Окованият нарцис - Страница 48

-И ти ще го накараш да плати за това. така ли?

-Да, така.

-С живота му?

Той въздъхна.

-Не го искам мъртъв, Анита. Но първоначално, когато открих какво е направено, исках да го убия сам. Исках го толкова зле, че не се доверих на себе си да съм около него, така че го отведох на безопасно, докато мога да се успокоя. Но Яков взе това и поиска гласуване.

-Кой е Яков?

-Новият ми Гери, на трето място в йерархията след Силвия.

-Никога не съм го чувала преди.

-Той е нов.

-По дяволите, на трето място в йерархията, а е нов. Той или е добър боец или е много коварен боец за да спечели толкова много битки за по-малко от половин година.

-Той е добър и е коварен.

-Амбициозен ли е? - попитах.

-Защо?

-Ако Яков не бе поискал гласуване, ти щеше ли да ми върнеш Грегорий?

Той остана тих толкова дълго, че накрая попитах.

-Все още ли си там.

-Тук съм. Да, щях да ти го върна. Аз не мога да го убия за това, което направи.

-Така че Яков е придвижил нещата и те е лишил от могъщ съюзник, мен, и те принуждава да обявиш война на друга група, леопардите. Той е бил заето момче.

-Той просто е направил това, което мисли за правилно.

-Исусе Ричард, как може да си толкова наивен?

-Мислиш, че той иска работата ми?

-Знам, че иска работата ти. Мога да го чуя в гласа ти.

-Ако не съм достатъчно силен, че да задържа глутницата, тогава е право на Яков да ме предизвика. Но той първо трябва да победи Силвия, а тя е добра колкото него, и толкова коварна.

-Колко голям е Яков?

-Моята големина, не толкова мускулест.

-Силвия е добра, но тя е шест фута, слаба и е жена. И толкова мразя да го казвам, но това прави разликата. Горната част на тялото ви е по силна от нашата. Ако уменията са равни, по-големият човек ще победи по-малкият.

-Не подценявай Силвия - каза той.

-Не я подценявам, нито един от двамата. Тя също ми е приятелка и не искам да умре, просто защото ти не искаш да се погрижиш за работата си.

-Какво трябва да значи това?

-Означава, че докато той не победи Силвия и стане твой Фреки, твоят втори в командването, ти можеш да го убиеш извън предизвикателството. Можеш да го екзекутираш.

-И ако Маркус беше направил така с мен, сега щях да съм мъртъв.

-И Маркус щеше да е жив, Ричард. Не си помагаш.

-Ние не сме животни, Анита, ние сме хора. и аз не мога да го убия, само защото мисля, че той е след работата ми.

-Ти не можеш да стоиш просто там като Улфик, Ричард, биеш се до смърт за това. Знам на теория, че ако и двамата сте съгласни, не трябва да има смърт. Но аз разпитах наоколо и никой върколак не ми каза да си спомня за битка за Улфик, която да не е била до смърт. Той не е след работата ти Ричард, той е след живота ти.

-Не мога да контролирам какво прави Яков, само какво правя аз.

Започнах да си спомням защо аз и Ричард не правехме това като двойка. О, там има много причини. Видях го да яде Маркус и това ме накара да избягам. Тогава се събрахме и белезите бяха изумителни. Но там има друга причина. Причина, която ме кара да се чувствам уморена и по-стара от Ричард, въпреки че всъщност той е с две години по-голям от мен.

-Ставаш глупав, Ричард.

-Това наистина не е твоя работа, Анита. Ти вече не си моя лупа.

-Ако ти умреш, белезите могат да завлекат Жан Клод и мен в гроба с теб, така че един вид това го прави моя работа.

-И ти няма да рискуваш живота си всеки път, когато гониш вампири или свръхестествени същества с полицията. Ти почти умря е Ню Мексико преди по-малко от месец. Ти рискува всички ни.

-Опитвах се да спася човешки живот, Ричард. Ти се опитваш да изкопираш политическа система. Идеологията е страхотна в класната стая или на дебат, но това, което се смята, е кръвта и плътта, Ричард. Това, за което мислим тук, е живот или смърт, не някаква остарял идеал, който имаш в главата, за перфектният свят, който можеш да дадеш на глутницата си.

-Ако идеалите не са нищо, Анита, тогава сме просто животни.

-Ричард, ако Грегорий умре за това, тогава ще убия Яков и всеки друг, който се изпречи на пътят ми. Ще унищожа лупанара и ще го сравня със земята, така че помогни ми. Обясни на Яков и на всеки друг, който се нуждае от обяснение, че ако те се ебават с мен, ще умрат.

-Не можеш да се биеш с цялата глутница, Анита. Не и спечелвайки.

-Ако мислиш че единственото нещо, за което ми пука, е да спечеля, тогава не ме познаваш. Ще спася Грегорий, защото казах, че ще го направя.

-Ако се провалиш на теста, не можеш да го спасиш.

-За какъв вид тест говорим?

-Такъв какъвто само превръщач може да премине.

-Ричард, Ричард. . . - Исках да изкрещя и да побягна към него, но внезапно бях поуморена от колкото ядосана, по обезсърчена от колкото очарована.

-Отбележи това, Ричард, ако се проваля в спасяването на Грегорий, тогава ще пресъздам нова версия на ада за да отмъстя за него. Обясни това на Яков, увери се че ще го разбере.

-Кажи му го сама. - Имаше тишина и звуци от движение. Дойде мъжки глас, глас който никога не бях чувала. Гласът беше любезен, млад. -Здравей, аз съм Яков, чувал съм много за теб. - гласът му показа, че не е харесал това, което е чул.

-Виж Яков, не се познаваме един друг, но не мога да ти позволя да убиеш Грегорий за нещо, което не е направил.

-Единственият начин за да ни спреш, е да го спечелиш обратно.

-Ричард ми обясни, че трябва да взема някакъв тест за да си върна Грегорий. Той също каза, че ако се проваля ще екзекутирате Грегорий.

-Това е закона на глутницата.

-Яков, не ме искаш за твой враг.

-Ти си Нимир Ра на малка леопардска глутница. Ние сме ТЬгоппоз Кокке клан. Ние сме лъкои, ти не си нищо за нас.