Окованият нарцис - Страница 61

Облегнах се срещу тежкият черешов дървен стълб на леглото, с дланта върху него. Но дланите ми не бяха достатъчно големи за да обградят дървото. Беше голямо легло, с царски размери.

-Какво не е наред Анита?

Поклатих глава.

-Не искам да говоря за това.

-Съжалявам. Ще бъда добър. Обещавам.

-Без повече дразнене? - попитах.

Той се опита да остане сериозен, но усмивката си пролича.

-Бих ти казал без повече дразнене, ако мислех, че ще успея да го преживея, но ще ти обещая, че няма да те дразня повече днес. Как ти се струва?

Трябваше да се усмихна.

-Честно, предполагам. - Седнах на края на леглото.

-Изглеждаш загубена тази вечер - каза той.

Беше прекалено близо до това, което си мислех, обърнах се и го погледнах.

-Толкова ли е очевидно?

-Само за някой, който те познава.

-Толкова добре ли ме познаваш Джейсън?

-Понякога. А понякога тотално ме объркваш.

Дръпнах завивката и се намъкнах под чаршафа, сатена ме покри. Оставих много разстояние между мен и Джейсън. Плъзнах пистолета под възглавницата, предпазителя спуснат. И с допълнителна предпазна мярка, откакто спя без кобур, без куршум в цевта.

-Честно, Анита, ще се държа прилично, можеш да се приближиш.

-Знам.

-И не просто, защото Жан-Клод и Ричард няма да го харесат.

-Ричард не се среща с мен вече, Джейсън. Той не е мой вече. - Просто да го кажа на глас, накара кожата ми да изстине, стомаха ми да се стегне.

-Той казва така, но ако открие, че съм опитал нещо тази днес, нещо сериозно, той ще ме накара да си платя за това.

-Какво имаш предвид.

-Той може да не се среща с теб, но се обзалагам, че няма да толерира това, да излизаш с други вълци. Това, че не е способен да те има, не е същото нещо, като да не те иска. Погледнах към него.

-Кога стана толкова умен?

-Имам си моите моменти.

Трябваше да се усмихна.

-Да, имаш ги.

И двамата се усмихвахме, когато Натаниел излезе от банята.

-Загаси светлината Натаниел.

Натаниел направи това, което го помолих и тъмнината беше пълна. Лампите бяха на регулатор и щеше да стане по-меко след няколко часа. Но до тогава, тъмнината щеше да е пълна. Обикновено не се притеснявам от мрака, но тогава идваше клаустрофобията, сякаш някаква огромна черна ръка ме притискаше. Усетих Натаниел до леглото.

-Моля те, светни лампата в банята и остави вратата открехната. - Той се върна и го направи. Едно от добрите неща за Натаниел бе това, че не задава много въпроси, когато му кажеш нещо. Това ме дразнеше. Сега го премислях, някак.

Той остави вратата отворена, просто достатъчно, за да пусне тънък лъч светлина в спалнята, и се върна до леглото.

Натаниел повдигна чаршафа и се вмъкна в леглото без дума. Но неговото вмъкване, значеше, че трябва да се приближа до Джейсън. Намерих пистолета и го преместих под възглавницата заедно с мен, но Натаниел не се притисна към мен и имаше пространство между нас, както бяхме легнали и тримата. Не толкова много пространство, колкото ми харесва, но все пак си беше пространство . Всъщност бях способна да се завъртя на една страна, без да се бутам в някой. Разбира се, това не беше начина, по който спя в къщи. В къщи, Натаниел и останалите се скупчват заедно. Спя от вече повече от шест месеца сред тях. Беше тъжно, смислено, че когато спя сама, се чувствам самотна.

Натаниел се беше завъртял автоматично на една страна, гърба му към моят, чакаше ме да скъся дистанцията между нас. Вече беше отместил косата си на една страна, като одеало, което е махнато от пътя, оставяйки гърбът му и част от вратът му гладки и голи. Лежах там, за секунда, две, тогава помислих и се завъртях. Преместих се срещу него, притиснах се към топлината на тялото му, плъзнах ръката си около кръста му. Той беше само няколко инча по-висок от мен, достатъчно че да мога да се сгуша, притискайки лице към гърба му, в кухината между плешките му. Това беше начина, по който спим от доста време.

-Сега се чувствам изоставен - каза Джейсън.

Въздъхнах, хванах Натаниел малко по-стегнато.

-Обещаваш ли да не пробваш нищо?

-Обещавам да съм добър.

-Не това попитах.

Той се засмя леко.

-Ти си по-добра в тези игри. Добре, обещавам да не опитвам нищо.

-Тогава можеш да се приближиш, ако искаш.

-Знаеш, че искам - каза той. - можех да го усетя как се придвижва по леглото към нас. -Също обеща да бъдеш добър.

-Нямаш на идея колко добър мога да бъда. - Беше много близо когато каза последното. -Дразниш, Джейсън.

-Съжалявам. - Но той не съжаляваше. Изви се срещу гърба ми, тялото му прие формата на моето, коленете му се извиха в почти перфектна линия зад мен. Ние бяхме с една и съща височина, което правеше нещата лесни. Също поставяше една част от анатомията му срещу дупето ми, беше трудно да не забележа, че той беше щастлив да е тук. Не много отдавна, щях да го накарам да се мръдне, но прекарах месеци учейки превръщаческият етикет. Мъжете опитват най-доброто за да не получават ерекция, и за да не я използват, когато това се случи; жените се опитваха да игнорират факта, че мъжете са в ерекция. Това беше правилото. Това позволява на всеки да претендира, че ние сме просто група от кученца, спящи в приятна, приятелска купчинка. Да признаеш нещо друго, ще разпадне системата.

Разбрах, че това не ме притеснява. През месеците научих, че това е просто едно от тези механични неща, които се случват, нищо наистина лично. Мислех, че Джейсън беше разочарован от това, че не получи различна реакция от мен. Когато не реагирах, той мръдна бедрата си съвсем леко на разстояние от мен, но притисна останалата част от себе си към мен по-плътно.