Окованият нарцис - Страница 70

Гледахме се един друг. Погледа в очите на Жан-Клод бе толкова суров, като свежа рана, която все още кърви. Той искаше да подсигури базата си на сила с триумвирата. Той искаше това, нуждаеше се от него, но там са и други неща, които желае, почти се нуждае. И едно от тези неща ме прегръщаше през кръста, притиснал лицето си към стомаха ми.

Жан Клод извърна поглед, сякаш не можеше да контролира това, което е в очите му.

Той бе господар на празното, внимателно изражение. Факта, че това, което чувства е толкова силно, че не може да го скрие, казва повече от всичко друго. Той не можеше да скрие чувствата си точно сега. Бяха прекалено силни, разбиха целият му внимателен контрол и част от мен се радваше.

В този момент исках да му дам това, което желае най-силно. Исках да го направя защото го обичам, но бе повече от това. Внезапно разбрах, че с Ричард извън леглото ни, внезапно други неща бяха възможни. Обърнах се обратно към Ашър, гледайки надолу към главата му и знаех, че да бъде държан и от двама ни ще излекува част от него, която не може да бъде излекувана по друг начин.

Айеиг пламна през мен, горещ, толкова горещ, сякаш кожата ми, трябва да е трескава. Ашър се отдръпна от мен, оставяйки ръцете му бавно да се спуснат от двете му страни. Гледаше нагоре към мен и погледа в очите му бе достатъчен. Знаех, че той също е усетил глада.

-Чувствам го горещо - казах - Винаги преди силите ти ги усещам хладни или дори студени. Звярът на Ричард е този, който държи горещината.

-Похотта е топла, ma petite, дори и сред студенокръвните.

Обърнах се към леглото и внезапно бях много наясно с това, че съм гола. Наистина трябваше да си взема роба. Не беше просто погледа на Жан-Клод, което ме накара да извърна поглед, беше и на Натаниел и на Джейсън. Всеки в тази стая реагираше към мен по различен начин, по много различни причини. Но всички се хранеха от това... тази нужда в мен.

Ашър направи малко движение което върна погледа ми обратно върху него. Започнах да се протягам към него, да дръпна робата от рамената му, да гледам как пада на пода. Прегърнах ръцете си към мен, сякаш ми е студено, но не ми бе студено. Беше мой ред да не се доверявам къде отиват ръцете ми. Изкушението беше толкова силно, навсякъде, където погледна, че няма място, където да отида в безопасност. Чувствах се като в капан. В плен, не в стаята, а на желанието.

Когато бях сигурна, че мога да говоря без да говоря толкова объркано, колкото се чувства, попитах:

-Това постоянно ли е, или ще си отиде, когато всички се нагодим към сливането на белезите?

-Не знам, ma petite. Иска ми се да ти кажа нещо по-сигурно. Ако наистина си от моята линия, истиснки вампир, тогава ще кажа, да, постоянно е. Но ти си моят човешки слуга. Придобивала си сили в миналото и някои са идвали и са си отивали. - Той вдигна ръце. - Няма начин да сме сигурни.

-Винаги ли е така, никога задоволен, никога несвършващ?

-Не, можеш да го задоволиш, но много ще трябва, за да го направиш. Обикновено, един трябва да е достатъчен за да задържи желанието да те превземе.

-И не си се хранил по този начин от месеци, защото си мислил, че няма да го одобря.

-Години, и да.

Погледнах го през стаята с Ашър, все още коленичил пред мен. Винаги съм мислила за Жан-Клод като слабото колело между трима ни - Ричард, той и аз. Сега стоях там, страхуваща се да помръдна, страхуваща се да не помръдна, искаща да направя неща, които не съм аз, не са мои, не са дори на Жан-Клод. Знаех, че ликантропите говорят за животинската си половина, като нещо отделно от тях - техният звяр, но никога не съм разбирала, че някой от вампирските сили са по същият начин. Желание, глад, толкова силно и завладяващо, че е като отделен човек в капан в главата ти, тялото ти, кръвта ти. Ашър направи малко движение и се обърнах към него. Протегнах ръка да погаля косата му, преди да се обърна напълно с лице към него, сякаш тялото ми се движи без очите или мозъка ми. Косата му бе гъста, повече като моята, не бебешко-меките къдрици на Жан-Клод или Джейсън или копринената мекота на Натаниел. Зарових длани в косите на Ашър, сякаш запомням усещането за тях. Някъде между моята и тази на Ричард, някъде по средата, но не топла, каквата бе косата на Ричард при докосване. Ашър не се бе хранил днес и той нямаше топлина, която да излъчва. Кожата му беше студена под пръстите ми, докато докосвах бузата му.

Проговорих без да се обръщам към Жан-Клод.

-Как можеш да го преживяваш? Как можеш да се бориш с нуждата цялото това време? -Ти си нова, ma petite. Твоят контрол никога няма да бъде толкова слаб, колкото е сега. Аз съм имал векове да упражнявам контрола си.

Накарах се да спра да галя Ашър. Но той взе дланта ми докато я издърпвах и положи нежни целувки на кокалчетата ми. Дори това малко докосване ме накара да потръпна. Гласът ми излезе слаб.

-Значи, можеш без да храниш нуждата.

-Не, ma petite.

Обърнах се и го погледнах, но Ашър разтриваше с палци малки кръгчета на дланта ми. Спомням си това малко докосване, като толкова скъпоценно, навик който има без значение на кого от двамата държи ръката.

-Каза, че не си се хранил така.

-Не съм го правил по време на секс, без да докосвам някого по такъв начин, както ти си направила с Натаниел. Но трябва да храня желанието, точно както трябва да пия кръв. -Какво ще се случи, ако не го направиш?

-Спомняш ли си какво се случи със Сабин, когато спря да приема човешка кръв? Кимнах. Палеца на Ашър продължаваше да прави кръгове върху дланта ми и това накара неща ниско в тялото ми да се свият.

-Сабин започна да гние, докато все още бе жив. - Вгледах се в перфектното лице на Жан-Клод. - Това ли е, което ще се случи с теб?