Окованият нарцис - Страница 27

Погледа на Нарцис се върна към Ашър.

-Не, няма значение какво, но докато не използвам безопасната дума. - Имаше нещо почти детски в начина по който каза последното, като че ли вече мислеше за това което идва и не се концентрира наистина върху нас.

-Безопасна дума? - попитах.

Нарцис ме погледна.

-Ако болката стане прекалено голяма или е нещо което роба не иска, използваш уговорена дума. Веднъж щом думата е казана господаря трябва да спре.

-Но ти ще бъдеш завързани няма да си способен да го накараш да спре.

Очите на Нарцис се давеха, давеха в нещо което не разбирах, а и не исках да разбирам. -Това е доверие както и елемент на несигурност което прави нещата Анита.

-Ти му вярваш, че ще спре, когато му кажеш да спре, но ти харесва мисълта че той може и да не спре, че той просто ще продължи. - Каза Ричард.

Това ме накара да го погледна, но видях и кимването на Нарцис.

-Аз ли съм единствената в стаята която не разбира как се играе играта?

-Спомни си Анита - каза Ричард - аз бях девствен докато Рейна не ме взе. Тя беше първата ми любов да тя обичаше вкуса на. . . екзотичното.

Тогава Нарцис се засмя.

-Девственост в ръцете на Рейна, каква страшна картина. Дори и аз не я оставях да е върху мен, защото можех да го видя в очите й.

-Да видиш какво? - попитах.

-Че тя няма да спре.

Имайки възможността почти да съм звезда в малката й драма в спалнята, спасявайки ме единствено факта че я убих първа, трябваше да се съглася с това.

-На Рейна й харесва повече когато не искаш да го направиш - каза Ричард. - Тя е сексуален садист, не доминираща. Отне ми доста време да разбера колко голяма е разликата между двете.

Погледнах към лицето му, но той все още бе в безопасност зад щита си, не можех да го прочета. Той и Жан Клод имаха повече практика със щитовете си от мен. Но честно казано не исках да виждам какво имаше в главата на Ричард в момента. Осъзнах че съм споделяла спомени с Жан Клод, но не и с Ричард. Никога не ми бе хрумнало да питам защо бе тъка. Но по-късно, по-късно. Точно сега исках да изляза от тази стая.

-Искам да се махна от тук.

Жан Клод се дръпна нежно от двама ни и застана сам.

-Да нощта минава, а ние имаме много неща да правим.

Не погледнах към него или Ричард. Кажи речи бях обещала че ако свършим преди зазоряване ще правим секс. Но някак си гледайки голият гръб на Ашър, и Нарцис който го гледаше с нещо между обожание и ужас, аз просто нямах настроение вече.

7

Горният коридор беше блед и празен. Имаше сребърни ограничителни тапети високо на стената; повече като сребърни линии който бягат надолу по стената. Изглеждаше като коридор на някой луксозен хотел. Не знам дали беше камуфлаж или просто на Нарцис му харесва по този начин. След спалнята му в стил черен техно-пънк и Нарцис който беше самия Маркиз ду Сад в леглото си, това почти ме стресна. Сякаш пристъпваш от тъмен кошмар в тих, спокоен сън.

Ние бяхме тези които изглеждаха не на место. Всичките в черно, показвайки твърде много кожа. Джамил се движеше нагоре по стълбите, мускулите на горната част от тялото му се показваха мъчително през серия от черни кожени каишки. Панталоните му бяха стегнати като втора кожа и аз както отдавна научих докато гледах Жан Клод да сваля такива панталони, че не можеш да получиш гладка линия ако имаш бельо между кожата и панталоните. Той се обърна, косата му с дължина до кръста го последва. Движеше като сянка в светлият коридор.

Фрост беше следващият. Той е нов мъжки вампир който срещнах на изпълнението долу. На по-добра светлина, косата му очевидно беше с цвета на бурдо, като сянка на червено което не е сполучило, но някак си му отиваше. Кожените му панталони бяха покрити с повече ципове от колкото бе необходимо само за сваляне и обуване, и черната му жилетка имаше цип отпред. Напомняше ми на жилетката на Ашър с изключение на цветът. Опитах се да не мисля прекалено много за това което Ашър може да прави в този момент. Все още не знам дали Ашър го бе направил заради нас или наистина искаше да бъде с Нарцис. Беше ми по удобно с идеята че се е жертвал.

Вървях по средата с две жени зад мен. Силвия все още не изглеждаше като себе си за мен. Черната пола беше толкова къса че всеки който беше зад нея няма как да не види каквото беше под полата. Чарпогашника изкачваше краката й по целият път на горе и ги караше да изглеждат дълги и добре сложени, макар че тя е само с три инча по висока от мен. Тя също носеше три инчови токчета, което може би също добавяше илюзия за дълги крака. Коженият й потник показваше много дискретна линия от плът от вратът до кръстът където колан се пристягаше към тънкият й кръст. Гърдите й бяха останали магически от едната страна на линията, сякаш бяха държани с нещо повече от сутиен. Тя ми се усмихна, но очите й все още бяха бледо вълчите. Не съвпадаха с грима, полата и късата коса.

Менг Дю вървеше в задната част. Бледата й плът се показваше около виниловият костюм на котка, обезцветеното й тяло блестеше. Имаше едно докосване на блясък в ъгъла на окото й, който допълваше бледите синки и драматичната очна линия. Тя е по-малко от мен, с по-деликатни кости, по-малки гърди и по-тънък кръст, като изящна птица. Но погледа който тя ми хвърли беше повече като лешояд от колкото като канарче. Тя не ме харесваше, а аз не искам да знам защо. Но Жан Клод ме увери, че ще си върши работата. Жан Клод има много недостатъци, но ако се доверява на Менг Дю, че ще ме опази, тогава тя щеше да го направи. Той никога не е бил невнимателен с мен, не и по този начин.

Фост просто изглеждаше дяволски развеселен за това. Всичко го караше да се усмихва приятно. Повечето вампири си слагат арогантна маска за да не се разбере какво чувстват. Той изглежда използваше забавлението за това. разбира се, може би Фост просто бе щастлив тип, а аз просто прекалено цинична.