Окованият нарцис - Страница 188

188

-Няма да ме убиеш?

Направи го на въпрос.

-Отговориш ли на въпросите ми, ще ти дам думата си, че няма да те убия.

-Може ли да мръдна?

-Ако можеш.

Той се придвижи бавно, болезнено на една страна. Косата му бе къдрава, отрязана много ниско, бледа кожа. Обърна се, докато можеше да срещне очите ми и усилието го остави треперещ, устните му бяха сини, което ме накара да мисля, че може да не му остава много да задам въпросите си, че може би вече сме го убили, просто не достатъчно бързо.

Очите му имах странен златен нюанс.

-Аз съм Бахтус. - каза той с изпълнен с болка глас.

-Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Анита, това е Боби Лий, сега започни да говориш.

-Попитай ме всичко.

Започнах да питам. Бахтус започна да отговаря. Той не умря. До момента, когато прекосихме моста на Мисури, устните му бяха розови и здрави и замаяният облик бе напуснал очите му. Наистина трябваше да започна да зареждам с по-добри амуниции.

61

Бахтус в действителност не знаеше кой знае колко. Нарцис им бе представил новия джентълмен, Химера и те изглежда да си прекарват страхотно заедно. Ако не истинска любов, то грубата размяна, която и двамата искаха. Тогава Нарцис изчезнал в една от стаите и не излязъл повече. За двадесет и четирите часа, който хиените си мислили, че е просто секс, но след това те престанали да вярват на думите на Химера, че Нарцис е добре. Аякс бе успял да влезе вътре и тогава нещата се влошили.

-Аякс ни каза, че Нарцис бива измъчван, наистина измъчван.

-Защо не сте се опитали да го спасите? - попитах.

-Химера дойде със собствените си бодигардове. Те взеха... - Бахтус бе спрял и бори за да поеме дълбоко дъх, все едно нещо в него го болеше. - Ти не знаеш какво сториха на хората ни. Не знаеш какво ни заплашиха ако ги провалим.

-Кажи ни, тогава ще знаем. - казах.

-Срещала ли си Аякс? - попита.

Кимнах.

-Те отрязаха ръцете и краката му и изгориха краищата, така че раните да не заздравеят. Химера каза, че са го затворили в метална кутия и го вадят само при специални случай. Бахтус се задави, не бях сигурна дали е от раните или ужас.

Боби Лий каза:

-Толкова е разстроен, че не мога да кажа дали лъже или не, но мисля, че казва истината.

Гласът му бе малко дрезгав, все едно вижда образите в главата си, който аз се опитах много сериозно да не си представя. Напоследък станах по-добра просто да отказвам на въображението си да ми се изплъзне. Може би имаше нещо общо с това да бъда социопат; ако е така, поздрав за деменцията. Седях там в джипа, умът ми внимателно изпразнен, не видимо. Боби Лий изглеждаше зле.

-Колко бодигарда има Химера там? - попитах.

-Около двадесет и пет, преди да почнеш да ги убиваш.

-Мислех, че има близо петстотин от вас момчета. Как може двадесет и пет мъже да ви контролират.

Бахтус ме погледа с пронизващи очи.

-Ако някой държи твоя Улфрик, Ричард и откъсваше парчета от него, измъчвайки го, не би ли направила всичко да го спасиш.

Останах мълчалива и помислих върху това. Дадох възможно най-верният отговор, който имах.

-Не знам. Би зависило от това какво “всичко” значи. Виждам какво искаш да кажеш, но защо просто не ги надвихте?

Бахтус се подпря на едната страна на джипа. Натаниел взе един завой твърде бързо и Бахтус се опита да се хване за нещо да не се плъзне. Подадох му ръка, хванах го и той изглеждаше едновременно благодарен и несигурен. Продължи да държи ръката ми и направих добър очен контакт.

-Ние нямаме алфи. Аякс и Одисей бяха следващите по командване и веднъж щом те започнаха да режат Аякс, Одисей ни каза да правил каквото ни кажат - той стисна ръката ми, не твърде силно. - Останалите от нас не са водачи, Анита. Нашите алфи ни казаха да сътрудничим на Химера. Ние следваме, това е, това е всичко. Трябва ни алфа с план.

Очите ми се разшириха.

-Какво искаш да кажеш, Бахтус?

Той ме придърпа по близо до себе си с нашите хванати ръце.

-Все още има почти сто и петдесет хиени в добра форма. Един Господ знае какво те правят на затворниците сега, когато се провалихме.

-Защо те искат мис Блейк? - попита Боби Лий.

-Химера те иска за партньорка.

Това ме накара да повдигна вежди.

-За какво говориш?

-Той наистина се вдървява, когато ти си намесена. Не знам защо.

Опитах се да отдръпна ръката си от хватката на Бахтус, но той ме задържа.

-Той се опита да ме убие поне два пъти. Това не ми звучи много приятелско.

-Той те искаше мъртва, сега не те иска, не знам защо. Химера е луд, не му е нужна

причина да си промени мнението - погледна ме, все още държейки ръката ми. - Моля те, помогни ни.

-Можеш ли да гарантираш, че другите хиени ще последват мис Блейк. - попита Боби Лий.

Бахтус погледна надолу, хватката му отслабна, после се стегна, той погледна отново нагоре.

-Знам, че ако имахме алфи, това би устояло за всички ни, бихме премахнали тези типове досега. Но Одисей обича Аякс, наистина го обича. Той не знае какво да направи.

-Ами Нарцис? Все още не е размекнат относно Химера, нали? - казах.

-Но, но единственият път, когато ни бе позволено да видим Нарцис, той бе окован. -Нарцис има репутация - каза Боби Лий, - да бъде кораво копеле. Не мисля, че би се преобразил заради тях.

Бахтус сви рамене и най-накрая пусна ръката ми.

-Не знам - каза хиената, - но не можа да ни каже да ги нападнем. От това, което знам Химера може да му е влез езика. Той направи това на Дионис, моя... любовник - той се прегърна, глава надолу, очи затворени. - Той ми даде езика в кутия обвита с панделка. Веднъж ми бе давана кутия с човешки части, принадлежащи на човек, за когото ме е грижа. Убих тези, който ги бяха наранили, убих ги всичките. Но вредата направена на приятелите ми бе постоянна. Нищо, което можех да поправя, защото те бяха хора; на тях не им зарастват изгубени части.

188