Окованият нарцис - Страница 62

В действителност бях в сандвич между тях и това ми напомни момента, когато бях между Калеб и Мика. Не беше успокояващ спомен. Но миризмата на кожата на Натаниел беше позната. Мириса на ванилия от косата му, където беше лицето ми и усещането за тялото му беше успокояващо. Издърпах усещането за него около мен като покривало, притиснах тялото си колкото близо можех, към него, без да премина от другата страна. Съзнавах в главата си, въпреки че никога нямаше да го кажа на глас, че тази вечер се бях прилепнала. Държах го сякаш той беше последното солидно нещо в света, начина по който исках да държа Жан-Клод и не можех.

Ръката на Джейсън се плъзна по бедрото ми, но аз го бях принудила да се махне от кръста ми, когато се притиснах така стегнато към Натаниел, нямаше къде другаде да си я сложи. Ръката му беше много неподвижна срещу голият ми крак и имаше напрежение в него, сякаш чакаше да протестирам. Когато не го направих, той се отпусна и дори върна цялото си тяло срещу мен. Беше се принудил да се успокои. Хубаво за него. Честно, беше приятно да имам Джейсън зад гърба си. Обикновено, обвивах Натаниел, заемах доминантна позиция с моето тяло защитаващо неговото, гърбът ми гол към стаята. Но сега не се чувствах особено доминираща. Исках някой да ми пази гърба. И ако това не можеше да е Жан-Клод или Ричард, Джейсън не беше лош избор. Въпреки дразненията, той ми беше приятел.

Натаниел заспа първи, той обикновено заспива по-бързо от мен. Някак си знаех, че Джейсън беше все още буден, притиснат към гърба ми, ръката му на бедрото ми. Можех да усетя напрежението в него, докато се унасях и странно, беше успокояващо. Джейсън буквално ми беше гръб. Значеше, че мога да спя и между трима ни, каквото и да дойде през вратата, вероятно щяхме да се справим. Вероятно.

15

Сънувах. Нещо объркващо, за тела и тичане, и за шум от звънене, който караше тълпата да бяга по-бързо. Звънене? Събудих се достатъчно, за да почувствам Натаниел да се движи до мен. Той се протегна от ръба на леглото и се обърна с моя мобилен телефон от купчината ми с дрехи. Връчи ми звънящия телефон.

- За теб е.

Джейсън промърмори:

- Боже, колко е часът?

Отворих телефона и го сложих на ухото ми, преди някой да отговори на въпроса му.

- Да, аз съм .-бях полубудна.

- Анита?

- Да, кой е?

- Рафаел е.

Това ме накара да седна. Рафаел беше царя на плъховете. Техния еквивалент на Улфрик.

Той също беше и съюзник на Ричард.

- Аз съм тук, какво става?

- На първо място, съболезнования. Чух, че може да си истинска Нимир-Ра на следващото пълнолуние.

- Боже, новините пътуват бързо.- казах аз, опитвайки се да не звуча кисело, но неуспешно.

- Второ, знам, че глутницата държи един от леопардите ти, и че трябва да се опиташ да го спечелиш от тях тази вечер. Имаш право да заведеш съюзници с теб, и за мен ще бъде чест, ако позволиш плъхолаците да те придружат.

- Оценявам жеста, Рафаел, не знаеш колко много оценявам това, но аз вече не съм Лупа. Твоят съюз е с глутницата, и аз не съм от глутницата вече.

- Вярно е, но ти рискува себе си веднъж, за да ме спасиш от мъчения и възможна смърт. Тогава ти казах, че плъхолаците няма да забравят това, което си направила за нас.

- Ами съюза ти с Ричард?

- Той е с Ричард, а не с глутницата.

- Появяването ти тази вечер като мой гръб все още е конфликт на интереси, не мислиш ли?

- Не мисля така. Мисля, че така ще отбележим, че ако Ричард вече не е Улфрик, плъхолаците няма да бъдат съюзници на върколаците .

- Ще се появиш с мен тази вечер, за да стане ясно, че съюза ти е с Ричард, а не с глутницата?

Джейсън седна на леглото.

- Да. - заяви Рафаел.

- Умно от твоя страна.

- Благодаря.

- Значи не харесваш Яков?

Джейсън се приближи до мен, сякаш можеше да чуе Рафаел от другата страна.Може би можеше.

- Не. - заяви Рафаел.

- Аз също.

- Значи ще се срещнем в дома ти тази вечер, преди да отидем на лупанара.

- Само ти?- Направих го на въпрос.

- О, не, ние ще бъдем там сила, така че да не се покажем на привържениците на Яков.

- Харесвам начина, по който мислиш.- казах аз.

- Иска ми се Ричард да го прави.- заяви Рафаел.

- И ти ли се опита да го накараш да екзекутира Яков?-Попитах.

- Знаех, че ще се разбереш както проблема, така и необходимото решение, Анита.

- О, разбирам. Просто искам и Ричард да разбере.

- Да, - Рафаел каза, -да. Яков не е човек като Ричард, но има някои качества, които бих искал Ричард да притежава.

- Аз също.

- Ще се срещнем довечера в къщата ти при пълна тъмнина.

- Аз ще съм там. И Рафаел ...

- Да?

- Благодаря.

- Не са необходими благодарности. Плъховете са ти длъжници. Ние плащаме дълговете си.

- И това ти дава възможност да отправиш заплаха към Яков и неговите поддръжници, без да правиш нищо, което може да предизвика война .- казах аз.

- Както казах, Анита, разбираш нещата, които Ричард не може. До довечера.

- До довечера.- казах аз. Той затвори телефона. Затворих и аз. Джейсън практически се беше облегнал на рамото ми.

- Правилно ли чух, че Рафаел и плъхолаците ще дойдат с теб тази вечер на лунапара?

- Ще идеш да доносничиш на Ричард?-Попитах аз, взирайки се в лицето му от сантиметри, гърба му докосваше рамото ми.

- Не.

Очите ми се разшириха.

- Освен ако Ричард не пита точно " Рафаел ще бъде ли там тази вечер, като съюзник на Анита?” тогава не е нужно да отговарям. А аз не давам доброволно информация.

- Това отрязва клетвата ти за подчинение доста, нали?

- Моята вярност е към Ричард. Ако присъствието на плъховете с теб тази вечер ще помогне на Ричард, няма да го нарани.