Окованият нарцис - Страница 66

Беше изградено докато не беше голяма тежест в тялото му, в съзнанието му. Това беше нещо, което го обременяваше, изпълваше го, и той не можеше да се освободи от него. Разбрах защо Жан-Клод беше казал, че бихме се хранили от онези, от които вече сме били привлечени. Имаше толкова много повече за хранене от Натаниел. Нашата история заедно го правеше не просто хранене, а пиршество.

Слизах обратно надолу по тялото му, хапех плътта, но сега не пусках кръв. Лежах с буза, притисната към кривата на задника му, борейки се със себе си, да не се пресегна към предната му част. Борейки се с нарастващата нужда. Аз нямаше да го докосна, не така. Когато можех да си се доверя, разтворих краката му доколкото можеха, и захапвах, маркирайки недокоснати райони, все по-близо, докато успях да го видя притиснат между тялото му и леглото.

Исках да го оближа там, да търкулна тестисите му в устата си. Но си нямах доверие.

Бях оставила хълбоците и гърба му кървави, нямах си доверие, не можех да гарантирам какво ще направя. Преместих устата си назад, без да го докосвам, а налягането от неговата похот и моята се изкачи като лятна мълния, почти там, почти там. Прекарах езика си на малкото възвишение на кожата в задната част на тестисите му и Натаниел извика.

Засмуках кожата, поех я в устата си в дълга линия, работих с езика и зъбите, и налягането се разби над нас като освободена буря в един дълъг оглушителен взрив. Той извика името ми, и аз издрах бедрата му с нокти ,борейки се с два различни глада и да не отхапя това деликатно малко парче кожата от тялото му. Когато всичко свърши, аз се отдръпнах от него, само за да видя, че не съм го белязала, дори и отпечатък от зъбите ми. Лежах на леглото между краката му, с една ръка на бедрото му, другата сгъната под мен, заслушана в ударите на сърцето ми.

Той лежеше тихо, с изключение на неистовото дишане. Звук ме накара да повдигна поглед от бедрата на Натаниел, подпирайки се на гладката ранена плът на задника му. Джейсън стоеше в средата на стаята с това, което изглеждаше като окови в ръцете му. Очите му бяха широки, дишането твърде бързо.

Трябваше да се чувствам неудобно, но Аrdeur беше сит, и моят звяр се беше свил в мен като доволна котка. Бях твърде доволна от себе си за да бъда смутена.

- От колко време гледаш?- Дори гласът ми звучеше мързелив.

Той трябваше да прочисти гърлото си два пъти преди да успее да каже:

- Достатъчно дълго.

Аз се качих обратно до тялото на Натаниел, докато не бях притисната по дължината му. Поставих бузата си срещу лицето му и прошепнах:

- Добре ли си?

- Да.- беше шепот.

- Не те ли нараних?

- Това беше ... прекрасно. О, Боже, това беше ... по-добро, отколкото си го представях. Вдигнах се, галейки косата му, обръщайки се назад да погледна Джейсън, който все още стоеше в средата на пода.

- Защо не се опита да ме спреш ?

- Жан-Клод се страхуваше ,че ще откъснеш гърлото на Натаниел или нещо подобно. -Гласът на се връщаше към нормалното, само малката част на несигурността в него.

-Но аз те наблюдавах. Всеки път, когато мислех, че ще трябва да се намеся, ти се отдръпваше. Всеки път, когато мислех, че ще загубиш контрол, ти се справяше. Ти управляваше глада, опитоми го .

Чувствах Жан-Клод буден, почувствах го да поема първия си дъх за деня. Той също ме усети ,усети ме все още лежаща гола на тялото на Натаниел, помириса аромата на свежа кръв, почувства, че съм се хранила, и то добре. Почувствах го да идва към мен,бързаше към мен, привлечени от миризмата на кръв , топла плът, секс, и мен.

16

-Жан-Клод идва - каза Джейсън.

-Знам - отвърнах.

Джейсън се приближи до крака на леглото, гледайки надолу към нас, към мен. Очите се забавиха върху мен. По-голямата част от тялото ми скрита до Натаниел, но той гледаше това, което бе разкрито. Ако не бях погледнала преди в сърцето му, щях да съм ядосана или щях да му кажа да спр, но сега не исках да го кажа. Той ме искаше. Просто мен, не за винаги, а просто за една нощ, ден, седмица, само понякога. Чувствата на Джейсън към мен може да са най-неусложнението от тези на всички останали мъже в живота ми. Простото си има своя чар, дори и когато ardeur го няма. В момента в който си помислих, че го няма, разбрах че не е истина. Гладът бе точно под повърхността, като нещо кипящо в тенджерата, трябва да държиш горещината ниска или ще изври. Имах достатъчно горещина за целият ден.

С Джейсън се гледахем един друг. Не знам какво щяхме да кажем, но точно тогава вратата се отвори. Беше Ашър. Неговата стая бе по-близо от стаята с ковчезите, но не го очаквах. Златната му коса лежеше на перфектни вълни около раменете на робата му. Вампирите не се движат в своят „сън”, така че нямат сутрешни проблеми. Робата беше в богато тъмно кафяво, отворена над съвпадащо долнище на пижама. Гърдите му бяха голи и робата се носеше около него като късо наметало, докато влизаше в стаята.

Дойде да застане до леглото, но погледа му отиде върху тялото на Натаниел, върху кръвта.

-Аз почувствах... - вдигна очите си към лицето ми и аз се взрях в него над тялото на Натаниел. - Почувствах повика.

-Аз не съм те викала - казах.

-Силата го направи. - Падна на колена до леглото. - Ти ли направи това?

Кимнах.

Протегна се към мен, сякаш да докосне лицето ми, тогава се дръпна назад. Сякаш е докоснал нещо във въздуха пред мен, което го е стреснало. Вдигна ръка към лицето си и помириса, тогава я близна, сякаш там има нещо, което да се вкуси.

-Може ли да те вкуся pomme de sang - това бе френската дума за ябълка от кръв и прякор за хората, които редовно даряват кръв на вампири. Част от мен искаше да спори с фразата, но аз се бях нахранила от Натаниел, дори бях вкусила кръвта му. Да изисквам друг израз ще реже косъма малко прекалено прецизно за съвестта ми. Ще кажем на лопатата лопата.