Окованият нарцис - Страница 164

К оглавлению

164

Мамка му, имах достатъчно тревоги без да се тревожа за мъжкото его.

-Отново си намусена. - каза Мика.

Поклатих глава.

-Няма нищо. Нека да приключваме с това.

-Защо звучиш така, малко изнервена?

Държах вратата си отворена и се обърнах да кажа:

-Тук сме да спасим Деймиън. Не знам в каква форма би бил той. Защо бих била изнервена?

-Знам, че се тревожиш за приятеля си, но сигурна ли си, че това в действителност те притеснява.

Погледнах го.

-За какво говориш?

-Аз също съм нервен да срещна Господаря на града.

Бе почти сякаш ми е прочел ума. Не се познавахме достатъчно добре за него да ме прочете, но... той или бе телепат, в което не вярвах, или можеше добре да ме разчита.

Не бяха сигурна коя мисъл ме притесняваше повече.

Въздъхнах и наполовина се върнах на седалката.

-Да, малко съм нервна за представянето ти на Жан-Клод. Бе те приел, дори знаейки, че сме били заедно, но да те види на живо... - опитах се да помисля как да се изразя. - Не знам как би се чувствал за това.

-Ще се почувстваш ли по-добре ако обещая да се държа добре.

-Може би, ако можеш да се справиш.

-Мога да се справя . - каза той, давайки ми сериозния си поглед. Със сигурност излъчваше умереност.

-Не ме приемай погрешно, Мика, но бях сериозно разочарована напоследък от мъжете в живота ми. Малко ми е трудно да вярвам, че някой може да се справи.

Той се протегна да ме докосна, после ръката му се върна назад сякаш нещо на лицето ми не бе приятелско.

-Ще се постарая тази нощ, Анита, това ти обещавам Въздъхнах.

-Вярвам ти.

-Но. - каза той.

Трябваше да се усмихна.

-Намеренията ти са добри, моите намерения са добри, намеренията на Жан-Клод най-вероятно са добри - свих рамене. - Знаеш какво казват за добрите намерения.

-Това е най-доброто, което мога да предложа. - каза той.

-И е всичко, което мога да поискам, но нека кажем, че не съм напълно сигурна как да се справя с това. Можех да се справя с Ричард и Жан-Клод едновременно, но сега ти си тук. Просто не знам.

-Мога да се върна в къщата ти. - каза той.

-Не, Жан-Клод поиска да се срещне с теб.

Мика ме погледна.

-И това те изнервя.

Наполовина се засмях.

-О, да.

-Защо?

-Ако Жан-Клод правеше секс с някой друг не бих искала да я срещна.

Мика сви рамене.

-Мислиш ли, че иска да ме нарани?

-Не - казах, - не, нищо подобно.

Опитах се да го оформя в думи, но не успях. Може би бе поради липсата на изтънченост. Как да представиш гадже В на гадже А след като гадже А бе благосклонен към гадже Б, който вече не е в картината? Или бе в начина, по който Жан-Клод попита за него.

-Доведи своя Нимир-Раж, ma petite, бих искал да го срещна.

-Защо? - попитах.

-Не ми ли е позволено да срещна другият мъж в леглото ти?

Накара ме да се засрамя. Но ето Мика бе тук и ето че бяхме пред Цирка. Жан-Клод бе вътре, очаквайки. В действителност бях по-изплашена да ги представя един на друг от колкото за Деймиън. Ако Жан-Клод не опиташе да убие Мика, тогава щях да се тревожа за Деймиън. Бях 99% процента сигурна, че Жан-Клод няма да започне бой. Бе останалият един процент, който стискаше гърлото ми в здрава хватка докато се придвижвахме из мрака.

Двамата нови бодигарда ме заобиколиха докато вървях към задната врата. И двамата бяха над шест фута високи, мъже и излъчваха чувството, че са бодигарди гадняри. Освен това бяха почти пълни противоположности. Крис (не, съкратено от Кистиано) бе в средата на двайсетте си, кожата му бе загоряла в нежно златисто, очите в лек нюанс на сиво-синьо. Косата му бе в онзи нюанс на бледо кафяво, което някой хора наричат русо. Боби Лий бе над четиридесетте, с много къса коса, станала бледо сива, веждите му все още бяха черни над блестящите сини очи като частици от водно сини сапфири. Имаше леки мустаци и брада, която също бе черна с първите следи на бяло и сиво през нея.

Крис не бе говорил до сега, но гласа на Боби Лий бе по-тънък и с двойно по наситен южняшки акцент.

Натаниел се опита за застане до мен и Крис се премести да го отдръпне.

-Той е с мен. - казах.

-Наредено ни е да те пазим. Не го познавам.

-Вижте и двамата, нямаме време за голяма представяне тук. Той е един от моите леопарди, както и двамата брюнети. Мика е този с опашката, двамата с него са негови леопарди.

-Кой е червенокосият? - попита Боби Лий.

-Гил, той е лисица и е под моята защита, също.

-Ние сме като ходещ топ. - каза Крис.

Погледнах го.

-Повечето от този топ са приятели и още повече, мои приятели. Ако гадостта се случи и ти спасиш живота ми за сметка на техните, ти ще ги последваш.

-Заповедите ни са за пазим теб, никой друг. - каза Боби Лий.

Поклатих глава и дръпнах Натаниел като в кука в ръката си.

-Какво би направил Рафаел ако го предпазиш, но хората му умра?

Размениха си погледи. Накрая Боби Лий каза:

-Зависи от ситуацията.

-Мда, може би, но аз съм въоръжена и мога да се грижа за себе си през по-голямата част от време. Нужно ми е подкрепление, не интерфейс.

-Не ни бе казано да сме подкрепление. - каза Боби Лий.

-Знам, но тази вечер може да има голяма доза представление. Жан-Клод няма да ме нарани, но може да си поиграе с някои от другите, дори мен. Няма да прекалява, окей. -Правиш така, че да не можем да си вършим работата. - каза Крис.

Свих рамене, прегръщайки Натаниел към мен.

-Оценявам присъствието ви. Оценявам помощна. Можех да съм мъртва в момента ако Игор и Клаудия не бяха с мен. Но има хора, за който бих рискувала живота си да са добре и някой от тях са с мен тази вечер. Всичко, което казвам е да се държите добре, да не прекалявате, да не вадите оръжията.

164