Окованият нарцис - Страница 77

Дузина отговори минаха през ума ми, повечето саркастични, но останах със:

- Аспирин и четка за зъби.

- Може да поискаш от мен да си извадя сърцето в този момент, и може и да го сторя. Вместо това ти искаш аспирин и четка за зъби - наведе се и ме дари с една от най-нежните си целувки по главата. - Ще ти донеса каквото поиска.

Той става и отново чух да се отваря и затваря чекмедже.

Погледнах нагоре и го видях как ефективно се движеше из банята, изваждайки бутилка аспирин и четка за зъби, разбира се и паста. Бе абсурдно домашен и черната мъхеста роба не отиваше на тази част. Жан-Клод изглеждаше като някой, който трябва да има слуги и той имаше. Но главно около мен той винаги го правеше сам за себе си или за мен. Когато не бях наоколо сигурно имаше петдесет танцуващи момичета, очакващи го. Но с мен, бе главно само той.

Донеси ми аспирина и чаша вода. Погледнах ги и за момент не бях сигурна дали стомахът ми ще ги понесе, но премина. Жан-Клод ми помогна да се изправя и го оставих. Не само че краката ми трепереха, макар да бе така, бе сякаш по-голямата част от мен трепереше, несигурна.

Започнах да треперя и не можех да спра. Жан-Клод ме държеше срещу робата си в кръг от ръцете му. Гърдите ми ме боляха където се бяха допрели до дрехата. Отдръпнах се назад, достатъчно, че да видя надолу тялото си. Имаше перфектен отпечатък на зъбите на Натаниел заобикалящи гърдата ми около ареолата. Бе пуснал кръв само но няколко места, но останалото бе тъмно червено-лилаво. Щеше да е голяма синина ако тялото ми не я излекува първо.

Жан-Клод проследи пръстите си пред горната част на ухапването и казах:

- Защо такива неща никога не болят, когато ти ги правиш?

- Въпросът сам по себе си е отговорът, ma petite.

Странно, разбрах какво имаше в предвид.

- Почти е огледално на това, което направих на гърдите му.

- Мисля, че Натаниел е бил предпазлив.

- Какво имаш в предвид?

- Не ти е направил нищо, което ти преди това не си му направила.

- Мислех, че и двамата са отнесени от ardeur и Бела Морт.

- Първият път, когато почувства призива на силата Й е тежката част. Но фактът, че Джейсън направи нещо, което знае, че няма да му позволиш, а Натаниел не, може да значи, че Натаниел има по-голям самоконтрол от Джейсън.

- Бих си помислила, че е обратното.

- Знам. - каза той и начина, по който го направи ме накара да го погледна.

- Какво би трябвало да значи това?

- Означава, ma petite, че може да знаеш какво желае сърцето на Натаниел, но не мисля, че наистина го познаваш.

- Той сам не се познава. - казах.

- Отчасти е вярно, но мисля, че ще те изненада.

- Криеш ли нещо от мен?

- Относно Натаниел, не.

Вгледах се в него.

- Знаеш, че друг ден бих те накарала да ми кажеш какво трябва това да значи, но мамка му, искам малко комфорт от някой точно сега и изглежда това си ти.

Очите му се уголемиха

- Когато молиш толкова ласкателно няма как да откажа?

- Без игрички, моля те, Жан-Клод, моля, просто ме дръж.

Придърпа ме обратно в кръга на ръцете му и мръдна, така че ухапването да не боли или да не боли повече, отколкото вече го правеше. Беше се превърнало в тъпа болка, остра, само когато го докоснеш. Болеше, но част от мен го намираше за задоволително. Бе утвърждаване на това, което направихме, сувенир от нещо, което бе невероятно. Ако моралът ми не бе застанал на пътя, бих се учудвала от цялото нещо.

- Защо съм доволна, че Натаниел ме маркира?

Попитах с тих глас, защото не бях сто процента сигурна, че Жан-Клод не трябва да ревнува от това.

Оправи косата ми, докато другата му ръка ме държеше близо.

- Мога да се сетя за много причини.

Гласът му вибрираше през гърдите му срещу ушите ми, преплитайки се със звука на сърцето му.

- Една, която да има смисъл за мен, би било достатъчно. - казах.

- Ах, една, която да има смисъл за мен, сега, това е труден въпрос.

Стиснах ръцете си около китката му.

- Без игрички, помниш ли, просто ми кажи.

- Може да е защото наистина ставаш негова Нимир-Радж - ръцете му се стиснаха около мен. - Чувствам нещо различно около теб, ma petite, нещо диво, което го нямаше преди. Не го чувствам както звяра на Ричард, но е различно. Може би просто като Нимир-Ра на Натаниел, искаш да си в близък контакт с него.

Имаше смисъл. Бе трудно да споря с логиката, но исках:

- Какви биха могли да бъдат другите причини.

- Бела Морт се държа с теб като вампир от нейната линия. Ако чрез белезите или некромантиката си имаш някой сили на вампир, може да имаш и други. Може би леопардите са твоето животно на повик. Признавам, че първата причина е по-вероятно, но и втората е възможна.

Отдръпнах се достатъчно да виждам лицето му.

- Привлечен ли си към вълците? - попитах.

- Намирам задоволство да имам вълци около себе си. Приятно е да ги докосвам... като любимец или любовник.

Не съм сигурна как се чувствах от това, че използва любимец или любовник в еднакъв смисъл, но го пропуснах.

- Значи правиш секс с вълците си?

- Правиш ли секс с Натаниел?

- Не... не точно.

- Но искаш да го докосваш и да бъдеш докосвана?

Помислих върху това за няколко секунди.

- Така мисля.

- В истинската връзка между животно и вампир има желание и в двамата да се докосват, за един да служи и другия да се грижи за тях.

- Падма Господарят на зверовете ги държа с тях като боклук.

- Една от многото причини Падма винаги да е втори по сила в Съвета, е че вярва, че всяка сила трябва да бъде взета, че всяка сила трябва да дойде със страх. Истинската сила идва, когато другият ти я предложи и ти просто я приемаш като дар, не като плячка от някаква лична война.