Окованият нарцис - Страница 37

-Глупаво от твоя страна.

Той държеше празните си ръце към мен, дланите нагоре. Приятен традиционен жест за да покажеш, че не си въоръжен и безпомощен. Да бе, точно така.

-Какво мога да направя за да оправя това между нас Анита? Не искам война между глутниците, а и научих че ще интервюираш алфи за да заемат мястото ти при леопардите. Аз съм Нимир Радж. Знаеш ли колко рядко срещани са превръщачите, които се превръщат в леопарди? Най-доброто, което вероятно ще откриеш, е друг 1еорагб Ноппе, да защитава, но не и истински цар.

-Ти кандидатстваш за работата?

Той започна да върви към мен, а стаята не беше голяма.

-Ще бъде чест за мен, ако вземеш предвид мен за тази работа.

Опитах се да вдигна лявата си ръка, но спазма беше твърде зле, че да довърша жеста.

Но Мика схвана идеята, спря да се движи.

-Нека да започнем като стоиш там. Имах толкова много от това да съм близо и лично и с двама ви, от колкото мога да се справя.

Той просто стоеше там, ръцете все още отворени, виж аз няма да те нараня.

-Хванехме те неподготвена, разбирам.

Съмнявах се че разбира, но беше любезно от негова страна да се престори. Никога не съм срещала превръщач, който има проблем да спи гол в голяма купчина, като кученца. Разбира се, никога не бях срещала някой чисто нов. Сигурно, трябваше да се научиш на такова ниво на удобство.

Лявата ми ръка потрепваше достатъчно, че махнах с дясната си ръка пистолета, извадих го от джоба и се опитах да успокоя не волевите движения.

-Ти си наранена - каза той.

Всеки скок на мускула изпращаше остра болка през ръката ми.

-Раздирането от нокти ще направи това и на теб.

-Мога да те накарам да се почувстваш по-добре.

Завъртях очи.

-Обзалагам се че го казваш на всички момичета.

Той дори не изглеждаше смутен.

-Казах ти, аз съм Нимир Радж, мога да викам плът.

Трябва да изглеждам толкова празна колкото се чувствах, защото той обясни.

-Мога да лекувам рани с докосването си.

Просто го гледах.

-Какво ще те убеди, че казвам истината? - попита той.

-Какво ще кажеш за някой, който ще потвърди за теб?

-Лесно направено - каза той и секунда по късно вратата се отвори. Беше друг непознат. Мъжът беше висок около шест фута, широки рамене, мускулест, добре сложен и тъй като беше гол, знаех че всеки сантиметър от него беше пропорционален. Най-малко той не беше в ерекция. Това беше освежаващо. Той беше блед, без тен. Сивата му коса падаше около раменете му. Той имаше сиви мустаци и една от тези бради стил Вандайк. Косата вероятно бе знак, че той е над петдесетте. Но това, което успях да видя от него, не изглеждаше старо или слабо. Изглеждаше повече като наемем каторжник, който би ти откъснал сърцето и би го занесъл на някой в кутия, за правилната цена.

Груб белег почти разполовяваше гърдите и стомаха му, извивайки се във формата на поли-луна покрай колана му и се скриваше в слабините му. Белега бе бял и изглеждаше стар. Или бе получил белега преди да стане превръщач или, или не знам. Превръщачите може и да останат с белези, но е рядкост, трябва да направиш нещо много грешно на раната , за да остане такъв лош белег.

-Не го познавам - казах.

-Анита Блейк, това е Мърл.

Само въвеждането и очите на Мърл се присвиха към мен. Очите му изглеждаха човешки, светло сив цвят. Погледа му се върна към лицето на водача му почти незабавно, като покорно куче, което иска да гледа лицето на господаря си.

-Здравей Мърл.

Той кимна.

-Остави хората й да влезнат в стаята.

Мърл се премести и знаех незабавно че той не искаше да го прави.

-Някой, но не всичките? - той го направи на въпрос.

Мика погледна към мен.

-Защо не всичките? - попитах.

Мърл обърна тези бледи очи към мен и погледа в тях ме накара да поискам да се свия. Той погледна към мен, сякаш можеше да види от другата страна и да прочете всичко. Знаех че това не беше истина, но беше добро вторачване. Принудих се да не трепна. -Кажи й - каза Мика.

-Твърде много хора в твърде малка стая. Не мога да гарантирам безопасността на Мика в тълпа от непознати.

-Ти трябва да си неговият Сокол - казах.

Устните му се свиха от отвращение.

-Ние не сме вълци не използваме техните думи.

-Добре, не ми е известно да има еквивалент на тази дума сред леопардите, но ти все още си шеф на бодигардите на Мика, нали?

Той ме гледаше и след това кимна леко.

-Добре. Наистина ли виждаш хората ми като заплаха за Мика?

-Работата ми е да ги виждам като заплаха.

Той имаше точка.

-Добре. Колко ще ти е удобно на теб да пуснеш в стаята?

Той премигна, щита падна от тежкият му поглед за момент, очите му бяха несигурни -Ти няма да спориш с това? - Отново той направи изявлението си като въпрос.

-Защо трябва да го правя?

-Повечето алфи ще спорят за да не покажат слабост - каза той.

Трябваше да се усмихна.

-Аз не съм толкова несигурна.

Това го накара да се усмихне.

-Да, тези които складират силата си, често са несигурни.

-Това е от опит - казах.

Той отново кимна, лицето замислено.

-Двама.

-Добре.

-Имаш ли предпочитания кои двама да бъдат?

Свих рамене.

-Чери и някой друг. - Избрах Чери, защото тя изглежда даваше най -добри рапорти. Нашата Чери беше съобразителна, освен ако не искаш за гръб в битка. Но аз се нуждаех от информация, не от умения в битките.

Мърл кимна леко, тогава погледа му се върна към Мика, който все още лежеше на леглото. Мика му махна да излезе. Големият мъж отвори вратата и проговори тихо. Чери беше първа през вратата. Тя беше висока и слаба с добре оформени гърди и стегнато тяло. Защо никой не носеше дрехи днес?