Окованият нарцис - Страница 41

-Какво си ти? - попита Мика, гласът му беше изненадан шепот.

Винаги съм си мислела, че вампирите взимат жертвите си, открадват волята им с очите си и им правят нещо като магическо изнасилване. Но в тази неотложност знаех, че е по-сложно от това, и по-просто. Гледах през очите на Жан Клод, силата му. Погледнах в лицето на Мика от сантиметри разстояние и го видях, чувството, неговата собствена нужда. Похотта беше там, ужасно недоволната похот и знаех че е от доста време с Мика. Но от долу беше по-голямата нужда, необходимостта за сила и подслон която властта може да му осигури. Беше сякаш можех да помириша нуждите му, да ги завъртя с езика си. Погледнах в жълто-зелените му очи, в това толкова човеко лице и Жан Клод ми даде ключа за душата на Мика.

-Аз съм сила, Нимир Радж. Достатъчно сила, която да те стопли в студените нощи. -Силата течеше от кожата му като горещ вятър. Този горещ вятър се смеси със силата във мен, усукаха се в мен докато не бяха извадени като нож дълбоко от мен. Това откъсна издихание от гърлото ми и Мика ме повтори. Силата се превърна в нещо безболезнено, нещо което галиш вместо да намушкваш, нещо което чакаш цял живот за да имаш.

Видях усещането да минава като поток през лицето на Мика и знаех, че той също го е почувствал.

Вятърът раздвижи ръба на косата му. И вятъра се движеше между нас, като място, където се срещаха студено и горещо и откриват нещо по-голямо, отколкото могат да образуват самостоятелно, нещо огромно и завихрящо се, вятър толкова силен, че може да изравни къщи и телефонни стълбове със земята.

Ръцете му се стегнаха около мен.

-Аз съм Нимир Ра, умствените игри не работят върху мен.

Застанах на колене все още в кръг от ръцете му, притиснах тялото си към предната част на неговото. Бяхме почти същата височина, контакта с очите беше страшно интимен. Силата се притискаше около нас като гигантска ръка, която ни притискаше един към друг. Тялото му реагира и той отново беше стегнат и голям, така силно притиснат към слабините и стомаха ми. Обикновено тук се смущавах, паникьосвах се, но не го направих. Знаех, че Жан Клод може да се храни от страст толкова добре, колкото и от кръв, но никога не го разбирах наистина какво означава до този момент, когато плътта на Мика докосваше моята. Не беше просто голото притискане към него, твърдостта и големината срещу тялото ми, това което ме накара да трепна срещу него, беше нуждата в тялото ми. Чувствах гласът му да трепери през тялото му, сякаш можех да прочета части от него, коато са прекалено примитивни за думи, нужди, коато нямат нищо общо с езика, и всички се правят с гола плът.

Той затвори очи и меко изпъшкване му избяга

-Това което предлагам не е илюзия, Нимир Ра, истинско е.

Той поклати глава.

-Сексът не е достатъчен.

-Аз не ти предлагам секс, не и сега. - Дори докато го казвах, притиснах тялото си срещу неговото. Цялото му тяло потрепна срещу мен и звук, много като хленчене излезе от гърлото му.

-Предлагам ти вкуса на истината, Нимир Радж, малък вкус от всичко, което мога да ти предложа. - В главата си знаех че е лъжа, но в сърцето си знаех, че е истина. Аз му предлагах сила и плът, две неща които той искаше, нуждата преди всичко друго. Това беше перфектната стръв, това беше грешно. Започнах да отстъпвам и да затварям силата обратно, но Жан Клод се бореше с мен. Той пъхна силата си в мен като ехо от тялото си, яздеше ме. Беше твърде късно за мен да се храня както хората се хранеха и да му върна силата. Той ме избягваше тези нощи, защото бях слаба. Аз ставах силна, а той отслабваше, а той имаше врагове в града. Ние не можехме да си позволим слабост. Всичко това, знаех в сърцето си, неговото съзнание към моето. И там беше семето на съмнението, можехме ли да си позволим да бъдем слаби? Това направи невъзможно за мен да го затворя.

-Какво искаш в замяна - попита Мика с шепот, който го държеше на ръба на отчаянието, като че ли и двамата знаем че каквото и да поисках, той щеше да го направи.

-Искам да пия от топлият прилив на тялото ти, да напълня устата си с тази гореща течност, която бие точно тук, отдолу - и докоснах с устни вратът му. Ароматът на кръв толкова близо до повърхността накара стомаха ми да се обърне, но ние бяхме близо, толкова близо, не трябваше да го притискаме, не трябваше да го плашим. Бяхме като рибари. Имахме нашата мрежа, всичко от което се нуждаехме е рибата да спре да се бори и да се успокои.

Устните ми се задържаха над вратът му, докато той проговори.

-Покажи ми достатъчно сила, която да струва момента, и ще ти дам всички телесни течности които пожелаеш.

Махнах косата му на една страна, плъзнах я назад. Свих ръката си в юмрук в къдриците му и дори това движение доведе звук от гърлото му. Оголих дълга, гладка линия от шията му. Той наклони главата си на една страна, сякаш знаеше какво искам сега. Можех да видя пулсът на врата му, биеше срещу кожата му като нещо малко и отделно от него, нещо живо, което можех да освободя.

Облизах с език тази пулсираща кожа. Исках да бъда нежна, исках да съм много неща, но кожата му беше гладка и безупречна срещу устата ми, а миризмата му ме опияни като най-хубавият парфюм. Пулсът му биеше срещу устните ми и аз потопих зъби около безумното движение. Захапах кожата му, вкарах зъбите си в плътта отдолу и в силата му, звяра му.

Почувствах моят звяр да се вдига през тялото ми, като някаква страховита форма, която се вдига през океанските води, един левиатан ,който растеше и растеше, подуваше се вътре в мен, докато кожата ми не можеше да го задържи, тогава докосна неговият звяр и това го спря, носеше се в черната вода, носеше се в тялото ми като нещо огромно. Двете сили се носеха в тъмната вода докосвайки повърхността на телата си, нашите тела. Усещането беше като кадифе, което се трие вътре в мен, с изключение че това кадифе имаше мускули, плът и беше много твърдо дори и докато бе меко. Образа, който премина през ума ми беше на някаква голяма котка, която се трие в мен, завърташе се през мен, но по-голяма от тази. Бях виждала звяра на Ричард да се движи през очите му като някаква голяма форма наполовина виждаща се във водата и чувството беше толкова голямо, толкова поразително. Пиех силата на Мика не само през устата и надолу по гърлото си. Където и да го докоснех аз се хранех. Можех да усетя сърцето му да бие срещу голите ми гърди. Усещах кръвта му да преминава през тялото му, усещах всеки инч от него, който бе притиснат към мен. Усещах нуждата му, желанието му и аз го изядох. Хранех се от шията му, сякаш пулсът му беше в центъра на някаква голяма торта, сякаш щом изяда плътта, щях да открия нещо сладко. Дръпнах кръвта и с първото докосване на сладкият металически вкус в устата ми, всички преструвки, всичката хубост изчезна, удавена в аромата на свежата кръв, вкусът на разкъсаната плът, усещането за месо и кръв във устата ми. Усещането за ръцете му притиснали тялото ми към неговото, краката ми се усукаха около кръстът му, яздех го. Бях наясно като далечно знание, че той не беше в мен, че той все още бе притиснат между телата ми, толкова твърд, толкова готов, че потрепна срещу стомаха ми. Дъхът му идваше по-бързо и по-бързо. Някой издаде малък животински звук и това бях аз. Ноктите на Мика се забиха в тялото ми, миг преди да излее върху мен горещи вълни, звуци прекалено примитивни за думи и нямаше достатъчно сили за да може писъците да излязат от устата му.