Окованият нарцис - Страница 39

Страхотно.

-Да, предполагам че мога.

-Трябва да докосна нараняванията за да ги излекувам.

-Знам, знам, голата кожа е най-доброто за лекуването на превръщачи.

Той се намръщи.

-Да така е.

Използвах дясната си ръка и плъзнах роклята на разстояние от лявото ми рамо. Разбрах че не беше достатъчно голо. Започнах да изваждам лявата си ръка от ръкава и друг спазъм ме удари. Беше Мика, който ме хвана този път, докато ръката ми се опитваше да се откъсне от тялото ми и ръката ми грабна нещо което нито можех да видя, нито да почувства,. Не беше просто болка. Беше лишаване на контрол, сякаш губех изцяло контрола над ръката си.

Мика прошепна:

-В писъка няма нищо срамно в него.

Просто поклатих глава, страхувайки се да отворя уста, страхувах се че ще крещя. Той ме снижи към пода, ръцете му бяха на колана на роклята ми. Спазма се облекчи на етапи отново, оставяйки ме задъхана на пода, докато той оголваше голяма част от лявата ми страна. Веднъж щом разкри лявата ми ръка и рамото, той дръпна роклята обратно над мен, покривайки всичко, от което се притеснявах, особено лявата гърда. Оценявах Жеста. Тъй като сега аз лежах на пода, гледайки нагоре към него, също оценявах че той не е беше стегнат и изправен. Това беше някак по-малко заплашително. Той беше на колене, прокарваше пръстите си малко над кожата на ръката ми. Освен че не докосваше кожата ми, той докосваше духовната енергия, която се разстилаше от кожата ми. Енергията му течеше от ръката му и се смеси с моята в танц на електроенергия, който накара кожата ми да настръхне. За първи път си помислих да попитам:

-Ще боли ли?

-Не, не трябва.

Чух мъжки глас. Гледах към всички мъже в стаята освен към една. Повърнах Глада за да видя Калеб все още да седи на леглото.

-Има ли шега която не чух?

-Игнорирай го - каза Мърл.

Погледнах към толкова сериозните му очи, докато смеха на Калеб бе пуснат като фон. -Сигурен ли си, че няма нещо, което искаш да ми кажеш за това викане на плът?

Мика поклати глава, изпращайки къдрици пред лицето си. разбрах че никой не беше светнал лампата. Ние все още се движехме в залеза на нощната светлина.

-Може ли някой да включи светлината?

Имаше суматоха от очи, които се отклоняваха едни към други, сякаш играеха на горещ картоф с поглед.

-Какво не е наред?

-Защо мислиш, че нещо не е наред? - попита Мика.

-Не се ебавай с мен, видях погледите. Защо не може да светнем лампите?

-Може да си фото-чувствителна, заради бързото излекуване - каза Чери.

Погледнах я и почувствах, че лицето ми беше подозрително.

-За какво са всичките тези погледи? - казах.

-Притесняваме се за това как тялото ти. . . реагира на нараняванията. - Тя коленичи от едната ми страна, противоположната на Мика. Тя погали косата ми както бихте погалили куче за да го успокоите. - Притесняваме се за теб.

-Разбрах това. - Трудно беше да съм подозрителна с вибриращата искреност в мен. Накрая трябваше да се усмихна. - Предполагам, че можем да направим това без светлина, докато той не ме излекува.

Тя се усмихна и този път усмивката докосна очите й.

-Добре.

-Може да искате да ни дадете малко пространство тук - каза Мика. - В противен случай енергията може да се разпространи.

Чери ме докосна за последно тогава се изправи и се отдръпна, взимайки Натаниел със себе си. Мика погледна към Мърл.

-Ти също.

Мърл се намръщи, но той отиде при другите. Всички бяха накрая на леглото с Калеб. Странно, бях толкова далеч от леглото, колкото ми позволяваше стаята без да я напускам. Направих го напълно несъзнателно, честно.

Мика остана коленичил, но се облегна назад, ръцете му върху бедрата, очите затворени и аз го почувствах да се отваря. Енергията му се завъртя около мен като нишка от горещ въздух, която спря дъха в гърлото ми, затрудни дишането ми. Той отвори тези чужди очи и ме погледна, лицето му отпуснато, сякаш беше по средата на медитация или сън.

Очаквах от него да постави ръцете си върху мен, но ръцете му останаха на бедрата му. Той наведе предната част на тялото си към рамото ми.

Сложих дясната си длан върху ръката му и, в момента в който го докоснах, звяра му се нави през мен. Беше сякаш някаква невидима голяма котка се плъзна и илезе от тялото му, по начина по който котката преминава между краката ви, с изключение на това, че тази котка достигна места, които дори любовници не трябва да докосват. Това замрази думите в гърлото ми , и от погледа на лицето на Мика, можех да кажа че и той го е усетил. Той изглеждаше шокиран колкото мен. Но той продължи да се навежда към мен. Дланта ми остана на ръката му, но не го спря, а аз не можех да мисля достатъчно, че да го помоля. Устните му докоснаха врата ми, където започваха белезите, и ми донесоха дъх на нестабилна въздишка. Той притисна устата си към врата ми и вкара завъртащата се, жива енергия в мен. Накара ме да се засрамя, но не ме болеше. Всъщност се чувствах толкова добре докато го блъснах назад.

Гласът ми дойде изцеден, слаб, почти шепот.

-Изчакай минута. Какво е това с устата? Мислех че ще поставиш ръцете си върху мен. -Аз казах, че мога да те излекувам с тялото си - каза той. Силата се протегна между нас като захарен памук, който се разтягаше в горещ ден между пръстите на децата. Беше сякаш ако се докоснехме щяхме да се разтопим един друг.

Дръпнах ръката си от него и беше сякаш ръката ми се движеше през нещо истинско и почти твърдо. Гласът ми беше стабилен, дори бях впечатлена.

-Мислех ,че това означава ръце.

-Ако имах предвид ръце, щях да кажа така. - Той наведе лицето си към мен, движеше се през силата и усещането беше като вълни във вода, когато някой плува към вас. Взех една шепа от тези заплетени къдрици.