Окованият нарцис - Страница 20

Погледнах към Жан Клод и Ричард и знаех че съм решила да спя с тях тази вечер, независимо от това на къде се насочат нещата. Но да ги гледам в леглото по средата между всичко това, да ги гледам сякаш са си у дома си, ме накара да се зачудя за решението си. Накара ме да помисля че може би, след цялото това време, аз все още не знам как да се взема в ръце.

Ашър бродеше в стаята разглеждайки нещата по стената. Не можех да го прочета както можех да прочета другите, но той също изглеждаше спокоен и не мислех че това е актьорство. Нарцис пристъпи в стаята с Аякс на гърба си. Той се съгласи да позволи всички останали да останат в коридора или на долният етаж, в замяна ни оставихме останалите вълци да стоят пред вратата за нашият разговор. Предполагам, че за истинско уединение. Предполагам, че за истинско уединение се нуждаеш от по-малко от по двойка души от всички страни*.

(Давам малко пояснение защото в началото и аз се обърках : Анита и Ричард представляват превръщачите от едната страна, Жан Клод и Ашър - вампирите, а Нарцис и Аякс - хиените)

Ричард протегна ръката си към мен.

-Всичко е наред Анита. Нищо в тази стая няма да те нарани без твоето позволение, а ти няма да го дадеш. - Не беше точно утешителният коментар който исках, но предполагам че беше истината. Вярвах че истината е добра, но започнах да разбирам че не е добра или лоша, а просто истина. Животът е лесен когато вярвах в безусловното черно и бяло.

Поех ръката му и го оставих да ме дръпне между него и Жан Клод. Е, Нарцис вече бе направил играта си с Жан Клод, тъка че предполагам, че трябваше да покажем ясно, че не е позволено да ни докосва някой друг. Но все още ме притесняваше че Ричард ме сложи между тях, а не просто до себе си. Топлото, мъгляво усещане което имах от обвързването на белезите изглежда се оттегляше с тревожни размери. Магията прави това по някога.

Чувствах се стегната и ми бе неудобно на черното легло между двамата ми мъже.

-Какво не е наред, ma petite? Внезапно си много стегната.

Погледнах Жан Клод и повдигнах вежди.

-Аз ли съм единствената която не харесва стаята?

-Жан Клод е харесвал тази стая много повече от веднъж - каза Нарцис.

Обърнах се и погледнах хиената която бе пристъпила в стаята.

-Какво имаш предвид? - попитах.

Жан Клод отговори.

-Когато бях по ниско в йерархията правех неща, защото ми казваха да ги правя. Но тези дни са минало.

Погледнах го, а той не срещна погледа ми очите му бяха изцяло върху Нарцис и другият мъж който се разхождаше около леглото.

-Не си спомням да си бил неохотен - каза Нарцис. Той се облегна срещу далечният стълб на леглото.

-Научих се преди години да правя необходимото - каза Жан Клод. - Освен това, Николаос, старият господар на града, ме изпрати при теб. Спомняш си каква беше, Нарцис. Отказване на заповед не бе позволено.

Аз имах честа да срещна Николаос лично. Тя беше много, много плашеща.

-Значи аз бях неприятен дълг. - Той звучеше ядосан.

Жан Клод поклати глава.

-Тялото ти е приятно, Нарцис. Това което правиш докато се любиш, ако можеш да поемеш нараняванията, не е. . . - Жан Клод погледна надолу сякаш търсеше правилната дума, тогава вдигна полунощно сините си очи към Нарцис, и видях ефекта който погледът му имаше върху превръщача. Нарцис изглеждаше сякаш е ударен между очите с чук, привлекателен, очарователен чук.

-Не е какво? - Попита Нарцис, гласът му дрезгав.

-Не ми е по вкуса - каза Жан Клод. - Освен това, не съм те удовлетворил много, ти не направи това което бившият ми господар желаеше да направиш.

Аз бях причината поради която Николаос беше предишният господар на града. Тя се опита да ме убие и аз извадих късмет. Тя бе мъртва, а аз не. И сега Жан Клод е господар на града. Не бях планирала това. Колко от това бе планирано от Жан Клод е все още спорно. Не само предразсъдъците ми са причина да му се доверявам по-малко от колкото на Ричард.

Нарцис сложи коляното си на леглото, едната ръка все още на подпората на леглото.

-Ти ми достави много удоволствие. - Погледа на лицето му бе прекалено интимен. Те трябваше да са сами за този разговор. Но от начина по който Нарцис гледаше Жан Клод, сметнах че може би това не бе добра идея. От Жан Клод всичко което усещах беше желание да прикрие всички наранени чувства. Но се обзалагам че ако мога да влезна в главата на Нарцис там че открия различен вид желание.

- Николаос мислеше че съм я провалил и ме наказваше за това.

-Аз не можех да се съюзя с нея, не и заради теб като моя постоянна играчка.

Жан Клод повдигна вежди на това.

-Не помня това да е било част от сделката.

-Когато първоначално й отказах, тя подслади офертата. - Нарцис пълзеше по леглото. Той стоеше наведен на четири крака, сякаш очакваше някой да дойде зад него.

-По какъв начин тя подслади офертата?

Нарцис започна да пълзи по леглото, бавно, колената му хващаха роклята му докато се движеше.

-Тя ми предложи теб, за винаги да правиш това което пожелая.

Трепет на ужас премина през мен от пръстите на краката да върха на главата. Отне ми секунда да разбера че това не беше моят страх. Ричард и аз се обърнахме към Жан Клод. Лицето му не показваше нищо. Беше обикновената политическа, примамлива, почти отегчена маска. Но и двамата можехме да усетим студенината, крещящият ужас в ума му от мисълта колко близо е бил до това да стане постоянен. . . гост на Нарцис.

Това го изпълни със страх който бе по голям от страха просто към превръщача.

Картини преминаха през ума ми, спомени. Вериги на стомаха ми, грубо дърво, звука на камшик, острият удар върху кожата ми, и знанието че това е само първият удар. Вълна от отчаяна въздишка следваше спомените оставили ме с мигаща със сълзи. Съзрях объркана картина където бях завързана за стената с изгнила ръка която гали тялото ми. Тогава картните спряха рязко, сякаш някой е натиснал копчето за изключване. Това бяха спомени на Жан Клод, не мой. Той бе изпратил спомените си към мен и когато го разбра, ги блокира.