думи, които те да разберат и бях готова да споделя. Не ми дойде нищо на ум, така че опитах с истината.

-На път съм да представя моя Нимир-Раж на Господаря на града за първи път.

-Чукаш и двамата? - попита Боби Лий и израза звучеше погрешно с този акцент на Скарлет О'Хара.

Започнах да протестирам или правя на кучка, но го оставих.

-Да, така е и малко се боя как ще мине представянето.

-Мислиш, че Господаря ще опита да убие твоя Нимир-Раж? - попита Крис.

-Не, но може да поиска да си поиграе с него и вампирската идея за забава и игра може да са малко странни.

Боби Лий се засмя.

-Странни, тя казва, странни. - Той се засмя отново и прозвуча като топъл и дълбок и танцуващ. Смехът запълни очите му, правейки го по-реален. - Каквото се опитва да каже, Крис, е че ни забавлява точно както когато плъхове се срещнат с хиени. Показване на сила, без опасност, но може би малко некомфортво.

-Да, точно както той го каза.

Крис кимна.

-Значи тази вечер не е истинско.

-Истинско е - казах, - но не опасно по начин, че вие да може да ме предпазите.

-Трябва да те пазим, постоянно. - каза Крис.

Боби Лий го хвана за рамото.

-Не можем да я пазим от собственият й любовен живот, Крис. Трябва да пазим тялото й цяло, не сърцето й.

-Ох. - каза Крис и изведнъж изглеждаше много по-млад - в ранните си двадесет, поне. Боби Лий се обърна към мен.

-Ще се въздържим тази вечер, освен ако не си в истинска физическа опасност.

-Радвам се, че се разбрахме.

Очите му отново бяха празни, усмивката все още на устните му.

-Ох, въобще не се разбираме един другиму, мадам. Почти мога да гарантирам това, но ще направим каквото ни казвате, докато решим обратното.

Нещо не ми харесваше звука на това, но изражението в празните му сини очи, знаех, че бе най-доброто, което щях да получа.

48

Стълбите водещи надолу към подземията на Цирка бяха достатъчно широки за трима по-малки хора да вървятх един до друг, но самите стъпала бяха странно широки, все едно този за когото оригинално бяха стъпалата не е двуног, или поне не с човешки ръст.

Следвахме Ърни надолу по стъпалата. Първият път, когато го видях имаше една от онези дълги подстригани коси, отстрани отрязани. Страните бяха пораснали и останалото бе отрязано, така че имаше стандартна къса подстрижка с малко повече отгоре, така че да може с гел да направи бодлички, като изпълнителен пънкар. Късата коса също така разкриваше врата му, така че можеха да се видят белезите от зъби от дясната страна.

Той не хранеше Жан-Клод. Не мисля, че Господарят на града се хранеше с хора, вече, не и когато можеше от ликантропи. Но имаше и други вампири под цирка и те също трябваше да се хранят.

Мика вървеше до мен. Мърл, Боби Лий и Крис имах несъгласие за това къде точно щяха да вървят те. Накрая се съгласиха Крис да върви с Ърни пред нас и Мърл и Боби Лий зад нас. Всички останали някакви си вървяха назад, включително и Калеб. Никой от бодигардите изглежда не му пукаше дали другите ще живеят или умрат. Бях много сигурна, че работа с бодигардите щеше скоро да ме изкара от нерви, като тази вечер.

Голямата метална врата в края на стълбите бе отворена, очаквайки. Обикновено се държи заключена за допълнителна сигурност. Стомахът ми се сви толкова много, че заболя. Просто не знаех как да се справя с това. Да целуна ли Жан-Клод за здравей? Да докосвам ли Мика пред него? Ох, мамка му.

-Каза ли нещо? - попита Мика.

-Не и нарочно. - казах.

Погледна ме въпросително и това бе. Щях да се държа както винаги. Ще направя точно това, което бих ако другия не бе там. Да направя нещо друго бе като да накарам всички да вървим по пирони. Освен това, бях внимателна с Ричард и Жан-Клод и виж докъде доведе това. Не исках отново същите грешки. Може би щяхме да направим нови.

49

Имаше сребърни завеси точно зад вратата. Това бе ново. Ърни раздели завесите и ни отведе в дневната на Жан-Клод. Преди много време бе с черни и бели завеси и малка арена, но сега бе бяло, сребристо и златно. Бели завеси, истинска коприна, бе като коридор водещ към нещо, което приличаше на огромна палатка от приказките. Каменните стени и тавана, който знаех, че е там, бяха скрити от пластове и пластове златни и сребърни платове. Бе като да стоиш в средата на кутия за бижута. Масичката за кафе бе изцяло боядисана в златно и направена да изглежда антична или може би бе истинска. Кристална купа бе поставена в центъра на масата с букет бели карамфили. Огромен цял диван бе поставен срещу далечните дантели, така покрит със сребърни и златни възглавници, че някой от възглавниците бяха паднали на белия килим. Два препълнени стола бяха на противоположните ъгли, един златен, един сребърен с бели възглавници на всеки.

165