Окованият нарцис - Страница 180

180

Придвижих се напред, опитвайки се да избутам Мика от пътя си, докато притискам оръжието си към лицето на Деймиън, но Мика се опитваше да махне вампира от Мърл и в борбата не можех да държа оръжието си здраво. Дулото се плъзна в кръвта срещу кожата на Деймиън и изведнъж зелените очи се обърнаха към мен и вътре нямаше нищо освен глад. Деймиън вече бе мъртъв. Аз просто още не бях натиснала спусъка. Тогава бе върху мен, по-бързо отколкото можех да видя. Бях притисната към белия сатен на ковчега, бедрата и краката ми стърчаха. Не се запъти към врата ми; заби зъби в горната част на гърдите ми. Изкрещях през болката и притиснах дулото на Браулинга към темето му.

Ашър крещеше:

- Не стреляй, ще удариш Анита!

Отново извиках и трябваше да сменя ъгъла на оръжието, защото ако натиснах сега спусъка, куршумът щеше да мине през гърдите му в моите. Преместих оръжието, докато той пиеше от мен. Пръстите ми се притисна към спусъка, докато той повдигна зелените си очи към мен. Гледах очите му да се пълнят със знание, интелигентност - с личността му. Той повдигна устата си от гърдите ми. Изглеждаше уплашен.

- Анита, какво става? - изглежда виждаше окървавения ми гръден кош за първи път и очите му се разшириха. - Какво е станало с мен?

В момента, когато проговори, момента, когато в очите му имаше нещо друго освен чудовище, почувствах връзката помежду ни на място като перфектно настроена струна на арфа. Силата премина между нас като топла вода, изпълвайки го, изпълвайки мен и го придърпах надолу към себе си, кръвта ми още на устните му.

Чух Ашър да казва:

- Останете назад, всичко е наред, оставете я да довърши.

Прошепнах, докато придърпвах Деймиън към себе си:

- Кръв от кръвта, плът от плътта, дух от духа, моето сърце е твое.

И точно преди устните ни да се слеят и съдбата му да бъде предрешена, той прошепна:

- Да, о да.

57

Бях до раменете във вода, толкова топла, че кожата ми розовееше. Бе толкова топло, че почти ми призля, защото все още бях напълно облечена, включително оръжията ми. Деймиън лежеше отпред на тялото ми, ръцете ми го обвиваха, държаха го близо.

Тялото му притиснато към моето, ръцете му държейки моите срещу голите му гърди. Как се стигна до това да бъда пазач на ваната на Деймиън веднъж щом достигнахме къщата ми? Изпадаше в гърчове и само моето докосване го успокояваше. Докарахме го в къщата ми с Натаниел возейки се отзад, люлеейки Деймиън. Бях свършила своята част и го върнах на себе си. Имах превръзка на лявата си гърда да докажа, че съм дарила част от плътта и кръвта си за нощта. Зейн и Мърл бяха на път към ликантропската болница с Мика и Чери да ги наблюдават. Всички останали се върнаха в къщата ми и всичко изглеждаше наред, докато викове от банята не ме заведоха там тичайки.

Деймиън се бе ударил в пода, в комвулси все едно ще се разкъса, повръщайки кръв на плочките. Ашър и Натаниел се опитваха да го завържат долу, да го предпазят от това да се нарани, но не можеха да го задържат. Коленичих да помогна и в мига, в който го докоснах, той замлъкна. Отдръпнах ръката си и тялото му започна отново да се тресе, ръцете му дращеха гладките плочки. Докоснах рамото му и той се успокой. Опитахме се да го накараме да пие от Калеб, но в момента, когато престанах да го докосвам, тялото му отхвърли кръвта и всичко останало. Последният път, когато спрях да го докосвам Деймиън просто замлъкна и почувствах как започна да отпада, да умира. Вкарахме Деймиън в парещата топла вада и аз го държах. Той се възстанови, но само с мен държейки го, докато дрехите ми полепнаха по тялото ми.

- Какво не е наред с него? - попитах.

Ашър отговори:

- Виждал съм тази реакция само между господар и слуга.

- Аз към господар на Деймиън, какво от това? Не би трябвало да причини това, нали?

- Не, ma сhепе, не просто господар, но господар вампир и човешки слуга.

- Деймиън не ми е господар. - казах.

- Деймиън не е ничий господар.

Ашър го каза тихо, гледайки надолу към нас от края на ваната. Той седеше в локва от кръвта, която Деймиън върна обратно.

- Какво казваш, Ашър?

- Направила си го свой слуга.

- Той не може да бъде човешки слуга, той е вампир. - казах.

- Не казах човешки слуга, та сЬепе.

- Тогава за какво говориш?

- А... вампирски слуга на господар некроман, мисля.

- Мислиш? - направих го на въпрос.

- Ние се занимаваме с легендарни неща, ma сhепе, неща, който не са възможни. Трябва да... предполагам повечето неща.

- Предполагаш? - попитах.

Сви рамене.

- Ако кажа, че знам със сигурност какво става, ще бъде лъжа. Никога не бих те лъгал нарочно.

Бих протестирала, настояла, но нищо, което можех да сторя или кажа нямаше да промени истината. Имах вампир слуга и това бе невъзможно. Но невъзможно или не, Деймиън лежеше срещу тялото ми, вкопчил се в мен сякаш съм последната му надежда.

Ашър се върна в банята, носейки плажна хавлия увита около себе си. Кърпата бе достатъчно голяма да го покрие от подмишниците до прасците на краката, ефективно да прикрие тялото си. Прикривайки белезите.

- Дрехите ми бяха покрити с кръв. Надявам се да не възразяваш.

Сама също мразех да нося окървавени дрехи.

- Добре, радвам се, че си открил хавлия, която да ти харесва.

Погледна надолу към цветната хавлия.

- Не се побирам в робата ти.

Съжалявах, че Ашър трябва да крие себе си, но имах други неща да се тревожа.

- Мисля, че ако не се изстудя скоро ще повърна или припадна.

Той коленичи до ваната, плъзгайки дългата хавлия под глезените си с нежност, която не виждаш много у мъже. Докосна леко лицето ми.

180