Окованият нарцис - Страница 193

193

Обърна се с лице към мен, сълзите напираха в очите й.

-Всеки път Химера пращаше Мика навън той взимаше Вайлет или мен със себе си. Ако Мика не направи каквото му е казано, тогава ни наранява - започна да върви към мен, ръце държейки раменете й, все едно да задържи себе си изправена, но всяка стъпка болеше и се показваше на края на очите й. - Какво би направила да предпазиш това да се случи на Натаниел.

Срещнах очите й, но това изискваше усилия.

-Ще направя, но няма да предам никой.

Сълзи започнаха бавно да падат по лицето й, все едно тя се бореше да не плачи.

-Той измъчва Мика, защото Мика отказа да помогне да те примамят. Химера щеше да го убие, защото каза, че Мика не е повече негова котка, а твоя, че женските хитрини са спечелили лоялността му.

Тя подсмъркна и движението трябва да е заболяло, защото тя се наведе напред, тяло в спазми. Хванах я за ръце и задържах да не падне.

-Ох, Господи - прошепна тя, - боли.

Гърлото ми се бе стегнало. Държах я за лактите, докато можеше да седи отново.

-Аз съм съобщението на Химера към теб, Анита. Той каза, че ще направи това на твоя леопард ако не се върнеш обратно с нас.

-Ти няма да се върнеш там. - казах.

-Той все още има Чери и Мика. Ако не се върна той ще направи това с нея. Не мисля, че ще го преживее.

Разбирах какво има в предвид Джина- Не тялото на Чери, а умът й.

Тя започна да пада към пода, бавно, аз я подържах възможно най-нежно.

-Мика знаеше какво ще му се случи ако откаже да те примами, но все пак го направи -сега бе на колене, ръцете й стискаха ръцете ми здраво, достатъчно здраво да боли. -Бих излъгала и съгласила да направя всичко да не позволя това да се случи на мен - тя отново изхлипа и я задържах за ръцете да не падне назад, с гръб на пода. Задържах я докато бе в шок от болката и когато замълча, тя каза, с глас повече като сълзи отколкото шум. - Бих предала всеки да го спря да ме нарани. Но той не искаше нищо от мен. Нищо, което можех да кажа или направя, би го спряла. Химера обеща на Мика, че само той ще страда от отказа, но веднъж, когато бе окован и не можеше да избяга, те ме доведоха и го накараха да гледа - тя ме погледна, широко отворени очи, пълни с ужасни неща. - Химера бе накарал Чери или аз да приемем животинска форма. Той каза, че никога не е имал женски звяр преди.

-Така той нарича тези от нас затворени между формите. - каза Зак.

Пръстите на Джина се впиха в ръцете ми, само малко.

-Мика взе мястото ни. Той е достатъчно алфа да задържи човешка форма. Той рискува своя човек заради нас. Мърл бе наш Нимир-Радж, но не можеше да рискува човечността си заради нас. Мика взе мястото му, нашето място. Той е наш Нимир-Радж, защото ни обича, всички нас. Мика предложи да те предаде да ги спре да ме наранят, но Химера каза, че може да подуши, че Мика лъже и само ще избяга и ще те предупреди. Затова той прати мен и Зак, защото той вярва на Зак.

Погледнах към Зак над нейната бавно разпадаща се форма, опитвайки се да я задържа, докато се плъзваше надолу и да не се нарани, но всичко изглежда я нараняваше. Тя издаваше малки пискащи звучи до момента, когато й помогнах да се излегна на пода. Имаше нещо в човешките очи, което не се нуждаеше от лицево изражение да се разбере.

-Химера трябва да бъде спрян - каза Зак, бавно. - Той трябва да бъде спрян.

-Да - казах, все още държейки една от ръцете на Джина, - да, той трябва да бъде спрян. -Спрян, по-дяволите - каза Боби Лий, - трябва да убием този задник.

Кимнах.

-Това, също.

64

Върнахме се до клуба с малко излишно време. Плъховете бяха пристигнали за подкрепление в къщата ми и оставих Рафаел начело на спасяването, защото бе точно такова. Оставих се Зак да ме отведе до бърлогата на лошите невредима. Зак щеше да носи оръжията ми и теоретично щеше да ми ги върне, ако ми бяха нужни, теоретично. Но теория и практика не винаги са едно и също нещо. Зак веднъж вече се опита да ме убие; сега се предполагаше, че трябва да му се доверя с живота си. Изглеждаше лоша идея, но щях да го направя. С достатъчно време може би щяхме да измислим по-добър план, но нямахме време. Не и ако се надявахме да спасим Чери и Мика.

Изглежда прекарах по-голямата част от последните четири години закъснявайки. Твърде късно да спася хора, твърде късно да държа чудовищата настрана. Аз бях от почистващия отряд, някой който идва след като телата бяха разпръснати наоколо и оправяше бъркотията. Убивах чудовищата, но едва след като са направили ужасни неща. Дори сега, Химера бе клал и измъчвал, но можех да призная на себе си, ако не пред някой друг, че част от мен не й пукаше въобще за останалите. Искам да кажа, съжалявам за болката на Джина и любовника на Бахтус и че Аякс бе разсечен, но те бяха абстрактни за мен. Чери и Мика бяха истински. Колко бързо само Мика бе станал реален за мен, ме плашеше, но ако не се вглеждах много в това, можех да продължа напред, можех да мисля ясно, можех да дишам нормално. Мислейки твърде много караше мислите ми да се лутат наоколо, дъхът ми да издиша малко твърде бързо. Основната част от клуба бе мрачна и празна. Партито, както те казаха, бе горе. Бе в стаята в края на големия бял коридор, по който вървяхме да спасим Натаниел и Грегори преди дни. Химера чакаше отвън на вратата с черната си шапка и очите му леко се показваха от края, така че можех да видя бледо сиви очи. Носеше ужасно обикновен костюм, довършен с стегнаха вратовръзка и бяла риза, който констатираше странно с черната кожа на шапката. Държеше ръце зад гърба си, облягайки се на ръцете си. Опитваше се да изглежда нормален и отпаднал. Той бе изнервен и не ми трябваха ликантропски способности да забележа.

193