Окованият нарцис - Страница 190

190

Боби Лий бе зад мен.

-Какво има? - тогава той видя снимката и чух как рязко пое дъх. - Това е твоят Нимир-Радж, нали?

Кимнах, защото все още бях останала без дъх, което правеше говоренето трудно. Затворих очи за момент, поех си дълбока чиста глътка въздух и бавно издишах. Шокът все едно напусна тялото ми. Безгласно прокълнах.

-Концентрирай се, Анита, можеш по-добре от това.

-Какво? - попита Боби Лий.

Осъзнах, че последното го бях казала на глас и поклатих глава, оставяйки завесата да падне на място. Станах на крака.

-Пусни го вътре, нека чуем какво има да каже.

Боби Лий ме изгледа със странен поглед.

-Не можеш да го застреляш, докато не разберем какво става.

Кимнах.

-Знам.

Той докосна рамото ми, карайки ме да го погледна.

- Имаш поглед в очите, момиче, който е мрачен като зимно утро. Хора убиват хора, носейки този поглед. Не искам да позволиш на емоциите си да застанат на пътя на бизнеса.

Нещо, което бе почти усмивка докосна устните ми.

-Не се тревожи, Боби Лий, няма да позволя на никой да се намеси в работата ни.

Ръцете му бавно се свалиха.

-Момиче, погледът в очите ти ме плаши.

-Тогава не гледай - казах, - и не ме наричай “момиче”.

Той кимна.

-Да, госпожо.

-Сега отвори проклетата врава и да приключваме с това.

Той отново не спори. Просто отиде до вратата и пусна големия лош вълк вътре.

63

Когато отворих вратата Зак държеше снимка на Чери пред гърдите си. Първите му думи бяха:

-Застреляй ме и двамата ще са по-зле от мъртви.

Така той седна на белия диван, все още дишайки, макар че ако бе казал погрешното нещо, се надявах да променя това.

-Какво искаш? - попитах.

-Бях пратен от господаря си да те доведа.

-Определи “доведа” - казах.

Седях на ниската масичка за кафе пред него. Боби Лий седеше зад него с пистолет насочен към гръбнака му. От това разстояние със сребърни амуниции нямаше алфа на света, който да оцелее, или поне такъв какъвто съм срещала, а съм срещала няколко. -Иска те за партньорка Поклатих глава.

-Чух това, но той не се ли опита, два пъти, да ви накара момчета да ме убиете?

Зак кимна.

-Да.

-И изведнъж той ме иска за свое сладкишче.

Зак кимна отново. Жестът изглеждаше странно с вълча форма, като голден ритривър, който постоянно кима.

-Каква е тази промяна на сърцето? - попитах.

Фактът, че питах спокойно, докато снимките на Чери и Мика бяха до мен на масичката за кафе бе едновременно тест на търпението ми и на липсата на здрав разум. Ако наистина бях нормална нямаше да бъде спокойно, но скрих онзи ключ в главата си, който ме караше да мисля за ужасните неща, които са станали. Същият ключ, който ме оставяше да убивам без много съжаление. Бивайки способна да се отделям от емоциите си ме задържаше да не стрелям по парчета от тялото на Зак, докато не ми каже къде са Мика и Чери. Освен това, винаги съществуваше много реалната възможност, че може да сме закъснели. Говори разумно първо, измъчвай само ако трябва, пести си енергията.

-На Химера му бе казано, че си панллер като него.

Повдигнах вежди на това.

-Панллер, какво по дяволите е това?

-Ликантроп, който може да има повече от една форма. - каза Зак.

-Не е възможно. - казах.

Бахтус проговори от кухненската врата. Стоеше колкото се може по-долеч от Зак и оставяйки в стаята.

-Химера може да има повече от една форма, виждал съм го.

Погледнах обратно към Зак.

-Добре, добре, той е панллер. Защо някой да му казва, че също съм едно?

-Преди да отговора на въпроса имам някой който ме очаква в колата наблизо. Бих искал тя да дойде и говори с теб.

-Кой?

За един кратък миг си помислих, че може да е Чери, но не бе.

-Джина.

-Джина на Мика? - попитах.

Зак кимна.

Погледнах назад към Боби Лий.

-Да му вярваме ли да излезе и да се върне без подкрепление?

Боби Лий поклати глава.

Аз също кимнах с глава.

-Съжалявам, Зак, но не ти вярваме.

-Прати Калеб тогава.

Каза той към леопарда, който бе много тих през всичко това. Калеб седеше в далечния край на стаята, стоейки далеч от Зак, много като Бахтус, като се замисля. Но Гил се бе свил в друг ъгъл. Предполагам, че бях заобиколена от страхливци, хиени, и лисици, и сега...

-Как знаеш името му? - попитах.

-Знам много неща за Калеб.

-Обясни. - казах.

Звънецът на вратата извъня отново. Не подскочих този път. Бях на това далечно място, където не се изнервях, макар че браулинга бе насочен към вратата. Дали това се броеше за нервност?

Отидох до вратата и Боби Лий останах с пистолета си притиснах към гърба на Зак. -По-добре се надявай да е някой приятел. - просъска Боби Лий.

Ноздрите на Зак се разшириха, подушвайки вятъра.

-Джина е.

Наречете ме параноик, но не му вярвах. Надзърнах приз прозореца. Този път нямаше гадни изненади, само Джина седейки на малката веранда, тънък сив шал бе наметнат над горната част на тялото й. Бе почти деветдесет градуса навън защо по дяволите бе този шал? Поех си дълбоко въздух. Шалът бе достатъчно тънък да прикрива всякакви неприятни изненади. Мамка му.

-Какво има под шала? - попитах Зак.

-Можеш да го наречеш съобщение от Химера.

Погледнах назад към него.

-Такива приказки няма да отворят вратата.

Зак размърда рамене и Боби Лий сигурно е притиснал дулото на пистолета по-дълбоко в гърба му, защото изведнъж престана да се движи.

-Била е измъчвана. Химера я прати с мен да ти покаже какво ще се случи с леопарда ти ако не дойдеш с мен.

-Защо е шалът? - попитах отново.

190