Окованият нарцис - Страница 47

-Идеите са страхотни на теория, Ричард, но те не работят в реалният живот.

-Не съм съгласен - каза той. Гневът му си отиваше. Той просто внезапно беше уморен. -Няма да споря за неща които са доказани, откакто се запознахме. Аз се съсредоточавам върху нещата, които мога да променя. И няма значение колко го искам, ние не можем да се променим един друг, Ричард. Ние сме каквито сме. - Гласът ми бе несигурен отново, изпълнен с чувствата и емоциите, които чувствах. - Така че Грегорий добре ли е?

-Добре е.

-Искам го обратно, знаеш това.

-Знам го. - Гневът му се завърна.

-Сега като не съм лупа, не съм от глутницата, как да си го върна?

-Трябва да дойдеш в лупанара утре вечер и да направиш заявление за него.

-Какво имаш предвид с това заявление за него?

-Трябва да докажеш честта си. Че имаш някакъв вид чест.

-Като някакъв избор, опит, какво?

-Не знам още. Ние ще. . . гласуваме.

-По дяволите Ричард, има причини защо ние сме представители на демокрацията в тази страна, не чисто единство. Чисто един човек, един вот, просто не работи така. Не можеш да решиш нищо по този начин.

-Те решават, Анита. На теб просто не ти харесва начина, по който става.

-Как можа да вземеш Грегорий? Как може да го направиш?

-Когато разбрах какво се е случило, знаех че глутницата ще гласува да бъдеш изхвърлена. Повечето от тях не бяха щастливи от теб дори и преди. Ти не си глутницата и те не харесват това. Фактът че ги изостави, всички тях, за шест месеца не помогна. -Трябваше да събера моите неща заедно, преди да се върна, Ричард.

-И докато ти събираше своите неща, моите се разпадаха.

-Съжалявам Ричард. Но не знаех.

-Утре вечер на лупанара, около един часът след залез слънце. Можеш да доведеш всичките си леопарди и всички други превръщачи, които са ти съюзници. А аз , като Улфик, ще доведа плъхолаците.

-Аз не съм лупа вече, така че те вече не са мои съюзници, нали?

-Не - каза той и гневът му го нямаше отново. Ричард не можеше да се сърди дълго на никого.

-Какво ще се случи ако не спечеля Грегорий обратно?

Той не ми отговори, само звукът на дишането му по телефона.

-Ричард, какво ще се случи с Грегорий?

-Той ще бъде съден от глутницата.

-И?

-Ако той бъде осъден за убийството на лупата ни, това означава смъртна присъда.

-Но аз съм точно тук Ричард. Аз не съм мъртва. Не можеш да убиеш Грегорий за това, че ме е убил, когато не ме е убил.

-Аз забавих решението, докато не си достатъчно добре, че да присъстваш. Това беше най-доброто, което можех да направя.

-Знаеш Ричард, понякога е хубаво да бъдеш цар. Царя може да помилва който иска, царя може да се ебава с когото иска.

-Знам това.

-Тогава бъди цар, Ричард, истински цар. Бъди техен Улфик, не техен президент.

-Правя това, което мисля, че е най-добро за тях.

-Ричард, не можеш да направиш това.

-Вече е направено.

-Ричард, ако се проваля на малкият ви тест, няма да те оставя да екзекутираш Грегорий.

Разбираш ли ме?

-Няма да ти е позволено да носиш пистолети в лупанара, само ножове. - Гласът му стана много предпазлив.

-Спомням си това. Но Ричард, ти слушаш ли ме? Разбираш ли ме?

-Ако се опитаме да екзекутираме Грегорий утре вечер, ти ще се биеш с нас, разбирам. Но разбери това, Анита, твоите леопарди не са колкото нас, не дори и с Мика и неговата глутница. Превъзхождаме те пет към едно, може би повече.

-Няма значение, Ричард. Не мога да стоя и да гледам Грегорий да умира, не и за нещо толкова глупаво, колкото това.

-Ще се опиташ ли да спасиш една от котките си и да рискуваш да загубиш всички останали? Наистина ли искаш да видиш какво ще се случи ,ако те се опитат да се бият по техният начин в лупанара? Аз не искам да го виждам.

-Това е. . . по дяволите, Ричард, не ме набутвай в ъгъла, няма да ти хареса.

-Това заплаха ли е?

-Ричард. . . - трябваше да се спра по средата на изречението и да преброя бавно изпод дъха си. Но броенето до десет не помогна. - Ричард, - гласът му излезе по-спокоен. -Ще спася Грегорий, каквото и да струва. Няма да оставя вълците да изколят леопардите ми, каквото и да струва. Ти изпусна нервите си и взе един от леопардите ми. Вкара глутницата си в капризна демокрация, където ти дори нямаш вето като президент. Наистина ли би направил грешката да започнеш война между твоята и моята глутница? -Все още мисля, че всеки да има глас е добра идея.

-Това е добра идея, но не работи, нали? - Той беше тих отново - Ричард не прави това. -Това не е в моите ръце. Съжалявам, Анита, не знаеш колко съжалявам.

-Ричард няма наистина да ги оставиш да екзекутират Грегорий. Имам предвид, не наистина.

Тишина отново.

-Ричард, говори ми.

-Ще направя каквото мога, но ако загубя вота за това. Не мога да го променя.

-Наистина ли можеш да седиш и да го гледаш как умира за нещо, което не е направил? -От къде знаеш, че той не те е заразил нарочно.

-Бях там. Той падна върху мен с две от онези змии върху него. Беше инцидент. Той ги задържа да не извадят сърцето ми. Той спаси живота ми, Ричард и това проклето нещо е заплащането му.

-Той не можеше да си върне ноктите в последният момент? - попита Ричард.

-Не, всичко се случи прекалено бързо.

Той се засмя, но това беше горчиво.

-Ти си от толкова дълго около нас и все още не разбираш какво сме. Аз мога да върна ноктите си за по-малко време, отколкото ти можеш да мигнеш. Грегорий не е по-бавен от мен. А като леопард, той е по-бърз, по-гъвкав.

-Искаш да кажеш, че го е направил нарочно?

-Казвам, че той е имал част от секундата за да реши какво да направи и той е решил да те задържи като тяхна Нимир Ра. Направил е избора за да те вземе от мен.