Окованият нарцис - Страница 71

Той седна назад в леглото, в черната си роба. Джейсън се премести срещу таблата на леглото, гледайки шоуто, а Натаниел все още лежеше по корем, където го бях оставила, гледащ ни със светлите си очи.

-Имаше вампир от линията на Бела Морт, който отказа похотта. Той също така пиеше само от животни и вярвам, че щеше да изгние както Сабин, но той нямаше времето. Започна да остарява с дни.Когато се превърна в нещо съсухрено, Бела Морт го уби.

-Но ти не си остарял, какво си правил? - Не беше обвинение. Просто исках да знам, защото можех да усетя Ашър на края на ръката си като нещо голямо и ... нещо, без което не можех да живея. Исках Натаниел, исках Джейсън, исках Мика, но не така. Мисля, че бяха чувствата на Жан-Клод, които превръщаха това в нещо толкова по-голямо.

-Възможно е да се храниш от дистанция, без докосване - каза Ашър.

-Това е причината стриптийз клуба да е първият ти бизнес. Хранил си се от тяхната похот.

-Да, ma petite.

-Научи ме да се храня от разстояние. - Дори докато го казвах, Ашър дръпна дланта ми към бузата си и се потърка в нея като котка. Трябваше да затворя очи за секунда, но не му казах да спре.

-Да се храниш от растояние е слаб заместител на истинското хранене.

Отворих очи и го погледнах през стаята и сега можех да го усетя. Можех да усетя нуждата му - за кръв, секс, любов и докосването на плътта ни срещу кожата му. Той обви ръце около тялото си, сякаш му е студено или не се доверява на себе си да не напусне леглото и да дойде при нас.

-Научи ме въпреки това. - казах.

-Не мога, не толкова скоро. След няколко нощи ще те инструктирам, но твоят контрол не е... достатъчно пълен все още.

Започнах да казвам: ”Опитай ме”, но Ашър пое един от пръстите ми в устата си в едно дълго и мокро движение и внезапно не можех да мисля.

-Ела в леглото, ma petite. - каза Жан Клод. - Ако се нахраниш тук, има шанс да бъдеш достатъчно заситена, че да не притиснеш нашият толкова инатлив Ричард.

Мисълта беше достатъчна, за да отслаби желанието за момент два. Издърпах ръката си от Ашър и той не протестира. Явният ужас от това, каква ще бъда около Ричард, с това в мен, ми помогна да мисля. Да съм около него обикновено ме кара да мисля за секс, но сега...

-Боже Господи, ще бъда късметлийка, ако просто не се съблека и не го направя с него в лупанара - гледах Жан-Клод - Какво ще правя?

-Казвам отново, ma petite, ако се нахраниш сега от такова богато ястие, можеш да си прекалено пълна за да се храниш отново толкова скоро. Това е всичко, което мога да ти предложа за тази вечер. Ти можеш просто да отложиш срещата с няколко дни. Поклатих глава.

-Ще убият Грегорий. Трябва да го измъкна тази вечер.

-Тогава ела и се нахрани.

-Дефинирай хранене?

-Изпий тяхната страст.

Погледнах към Джейсън и Натаниел и те дори не се опитваха да са неутрални. Погледите на лицата им доведоха топлината на лицето ми. Поклатих глава.

-Не е нужно да правите секс, за да се нахраниш както вече си открила.

-Ауууу - каза Джейсън, но погледа в очите му не съвпадаше с леката закачливост на гласа му. Те отговаряха на нуждата ми, по начина, по който аз отговарям от толкова дълго на тази на Жан-Клод, теглена като пеперуда към пламък. Ти просто не можеш да си помогнеш да го докоснеш, дори когато знаеш, че ще те опари.

Ашър се изправи.

-Ще ви оставя сами. Но с разрешение, ще се нахраня от Натаниел като моя pomme de sang за днес.

-Не - казах.

Очите му се разшириха съвсем леко, лицето му стана неутрално, очите празни и студени като пролетно небе. Усетих да се отдръпва от мен.

-Както желаеш - обърна се към вратата.

Грабнах ръката му и плъзнах пръстите си между неговите.

-Ела в леглото Ашър.

Смятах че лицето му е толкова празно и внимателно, колкото може да бъде. Грешах. Гласът му не съдържаше нищо, когато попита.

-Какво имаш предвид?

-Не мога да ви дам това, което сте имали. Не мога да ви дам... - Спрях и опитах отново. - Но мога да ви оставя да се нахраните заедно.

-Как?

-Ако Натаниел каже, че е съгласен, можеш да вземеш кръв от него и Жан-Клод ще вземе кръв от Джейсън. Вие можете да се храните заедно.

-Знаеш ли колко интимно нещо е да се храним заедно от нашите ротте бе запб? Ротте бе запб не е за случайно хранене, интимно е, може да бъде споделено само с интимна компания.

Обвих с пръсти дланта му.

-Знам - направих стъпка към леглото, дърпайки го със себе си. - Нека се нахраним от страстта си, Ашър, както в старите дни.

Ашър погледна покрай мен към Жан-Клод.

-Последният път, в който двама се хранеха от страстта ми, бяха Бела и Ти.

-Спомням си - каза Жан-Клод меко.

Той протегна ръка към Ашър през стаята и си спомних за времето преди всичките тези векове, когато пак се бе протегнал към него.

-Нека бъде както преди, но по-добро този път. Анита те обича такъв какъвто си сега, не някакъв идеал като пеперуда забодена на карфица, която да бъде изхвърлена щом крилата й паднат. Ела при нас, Ашър, ела при двама ни.

Ашър се усмихна, тогава направи стъпка за да бъде до мен. Предложи ми ръката си в много стар жест. Исках да поема ръката му, да имам извинение да потърквам тялото си в неговото, докато ходим и затова попитах:

-Как ти се струва да използваме робата ти, както и ръката ти?

Той се поклони ниско и перфектно, толкова ниско, че косата му почти докосна пода. -Това че трябва да ми кажеш да ти предложа робата си доказва, че не съм джентълмен.

- Той свали робата както стоеше и я задържа за мен като палто. Ашър е над 1 и осемдесет, така че ръкавите висяха от ръцете ми и подгъва се увиваше около краката ми. Издърпах ръкавите нагоре и вързах колана, но единственото нещо, което можех да направя с полата бе да я преметна през ръка по начина, по който правиш с много дълга рокля. Но покриваше почти всеки инч от мен и се почувствах по-добре заради това. Сладкият мирис на одеколона на Ашър се бе присламчил за робата и този мек, мъжки мирис ме накара да се обърна обратно към него. Виждайки Ашър без риза не ме накара да се чувствам по-добре. Имах импулса да погаля голата му кожа, да оближа белезите. Не си спомням някога да съм била толкова орално фиксирана преди, и се чудех кой мисли - звяра или вампира. Но да задавам въпроси би признало желанието, а не исках да знам толкова силно.