Окованият нарцис - Страница 191

191

Зак затвори очи, все едно иска да погледне настрани, но се боеше Боби Лий да не го разбере погрешно.

-Той е за да я покрие, Анита, само да прикрие голотата й - звучеше изтощен, не само уморен, но изтощен. - Моля те пусни я вътре, в момента много я боли.

-Той мирише все едно казва истината. - каза Боби Лий.

Примигнах. Това бе най-доброто обещание, което щяхме да получим. Отворих вратата, пистолетът бе готов, стойки извън обхвата на всеки, който може да чака на двора. Защото се криех зад вратата, не видях Джина, докато не бе в стаята. Затворих вратата зад нея и тя подскочи, после се сви, все едно внезапното движение я нарани много.

Когато ме погледна бе единственото, което можех да направя да не се свия. Първо си помислих, че има две черни очи, после осъзнах че са само празнини под очите й, толкова дълбоки, че изглеждаха като натъртвания. Кожата й бе толкова бледа с лек тон на сиво и осъзнах за първи път какво значи да си блед. Тя бе бледа, все едно тялото й бе покрито с нещо тънко, повече деликатно, отколкото кожа. Високото й тяло бе привито, все едно да седи изправена боли. Устните й бяха почти без кръв, но бяха очите й, които боляха най-много. Те бяха изпълнени с ужас, все едно още виждаше какво й е било сторено, все едно може завинаги да вижда това ужасно нещо отново и отново.

Тя проговори с прасен глас, безнадежден.

-Притесних се.

Не ми бе нужно да виждам какво има под шала да повярвам, че е била измъчвана. Не ми бе нужно да виждам нищо друго освен лицето й.

-Може ли да седне преди да падне? - попита Зак.

Кимнах малко твърде рязко, осъзнавайки, че се взирах.

-Моля те, седни.

Джина погледна към Боби Лий седящ зад Зак.

-Каза ли им?

-Исках те тук да подкрепиш историята ми. - каза Зак.

Тя кимна веднъж, после се придвижи да седне до него на дивана. Тя седна близо до него, почти докосвайки се. Ако имаше нещо общо с това, което й бе причинено, ни мисля, че би се чувствала така спокойна.

В действителност тя бе така спокойно, че бях почти сигурна, че познава Зак. Познава го не само от забавленията и игрите на Химера, но го познаваше от преди. Как една от котките на Мика се оказа в приятелски отношения с един от топ играчите на Химера. Попитах.

-Вие двама изглежда се познавате.

Добре, може би не бе въпрос, но става.

Те размениха погледи, после Зак се обърна към мен. Искаше ми се да бъде в човешка форма. Дори след години работа с ликантропи, все още имам проблеми да разчитам израженията ми, когато са в животинска форма. Фактът, че очите му бяха човешки малко помага, но никога не осъзнаваш колко точно се изразява не действително в очите, но в движенията около очите, докато ги нямаш като подсказка.

-Нека да започна казвайки, че Химера те иска жива и здрава, и под негова грижа за по-малко от два часа или ще започне с перманентната вреда на Мика или твоя леопард. Почувствах очите ми малко да умират.

-Тогава имаме срок - казах. - Говори бързо.

-Най-кратката версия, която знам е това. Химера винаги е бил суров господар, но никога садистичен, до последните няколко седмици. Той е нестабилен и вярвам, че е полудял и ще ни убие всичките ако има този шанс.

-Това е кратката версия? - попита Боби Лий.

-Съгласна съм - казах, - побързай.

-Искам да ми помогнеш за бунт в замъка, мис Блейк. Това достатъчно бързо ли е за теб.

-Може би бе малко твърде бързо - казах. - Защо искаш да се разбунтуваш и защо искаш моята помощ?

-Казах ти, боя се, че Химера ще унищожи всички ни. Единственият начин да го предотвратим е да го убием.

Е, това бе изненада.

-Добре, защо моята помощ?

-Ти имаш известна репутация за убийствена мощ.

-Говориш като професор по английски - казах, - или отличен адвокат. Защо не го убиете сами?

-Останалите, който го следват, се боят от него, няма да повярват, че сам аз мога да гарантирам смъртта му.

-И аз мога?

-Ти и твоите хора, да.

-Леопардите ми не влизат вътре.

Натаниел каза:

-Анита...

Поклатих глава.

-Не, няма да застраша останалите от вас да спася един от вас.

-Какъв пард ще сме ако позволим на нашата Нимир-Ра да бъде застрашена сама?

-Пард, който се подчинява на заповеди. - казах.

Той се облегна на стената, но все още имаше необичайна упоритост на лицето му, която може би, само може би, че той бе взел повече от само умения да стреля от това да се мотае с мен. Дали упоритостта можеше да се прихване?

-Не твоите леопарди, но вълците и плъховете.

-Плъховете не са мои. И вече не съм лупа на вълците.

-Рафаел вече е на път насам с някой от хората ни. - каза Боби Лий.

Погледнах го.

-Е, добре от твоя страна да споделиш.

Той сви рамене. Ако се бе уморил да притиска пистолета към гърба на Зак, не го показваше.

-Рафаел е моя алфа, не ти, мадам.

-Разбирам това, но ако ще се разбираме, все пак трябва да ме държиш информирана. Имам достатъчно изненади за едни ден.

-Амин за това. - каза той.

-Къде държат Мика и Чери? - попитах.

Зак поклати голямата си вълча глава.

-Не, не и преди да се съгласиш да помогнеш.

-Химера иска да ме подкупи да му бъде сладурана, ти искаш да ме подкупиш да ти помогна да го убия. Не виждам голяма разлика.

-Единственият начин да спрем Химера и тези, който са му лоялни е тяхната смъртта. Предлагам да преглътнем различията си и да постигнем това.

-Говориш ужасно добре за гангстер?

-Аз съм негов гангстер, защото той надви малката ми глутница вълци, принуди ме да остана в тази форма и ме остави така. Когато ми позволи да опитам и да си върна вида, това бе най-доброто, което можах.

191