Окованият нарцис - Страница 26

Ашър се изправи, обърна се тъка че лявата му страна да е към хиената. Той разкопча маската си и я отметна над главата си. Ние стояхме достатъчно от тази страна, тъка че да мога да видя перфектният му профил. Златната му коса и имам предвид златна, беше сплетена отзад, тъка че нищо не пречеше на погледа. Аз обикновено гледах Ашър през слой от коса. Без нея, линиите на лицето му бяха като структура, нещо толкова гладко и прекрасно, че искаш да го докоснеш, да го проследиш с ръцете си, да го целуваш. Дори и след малкото шоу което беше поставил, той бе красив. Изглежда нищо не се бе променило докато гледах Ашър.

-Много приятно - каза Нарцис - много, много приятно, но аз имам много красиви мъже зад гърба си и на повикване. Предполагам не толкова хубави, но все пак. . .

Ашър обърна лице към мъжа. Каквото и да казваше Нарцис умря в гърлото му. Дясната страна на лицето на Ашър изглеждаше като восък от изгоряла свещ. Белезите започваха по средата

Беше сякаш този който го е измъчвал, преди всички тези векове, е искал да остане достатъчно от него че да може да си спомня перфектността си. Очите му все очите бяха разгневени, носа му беше перфектен, устата му бе пълна и само за целуване, но останалото. . . останалото беше белязано. Не съсипано, не развалено, а белязано. Спомнях си гладкото съвършенство на Ашър, усещането за това съвършено тяло триещо се в моето. Не мой спомени. Аз никога не бях виждала Ашър гол. Аз никога не го бях докосвала по този начин. Но Жан Клод го беше правил преди двеста години.

Това прави невъзможно за мен да гледам Ашър безпристрастно, защото си спомнях че съм влюбена в него, факт бе, че все още малко бях влюбена в него. Което означаваше че Жан Клод все още малко го обичаше. Личният ми живот просто не може да стане по-сложен.

Нарцис изпусна дъха който бе задържал и каза с пресипнал глас, очите разширени:

-О боже.

Ашър хвърли маската на леглото и започна да разтваря предната част на кожената риза, много бавно. Бях виждала гърдите му и преди, и знаех че бяха много по зле от лицето му. Дясната страна на гърдите му бе изваяна в дълбоки ручеи, кожата твърда на допир. Лявата страна, както лицето му, все още бе с ангелска красота която привлича вампирите от отдавна.

Когато ципът беше на половината на тялото му, оголваше гърдите и горната част на корема му, Нарцис трябваше да седне на леглото, сякаш краката му не го издържаха. -Мисля Нарцис - каза Жан Клод - че след тази вечер ще ни дължиш услуга. - Гласът му бе празен когато го каза, лишен от всичко. Това е гласа който използва когато е най-внимателен или най-огорчен.

Ашър попита с внимателен глас който не съвпадаше със стриптийза който правеше.

-На какво ниво на болка се наслаждава Нарцис, както ти каза, извън кутията?

-Грубо - каза Жан Клод. - Той може да контролира желанието си и да не престъпва извън границите на покорството, но ако той е отгоре, тогава е грубо, много грубо. Не се нуждаеш от период за затопляне за това - каза Жан Клод все още гласът му бе празен. Ашър погледна надолу към Нарцис.

-Истина ли е? Харесва ли ти да започваш с. . . гръм? - Тази последна дума бе съблазнителна. Една дума която съдържаше свят с обещания в нея.

Нарцис кимна бавно.

-Можеш да започнеш с кръв ако от това се нуждаят топките ти.

-Повечето хора трябва да поработят, за да може това да им е приятно - каза Ашър.

-Аз не - отвърна Нарцис.

Ашър свърши с свалянето на ципа и плъзна жилетката по ръцете си, държеше я за момент, тогава я дръпна с движение толкова бърза, че изглеждаше размазано. Той удари Нарцис през лицето с ципа веднъж, два, три пъти докато кръв не се показа от ъгъла на устата си и очите му изглеждаха нефокусирани.

Бях толкова страстната от всичко, че мисля че забравих да дишам. Всичко което можех да правя е да гледам втренчено. Жан Клод беше станал много неподвижен между мен и Ричард. Не беше вътрешната тишина на която е способен, на която са способни всички стари вампири повелители и разбрах защо. Той не може да се потопи в тази черна тишина на смъртта с продължаващото докосване на „живот” което ние вкарвахме в него.

Нарцис използва езика си за да опита кръвта от устата си.

-Аз съм съвършен лъжец, но винаги правя честни сделки. - Внезапно той бе по сериозен от колкото беше, сякаш ;лекомислената закачка е само маска, а отдолу се крие по-сериозно, мислещо лице. Когато погледна на горе, имаше личност в очите му, която знаех че е опасна. Флирта също е истински, но той е частична маскировка която да накара всички да го подценят. Гледайки в тези очи, знаех че това той да бъде подценен е много лошо нещо.

Той обърна сериозните си очи към Ашър.

-За това, ще ти дължа една услуга, но само една, не три.

Ашър се протегна и отплете косата си, остави тежките вълни да паднат около лицето му. Той гледаше надолу към малкият мъж, не видях как го е гледал, но както и да бе накара Нарцис да изглежда като удавник.

-Стойността ми се равнява на само една услуга? - каза Ашър. - Не мисля тъка.

Нарцис трябваше да преглътне два пъти преди да проговори.

-Може би повече. - Той обърна погледа си към нас и очите му бяха станали сурови, изстинки. - Върви спаси леопардите си от който и да ги е пленил. Но трябва да знаеш, че тези вътре са нови в нашата област. Те не знаят правилата ни, а техните собствени правила изглежда са по-тежки.

-Ти ни предупреди Нарцис, благодаря ти - каза Жан Клод.

-Мисля че този не би искал да се нараниш, без значение колко ти е ядосан, Жан Клод. Аз ще му позволя да ме върже за леглото или стената и да прави каквото пожелае. -Каквото и да пожелая? - попита Ашър.