Окованият нарцис - Страница 171

171

Не знаех какво да правя, така че реших да продължа, имахме работа.

-Достатъчно добре ли си да извадиш Деймиън от ковчега му?

-Изхабих всичките си ресурси, ma petite. Ще трябва да се нахраня отново. - той повдигна ръката си. - Не ardeur, просто кръв.

Просто, той каза.

-Предложих ти да се нахраниш по-рано от мен. Офертата е все още актуална. - каза Мика.

-Не, Мика. - каза Мърл.

Мика докосна ръката на по-големия мъж.

-Всичко е наред.

-Не се ли боиш, че ще се опитам и разкъсам гърлото ти отново? Аз бих послушал бодигарда ти.

-Ти каза, че имаме разбирателство.

-Така е-

Гледаха се един другиго и почти можех да почувствам тестострерона да се надига.

Мика се усмихна или поне опита. В полу-леопардова форма бе ред от бели зъби сред черна козина.

-Освен това, следващият път, когато ме ухапеш така по-добре да е любовна игра -Ако те удовлетворява, удоволствието е мое. - каза Жан-Клод.

Тогава той се засмя, онзи докосващ звук преминаващ през кожата ми, карайки ме да изтръпвам. Мика реагира разширявайки очи. Никога преди не бе чувал смеха на Жан-Клод. Ако си мислеше, че смехът е нещо специална е, най-доброто тепърва предстоеше.

-Благодаря ти за щедрото предложение - каза Жан-Клод, - но предпочитам храната си без козина.

-Няма проблем. - каза Мика.

Мика освободи ръката на Мърл и направи магическата си бърза промяна. Загорялата му кожа сякаш абсорбираше козината като камъни потъващи във вода. Стоеше там гол и перфектен, без белези от битката по гладката си кожа. Никой от дрехите му или връзката на косата му бе оцеляла промяната. Но странно косата му падаше направо покрай лицето му, все едно бе засегната от факта, че я бе дръпнал назад, докато бе все още мокра. Косата му бе все още тънка, но отразяваше лицето му по-добре, по-малко покриваща, така че да можеш да видиш деликатната костна структура, тези чудесни очи.

Чух някой да задържа дъха си и не бях аз. Не мисля, че бе Жан-Клод, но не бях сигурна. Нямаше значение, не исках да знам.

-Дори не си замаят, нали? - попита Жан-Клод.

Мика поклати глава.

Жан-Клод повдигна очи, наведе очите си, борейки се да контролира лицето си, докато не направи перфектно празно изражение, но му отне няколко секунди.

-Ще почистя това - направи вяло движение към подгизналите си дрехи - преди да приема подобна щедрост, ако няма проблем?

Мика леко кимна.

-Няма да си взимаш вана. - казах.

-Ще бъда бърз, ma petite.

-Никога не си взимал бърза вана през целия си живот.

Ашър се засмя, после се опита да го спре, но успя само частично. Разтвори ръце.

- Моп сйп, тя е права.

-Бих ли докоснал някого за първи път покрит с това?

Лицето на Ашър изведнъж помръкна, все едно някой е натискал копчето. Той стана толкова сериозен, с празно лице погледна Мика, който седеше назад. Ако му бе неудобно под този поглед, с нищо не го показа.

Ашър кимна.

-Предполагам, че не.

-И какво трябва да правим през единия час, който ще ти отнеме да киснеш във ваната? - попитах.

-Ще бъда бърз, ma petite, имаш думата ми.

Скръстих ръце на стомаха си.

-Ще ти повярвам, когато го видя.

-Мa petite, дадох ти думата си.

-За важните неща думата ти е страхотна, но когато става дума за контене нямаш представа за времето.

-Мислех, че това е мъжки израз. - каза Боби Лий.

Погледнах го, после обратно към вампира.

-Не можеш да ми го докажеш.

Боби Ли се засмя, никой друг не го направи.

52

Седях на белия диван с често нова дупка от куршум. Мика седеше долу до мен и тъй като бе гол, бе... интересно. Едновременно некомфортно и някак дразнещо сетивата. Той продължи да настоява да се опита да говори с мен и открих, че е трудно да правя контакт с очи и това бе засрамващо.

Боби Лий и Крис стояха близо до мен, покривайки отзад и от едната страна, защото ги накарах да се преместят от точно зад мен. Просто не обичам въоръжени мъже зад гърба си, не и без да ги познавам наистина добре. Плъховете бяха тук да ме пазят. Вярвам, че ще си вършат работата, защото Рафаел им го е казал, но все още не ги исках въоръжение зад гърба си. Мърл седеше близо до камината държейки под око Мика и другите бодигарда. Гил в действителност се криеше в ъгъла или наблизо - нестабилен човек - останалите се разпростряха из стаята. Освен Ашър.

Той седеше на стола срещуположен на дивана и ни гледаше. Бе разтърсил тази превъзходна коса около лицето си, така че само перфектната част да е видима и само едно бледо синьо око ни гледаше. Лицето му не показваше нищо, но все пак чувствах тежестта на погледа му, като притискаща ръка. Лицето му можеше да не показва нищо, но ни отдаваше твърде много внимание.

Може би щях да попитам защо, но Жан-Клод се върна обратно през дупката в завесите. Трябваше да проверя часовника си. Само двайсет минути бяха минали. Срещахме се на периоди в продължение на три години; двайсет минутно почистване бе някакво чудо. Разбира се, черната му коса бе още мокра и тежка; нямаше време да я изсуши. Носеше една от любимите ми роби, черната с черни пухкави краища. Космите се открояваха перфектно по голите перфектни гърди. Робата бе достатъчно отворена, че изгарянето във форма на кръст да се покаже и докато той се плъзна в стаята ти хващаш проблясък на горната част от стомаха през отвора в плата. Робата бе много разхлабена, въобще не по начина, по който я носи обикновено.

Имаше онези усмивка на лицето си, която казваше, че изглежда чудесно и той знаеше точно какъв ефект има на мен, после погледът му се премести на Мика. Бях достатъчно близо да усетя как пулса на Мика се ускорява, подскачайки под кожата на врата му. Опита се да срещне очите на Жан-Клод, но накрая погледна надолу и се изчерви.

171