Окованият нарцис - Страница 76

Жан-Клод и Ашър се отдръпнаха от Натаниел и Джейсън, точно както и когато ги захапаха - заедно, в синхрон толкова перфектен, както преди два века. Бела Морт изпълни ума ми с картини - картини на тях двамата, правейки любов с нея, преди Ашър да бъде белязан, когато те бяха перфектната й двойка. Имах объркваща картина в същото време на тях, правейки любов с нея едновременно. Чувството да бъдат в нея, с перфектното съзнание както и сега, къде точно се намира тялото на другия и какво точно ще направи. Липсваха й и отчасти бе любовта ми към Ашър, това, че го виждам красив, което я накара да съжалява. Споделянето не бе едностранно, тя също получаваше моите чувства. Но аз отново бях себе си. Желанието бе добре нахранено, така че можех да направя това, в което най-ме биваше.

Повиках магията си, дърпайки я около себе си като дъх студен вятър срещу изпотената ми кожа. Натаниел и Джейсън се отдръпнаха от мен, очите им бяха все още разфокусирани

Жан-Клод и Ашър се надигнаха от по-малките мъже, очите бяха извън фокус както при ликантропите, но Жан-Клод каза:

- Мa petite, какво...

Протегнах се към него.

- Хвани ръката ми.

- Мa petite...

- Сега!

Сила на Бела ме преряза като камшик в опитна ръка. Използваше го да гъделичка кожата ми, сега искаше да ме нарани. Повдигнах се от леглото, само тежестта на Джейсън и Натаниел ме спираше да се извърна. Зрението ми бе погълнато от кафявите пламъци.

Ръка в моята, студена плът, в мига, в който Жан-Клод ме докосна, можех отново да виждам. Бях неговият човешки слуга, той бе моя господар, бяхме част от триумвират на сила. Ако Ричард бе тук бихме могли да я изпратим обратно от ада, от който бе изпълзяла. Изпратих вик в главата си, викайки психически за Ричард, но отговорът дойде срещу кожата ми. Джейсън се взираше объркано в мен. Той каза:

- Анита...

Почувствах силата на Ричард в Джейсън, връзката на глутницата. Силата на триумвиратът преминаваше между ръката на Жан-Клод, моята ръка и тялото на Джейсън. Щеше да проработи, трябваше да проработи, защото можех да почувствам Бела Морт да се надига отново в мен и не бях сигурна, че ще мога да я изпъдя.

Извиках некромантиката си като огромен черен облак, буря готова да започне, изпълвайки стаята с напрежението на магията. Натаниел се отдръпна, шепнейки:

- Нимир-Ра.

Силата бе като светкавица в бутилка, но тази бутилка бе тялото ми, и нямаше да я освободя без още едно нещо... кръв. Последният път, когато правихме магия с триумвирата, поисках момчетата да ми дадат кръв, гледах докато Жан-Клод заби зъби в Ричард за първи път, но не и днес. Днес /нуждаех се от кръв/, исках кръвта. Нямаше да споделя.

Използвах свободната си ръка да приближа лицето на Джейсън към себе си, но не го целунах. Устата ми се придвижи надолу към шията му и прошепнах:

- Нужна ми е кръв, Джейсън. Кажи да.

С ръце се бе държал от мен, но прошепна:

- Да.

И припадна, горната част от тялото му бе срещу гърдите ми, ръцете му се плъзнаха по стомаха ми все едно имаше намерение да прави други неща. Можех да почувствам кръвта точно под повърхността на шията му, можех да вкуся пулса му като бонбон на езика си и го ухапах. Не бях вампир. Нямаше умствени игрички да го направя приятно. Вече не правехме секс, нямаше нищо разсейващо, само зъбите ми разкъсващи плътта му, кръвта му шурна в устата ми и в мига, когато кръвта бе върху мен, некромантиката се активира и я изпратих срещу това медено докосване. Тя ми се изсмя, на нас, тогава смехът спря, защото почувства натиска на силата ми. Бях некромант и тя бе просто друг вид вампир. Магията ми не правеше разлика между нея и останалите трупове. Изхвърлих я, изпъдих я обратно, затваряйки я извън нас. Тази година тренирах вещество, затова я ограничих от нас, ограничих я да ни нарани по какъвто и да е начин, ограничих я да се свърже с нас чрез силата си. Последната ми мисъл към нея бе: „Ако, по дявалите искаш да разбереш какво става, вдигни телефона.” И нея я нямаше.

19

Бях гола, отново. Изглежда това е основното за тази вечер. Петимата лежахме на чаршафа, дишайки тежко, с изтръпнали тела с онзи прилив, който магията оставяше понякога след себе си - когато се чувстваш едновременно уморен и ободрен - почти като секс. Ашър и Натаниел лежаха на леглото извън полезрението ми. Устата ми, брадичката и шията бяха покрити с кръвта на Джейсън. Той лежеше с глава на гърдите ми, обърната, така че да виждам раната на врата му. Маркирах Натаниел и Мика, но имаше парче месо липсващо от врата на Джейсън. Не бе голямо парче, но все пак си бе липсващо парче плът.

Трудно преглъщах, дълбоко, дори дъха. Няма да повърна. Няма да повърна. Няма да повърна. Щях да повърна. Избутах всичко от леглото и изтичах до банята. Повърнах и плътта - парче голямо колкото 50 цента, се появи както и бе изчезнало - цяло. Имаше нещо в това, че го виждам, за това да имам най-лошия си кошмар потвърден, което ми причини главоболие като гореща вълна. Повръщах докато не си помислих, че главата ми ще експлодира и and I was dry heaving.

Почукване на вратата.

- Ма petite може ли да вляза?

Не ме попита дали съм добре. Умен вампир. Не му отговорих, останах коленичеща с глава срещу студения край на ваната, чудейки се дали ще повърна отново или първо главата ми ще падне. Главата ме болеше повече от стомаха.

Чух вратата да се отваря.

- Мa petite?

- Тук съм. - каза

Гласът ми прозвуча тънък, все едно плача. Държах главата си долу. Не исках да го видя или някой друг.

Видях края на черната роба, после повече, когато той коленичи пред мен.

- Да ти донеса ли нещо?