Окованият нарцис - Страница 198

198

-Къде са леопардите ми?

Попитах и гласът ми звучеше почти нормално. Получавах милион червени точки за това.

-Леопардът ти е тук. - каза той и премести дебела бяла завеса, което заемаше почти цялата близка стена. Той дръпна кордата и завесата се раздели. Зад нея имаше ниша и Чери бе закована за китките и глезените си към каменната стена. Кожена топка запълваше устата й. Бледите й очи бяха разширени. Сълзи размазваха засъхналата кръв по лицето й. Лицето й изглеждаше незасегнато, но кръвта трябваше да е дошла от някъде.

-Тя излекува всичко, което й причинихме. - каза Химера. Абута, змията, се появи до Химера, все едно бе призован. Големият човек подута главата на човека змия все едно бе куче, което много харесваш. - Абута показва значителен талант в подобни неща. Трудно преглътнах и се опитах да не се ядосвам. Ядът нямаше да помогне на никой. Помощта идваше. Трябваше само да издържа докато е тук. Огледах стаята. Имаше мъже оковани към стената навсякъде. Не разпознах никой от тях. Имаше определена еднаквост в тях - млади или поне не стари, добре сложени, някой клющави, други мускулести, всякакви раси, всякакви физика, всичките атрактивни Почудих се колко ли време е отнело на Нарцис да открие всички тези добре изглеждащи мъже?

Мика не бе на стената. Стаята в Поляроида изглеждаше повече като нишата, където бе Чери. Вгледах се във все още не отворената част от завесата. Какво ли имаше там? Придвижих се по-близо до Чери без да го осъзнавам, защото тя направи леко движение с веригите си и аз се стреснах. Обърнах се да я видя да гледа към Химера, не мен. Той не се бе придвижил доколкото можех да видя, но нещо, което бе направил я плашеше и най-накрая осъзнах какво. Очите му отново бяха станали животински и онази ужасна усмивка се бе върнала. Той отново бе Химера и наречи го предчувствие, но се обзалагах, че бе по-проблемен от другите две личности.

-Освободи я. - казах, все едно бе възможно той да направи каквото исках. Не бях сигурна.

Той протегна ръка към лицето й и аз сграбчих китката му.

-Освободи я.

Той ми се усмихна с онази неприятна усмивка.

-Мразя да изгубя една от малкото жени, който имаме тук. Нарцис може да върви и по двата начина, но той държи жените вън от парда си. Истинските натурални хиени са матриархални. Той се бой, че ако въведе жени инстинктът ще надделее и той ще изгуби парда, защото той не е достатъчно жена да го задържи.

-Винаги ми е приятно да научавам нови животински факти - казах, - но освободи Чери и я отведи от тук.

-Но какво ще стане с любовника ти? Ами Мика?

Срещнах тези различни животински очи и се преборих да задържа страха далеч от лицето си.

-Реших, че го пазиш за най-накрая, един вид финал.

Гласът ми бе преминал от спокоен на дрезгав. От тона, би си помислих, че ми е все едно по един или друг начин, но не можех да спря пулса си да подскочи по врата ми. Усмивката му се задълбочи и наблюдавах човешко изражение да изпълва тези животински очи. Очакване, очакване за моята болка, мисля.

Той бавно отвори завесата, разкривайки Мика окован за китките и глезените си за стената, точно като Чери. Но за разлика от нея, раните му не бяха зараснали. Дясната страна на лицето му бе подредена зле. Очите му бе така подуто, че бе напълно затворено, покрито със засъхнала кръв. Онзи деликатен ъгъл на брадичката му бе подут до неузнаваемост. Подуването бе изкривило устните му на една страна. Бе така подуто, че можех да видя розовото вътре в устата му и зъбите, където устата му не можеше да се затвори напълно.

Чух слаб звук и бе от мен. Бях близо да се разплача и не можех да си го позволя. Ако Химера знаеше колко ме наранява това, той бе наранил Мика още повече. Не можех да се спра да не го докосна. Трябваше да го докосва, защото само тогава би било истинско за мен. Само гледайки никога не бих повярвала.

Докоснах с пръсти цялата страна на лицето му. Здравото му око леко се отвори. Имаше миг на облекчение, после мисля, той видя Химера и очите му се разшириха. Опита се да говори, но не можеше да отвори устата си. Издаде слаб болезнен звук.

Химера докосна нараняването му, леко, но Мика изквича. Сграбчих китката му, както направих и при Чери и придвижих тялото си между двамата мъже.

-Освободи го.

-Лично счупих челюстта му, защото ме излъга.

-Той не те излъга. - казах.

-Той ми каза, че ще бъдеш панллер като мен, но не си - наведе се към мен, душейки. -Щях да го подуша ако бе. Ти си нещо и това не е човек. Подушвам леопард и вълк - той си пое дълбоко дъх, точно над кожата на лицето му. - Но също така миришеш на вампир. Ти не си като мен, Анита - той погледна към Мика. - Той само се опита да ме задържи да не нараня него или котките му след като те спаси от хората ми, когато дойдоха в къщата ти.

-Така, не съм панллер. Значи ли това, че няма да ти бъда партньорка?

Тогава той се засмя.

-Ох, не знам, харесвам изнасилванията, придават привкус.

Мисля, че го каза само, за да ме шокира, но не бях сигурна. Дали бе насилил Чери?

Дали я бе докосвал? Опитах се да задържа мислите си далеч от лицето си, защото с мислите дойде и бяла, гореща вълна от гняв.

-Ох, не ти харесва мисълта, нали така?

Той се опита да докосне косата ми и аз отстъпих далеч от него, вън от нишата, така че да имам пространство да маневрирам. Помощта идваше, но бърз поглед към часовника ми подсказване, че остават още двадесет минути до определения час. Може би частите ще дойдат по-рано, може би не. Не можех да си позволя да разчитам на това.

Той не се опита и ме последва, само на инч от себе си.

-Мога да те изнасиля пред Мика. Не мисля, че никой от вас би го харесал. Макар честно мисля, че предпочитам обратното. Орландо е хомофоб. Чудя се защо ли е така? Заговорих, докато държах завесата, държейки го далеч от Чери и Мика.

198