Окованият нарцис - Страница 38

Честно казано просто ми бе приятно да видя друга жена. Нормално не съм против да съм единственото момиче, често се случва в полицията, но голота винаги ме кара да искам да видя друга личност без пенис.

Те се усмихна, когато ме видя. Тя ме прегърна и я оставих, но се дръпнах първа. Тя докосна лицето ми сякаш наистина не вярва на очите си.

-Как се чувстваш?

Свих рамене и малкото движение опъна мускулите в лявата ми ръка, докато не трябваше да я притисна до тялото си за да я запазя да заподскача наоколо. Говорех през болката, стиснах зъбите си малко.

-Ръката ми създава проблеми, но другото е наред. Добре съм.

Чери докосна ръката, прокара леко ръката си през роклята.

-Мускулите са се стегнали от бързото излекуване. Ще бъде наред след няколко дни. -Няма да мога да използвам ръката си няколко дни?

-Спазмите ще идват и ще си отиват. Масажа помага. Топли компреси могат да помогнат. Трябва някой мускул да е бил увреден доста зле за да има толкова много спазми. - Споменах ли, че Чери беше медицинска сестра, когато не се превръщаше?

-Аз мога да ти помогна и да използваш ръката си днес - каза Мика.

И двете се обърнахме и го погледнахме.

-Как? - попита Чери.

-Мога да викам плътта - каза той отново.

Изражението на лицето й полазваше, че тя знае за какво се говори и беше впечатлена. И секунда по късно тя изглежда се съмняваше, беше подозрителна. Това беше моето момиче. Въпреки че честно казано, Чери имаше достатъчно солиден живот преди да я срещна, че тя да дойде с прекалено активни подозрения. Наистина мисля че не ми пукаше за това.

Опитвах се да си спомня какво означава „викане на плът”, когато Натаниел пристъпи през вратата. Последният пъ,т когато го бях видяла той бе набоден с остриета, плътта му бе разкъсана по целият стомах. Сега беше перфектен, нямаше дори белег.

Трябва да съм изглеждала толкова доволна колкото и учудена, както се чувствах, защото той ми се ухили. Той леко се завъртя, така че да мога да видя че гърба му, както и отпред, беше излекуван. Докоснах горната част на гърдите му, от където бях извадила едно от остриетата. Кожата бе гладка сякаш съм сънувала ножа.

-Знам, че вие момчета лекувате почти всичко, но никога няма да спра да се изненадвам. -В крайна сметка ще свикнеш с това - каза Мърл. Имаше нещо в гласа му, което ме накара да го погледна. Усмивките на Чери и Натаниел избледняха. Внезапно изглеждаха сериозни.

-Какво не е наред? - попитах.

Чери и Натаниел се спогледаха, но Мика проговори.

-Може ли да оправя ръката ти?

Обърнах се към него, за да му кажа да върви по-дяволите преди да разбера какво се случва, но лявата ми ръка избра този момент да се свие от пръстите до рамото ми, един масивен, болезнен спазъм подкоси колената ми. Само Чери ме държеше изправена. Ръката ми изглеждаше като жертва на стрихнин, пръстите ми свити. Чувството бе сякаш ръката ми се опитваше да се откъсне. Чери държеше почти цялото ми тегло, докато аз се опитвах да не изкрещя.

-Остави го да оправи ръката ти, Анита, ако може - каза тя.

Мускулите в се успокоиха болезнено, докато нуждата да крещя беше само малък глас в главата ми. Гласът ми дойде задъхан от напрежение, но ясен, не шепнене.

-Какво е това викане на плът? - Бях се наклонила толкова тежко към Чери, че единственият изискан начин, тя да ме задържи от падане, е да ме държи в ръцете си. Те държеше цялото ми тегло.

Мика дойде да застане до нас. Мърл се задържа зад него като прекалено загрижена бавачка.

-Мога да лекувам рани в глутницата си с тялото си - каза Мика.

Погледнах нагоре към Чери и видях Натаниел да седи зад нея. И двамата кимнаха по едно и също време, сякаш са чули незададеният ми въпрос.

-Никога не съм виждала Нимир Ра който можеше да вика плът, но съм чувала за това -каза Чери. - Възможно е.

-Не звучиш, сякаш му вярваш - казах.

Тя се усмихна слабо, очите и станаха уморени.

-Не вярвам много на никого - Те се усмихна тогава. - Освен на теб.

Изправих се, все още облегната на ръката й, но почти стоях сама. Стиснах ръката й с дясната си ръка, опитах се да сложа в очите й това ,което чувствах.

-Винаги ще направя най-доброто за теб, Чери.

Тя се усмихна отново и очите й олекнаха малко, макара че края на цинизма си остана. -Знам това.

-Всички го знаем - каза Натаниел.

Усмихнах му се. Казах молитвата, която казвам от както наследих леопардите: Боже, не ме оставяй да ги проваля.

Задържах здравият си захват върху Ръката на Чери, но се обърнах към Мика.

-Защо ръката ми е единственото нещо, което ме боли?

-Не те боли никъде другаде? - попита той.

Започнах да казвам не, тогава помислих за това.

-Всичко ме боли, но нищо както ръката. Нищо не боли така, както тя го прави.

Той кимна сякаш това означаваше нещо за него.

-Твоето тяло и нашата енергия излекуваха животозастрашаващата рана и малките, които бяха като белези на гърба ти.

-Не мислех, че лекуващата енергия може да бъде селективна - казах.

-Може, когато е насочена.

-Кой я насочи.

Неговите очи срещнаха моите.

-Аз го направих.

Погледнах към Чери и тя кимна.

-Той е Нимир Радж. Той е доминиращ над всички ни. Той и Мърл.

Погледнах към големият мъж.

-На кого от вас дължа благодарност?

Мърл поклати глава.

-Ти не ни дължиш нищо.

-Нищо - каза Мика. - Ние бяхме тези, които влезнахме в територията ти без позволението ти. Това беше наше престъпление, не твое.

Гледах ги и двамата.

-Добре, сега какво?

-Можеш ли да стоиш сама?

Не бях сигурна, така че пусках Чери на етапи, и открих че мога да стоя сама.